Инвентаризацията в предприятието като способ на счетоводството

[Mozo]

Реферат по счетоводство

на тема

Инвентаризацията в предприятието като способ на счетоводството

1. Същност и значение на инвентаризацията
Инвентаризацията на активите и пасивите е съществен компонент на счетоводното отчитане.
Тя се изразява в процеса на подготовка и фактическа проверка чрез различни методи на натуралните и стойностни параметри на активите и пасивите на предприятието към даден момент, сравняването им с данните по счетоводните сметки и установяване на възможни разлики.
Причините за възникване на тези разлики могат да бъдат различни. В процеса на стопанската дейност фактическите количества на материали, готова продукция и стоки може да намалее поради промяна във физико-химичните им свойства (естествени фири). Друга причина могат да бъдат природни бедствия (пожари, наводнения) в резултат на които са унищожени материални запаси. Поради допуснати технически грешки някои активи е възможно да не са осчетоводени в съответните количества и единична цена или да са създадени погрешни счетоводни статии – например материали, заприходени като стоки. Различията могат да са в резултат и на злоупотреби на материалноотговорното лице.
На инвентаризация подлежат не само активи, имащи материално-веществена форма (материали, стоки, парични средства в каса), но и вземанията на предприятието. Тук причини за различията могат да бъдат изтекъл давностен срок на вземанията, неплатежоспособност на клиенти и други.
Обект на инвентаризацията са също така пасивите и собствения капитал на предприятието.
Обобщение: Инвентарзацията е способ на счетоводната практика – изчислително-оценъчна процедура и инструментариум на счетоводното отчитане. Тя е съществен способ – има своето специфично място и приложение, което не може да се замени от друг способ и е неотменима – докато съществува счетоводството, ще съществува и необходимостта от инвентаризация.
Инвентаризацията може да се разгледа и от друг аспект – като необходимо действие в процеса на калкулиране на себестойността на произвеждания продукт. При завършване процеса на производство на готова продукция в края на отчетния период, се сумират всички направени разходи. За да се установи размерът на фактическата себестойност на готовата продукция, е необходимо от натрупаните разходи да се извади незавършеното производство. Неговият размер се определя чрез метода на инвентаризация.
Инвентаризацията е способ на счетоводното отчитане, чрез който се документират протекли през отчетния период, но все още недокументирани стопански операции. Чрез него се допълва документирането, за да се осигури непрекъснато отразяване на стопанската дейност. Оттук следва тясната връзка между документацията и инвентаризацията.
Основната цел на способа на инвентаризацията е да се отрази реалното състояние и движение на активите, пасивите и собствения капитал на предприятието. Ето някои нейни задачи:
– Точно определяне на количествените и стойностни параметри на конкретни обекти на счетоводството;
– Установяване на персонална имуществена отговорностна материалноотговорното лице (МОЛ) и създаване на условия за опазване на имуществото на предприятието;
– Откриване на допуснати грешки в счетоводната информация за активите и пасивите и тяхното коригиране;
– Установяване на естествените загуби (фири), липсите и излишъците на материални ценности, тяхното компенсиране и счетоводно документиране.
Организацията на инвентарния процес се регламентира от Закона за счетоводството – гл. 4, чл. 21 и 22. По нормативен път е регламентирано, че цялостната организация на процеса на инвентаризацията е задължение на органа за управление на предприятието. Той обикновено възлага тази отговорна задача на съставителя на годишния финансов отчет – главния счетоводител или лице, отговарящо на изискванията на чл. 35 от Закона за счетоводството. Негово задължение е да разработи план за инвентаризациите в предприятието. Планът се утвърждава от ръководителя на пр. Най-съществените елементи, които планът трябва да съдържа се отнасят до:
– вида и броя на инвентаризациите през отчетния период;
– състава на комисиите, които ще извършват инвентаризациите;
– сроковете за оформяне на документите, свързани с инвентаризациите и начините за оформяне на констатирани различия;
– сроковете за осчетоводяване на резултатите от инвентаризациите и др.
Съществуват различни класификации по различни признаци. Според реда на извършването им (дали фигурират в плана за инвентаризациите или не) те биват планови и извънредни.
Плановите са предвидени във вътрешния план за инвентаризациите. Чрез тях се проверяват активите и пасивите на предприятието в сроковете, определени по законов път. Съгласно действащите нормативни актове (Закона за счетоводството, чл.21 и др.) за различните активи и пасиви в предприятието трябва да се спазват следните срокове:
– за дълготрайните материални и нематериални активи – най-малко на две години веднъж;
– за материалните запаси – най-малко веднъж в годината;
– на книгите в библиотеката – най-малко веднъж на пет години;
– за останалите активи и пасиви – преди съставянето на годишния финансов отчет.
Практиката показва, че е необходима инвентаризация и в следните случаи: при смяна на МОЛ; по искане на Сметната палата; по решение на съда; по разпореждане на прокуратурата, на ръководителя на предприятието.
Извънредните инвентаризации се провеждат при възникване на извънредни ситуации, непредвидени в плана – при стихийни бедствия, при смяна на МОЛ, при преоценка на материали, стоки и други. Често те се извършват внезапно с цел да се предотврати укриване на кражби и други злоупотреби.
В зависимост от това до каква степен обхващат счетоводните обекти инвентаризациите биват пълни и частични.

Целият материал: