Слънчевите изригвания и климатът

[Mozo]

СЛЪНЧЕВИТЕ ИЗРИГВАНИЯ И КЛИМАТЪТ
Таню Иванов Танев, Варна / Възраждане


Слънчевата активност е нещо нормално. Тя винаги я има, Ядрените му процеси съществуват от неговото раждане, но Слънцето не изгаря и не се смалява. Напротив то расте обемно и енергийно. Неговата Маса нараства, благодарение на нарастващата му Гравитация, която претегля всякаква Материя, попадаща в неговите гравитационни възможности. Така и със Земята, тя също нараства обемно, вследствие на притегляните от нея , най-различна ЕнергоМатерия, попаднала в сферата на нейното притегляне.
Количеството на бомбардиращите Земята Слънчеви атомни и субатомни частици зависи от изменението на Земната Гравитация. Спрямо Слънчевата , тя е нищожна, но спрямо изхвърляните Атомни и Ядрени частици е достатъчна да ги притегли към Земята. Земната Гравитация е променлива и зависи от Енергийните процеси в Земната Магма.Затова понякога има затишие, понякога Слънчеви "изригвания", придружени от съответните Магнитни бури. Слънцето е константна величина, Земната Магма е определяща за общата Енергия на Количествената Маса притеглени Слънчеви частици.
В сила е формулата
F = G . Mсл. . Мзем / R 2 , където вместо Мзем поставяме Масата на Земната Магма, защото тя е Кинетична, а не на цялата Земя.
В тази формула изменяемият аргумент е Масата на Земната магма. Разстоянието между Слънцето и Земята е също изменяемо , но в много малки стойности.
Слънцето го приемаме като константа, защото общата му Маса е почти неизменяема в продължителен период от време, независимо от неговото Енергийно състояние.Изхвърляната Маса Енергийни частици отново се притегглят към Слънцето заедно с други такива, попаднали в Гравитационното Слънчево влияние. Малка част от изхвърляните частици попадат под Гравитацията на планетите.
Притеглените към Земята, Изхвърлени частицци са с най-различни ЕнергоМаси, като се започне от Инфрачервените та до Гама или Космическите лъчи.

Попаднали в Земната атмосфера те създават:
- от най-енергийните - йоносфера в най-горният Атмосферен Земен слой - до облачноста в тропосферата от, предизвикана от инфра лъчите.Колкото по-мощно е Слънчевото изригване, толкова повече ядрени частици ще привлече Земята, толкова по-гъста ще е йоносферата, токова по-гъста ще е облачноста. в долните слоеве на Тропосферата..
Получава се парадокс. От величината на Слънчевото изригване, зависи големината на приземната температура, определена от гъстотата на облачноста, а тя от своя страна от изпаренията на водните басейни.
Правопропорционалноста на на изпаренията зависи от величината на изригванията. По мощни изригвания, повече затопляне на водните басейни, съответно повече изпарения,създават по-гъст облачен слой, по непропусклив спрямо атакуващите го лънчеви частици. Пропускат се предимно Иннфра лъчите с най-малката ЕнергоМаса. Това намалява затоплянето на Земната повърхност. Тя се захлажда. Нарастват броя и величината на валежите.
Понякога, Земната повърхност се намира в това климатично сътояние. Гъстата облачност, затруднява проникването на инфрачервените лъчи, по-голяма част се поглъщат от облачният слой, затоплянето на Приземието намалява. Съпъсттвуваго по-хладнохладно време, придружавано повече валежи, много от тях обилни, гръмотевични бури градушки
Тази зависимоста между Слънчеваата активност и приземната температура достига до динамично равновесие на пропорционалност.
Динамичната пропорционолност на създадената йносферност и облачност воже да бъде нарушена от изключително повече субядрените частици – протони,неутрони, гама и ренгенови лъчи, разрушаващи йоносферата, атакуващи тропосферата и разрушаващи облачния воден слой. Съответно динамичното равновесие минава на друго ниво, при което Земната
повърхност се презагрява.
Такова Сътояние се получава при свръх изригване на Слънцето.

Целият материал: