Позитивни и негативни аспекти на концепцията за психосоматичната болест

[Mozo]

„Позитивни и негативни аспекти на концепцията за психо-соматичната болест“.
Доналд Уиникът




• Резюме:
В текста, Доналд Уиникът разглежда самото понятие „психосоматика“, както и в какво се изразява неготово състояние. А именно психосоматичното проявление е една много силна защита. Самата психосоматика е взаимодействието между чувствата / мислите и болестта на тялото. В текста е описано как нашите вътрешни чувства и преживявания водят до физически заболявания. Уиникът дава добри примери за това как и едни от най-добрите специалисти могат да не се справят с някоя ситуация. Също така как една майка може да предаде пренесе собственото си психосоматично проявление върху дъщеря си, докато нейното тяло е здраво, а това на детето продължава да се разболява. Как намесата на едни специалисти, може да е пагубна, ако те нямат връзка по между си, защото за самите страдащи от психосоматика би било доста потискащо да разберат, че специалистите знаят един за друг. Отговори на всичко това дава Уиникът в текста „Позитивни и негативни аспекти на концепцията за психо-соматичната болест“.


• Акценти които авторът поставя:

Доналд Уиникът разглежда думата „психо-соматика“ като понятие, което е необходимо, защото не съществува друго, което да е подходящо за назоваване на някои клинични състояния. Двете думички „психо“ и „соматика“ се явяват като два аспекта на медицинската практика, които се обединяват и разделят в зависимост от това кое разглеждаме, защото е необходимо да се открие смислово разделение на двете страни на психосоматичното разстройство, за да придадем смисъл на тази цялата думичка „психосоматика“.
Метафорично разгледано – психосоматикът се гордее с това, че може да язди два коня едновременно.
Според Уиникът болестта в психосоматичното разстройство не е клинично нарушена функция или патология, а съответства на постоянно присъстващо разделение на организацията на Аз-а на пациента или на няколко дисоциации съставляващи истинската болест.
Много често се случва добри професионалисти да се провалят в това да излекуват пациент с психосоматично заболяване, защото самото болестно състояние в пациента само по себе си е една много добра защита с много силни детерминанти. Ако този провал не бъде напълно разбран от медицинските специалисти, психосоматикът се превръща в субект на неклиничните или теоретични проучвания, като това е много лесно, защото теоретикът няма емоционалната връзка с истинския пациент. Теоретикът е този, който най-лесно може да изгуби връзката с дисоциацията и да я разглежда едностранно.

Нека да разгледаме какви могат да бъдат възможните усложнения:
Според Уиникът, докторите не са избрани на базата психично да са по-здрави от пациентите, затова под внимание трябва да се вземат техните дисоциации, както и тези на личността на пациентите.
В статията разглеждаме, че пациентът може да има повече от една болест. Например, мъж преживял силни емоции развива тенденция към коронарен спазъм, като това може да се съпътства от калциране на артериите. Или пък жена, която има доброкачествен тумор на мускулната или влакнестата тъкан на матката и менорагия (обилно менструално кървене), може да има и още полова незрялост и т.н.
Има и един малък парадокс, защото често пациентите, които имат физическо заболяване предполагат, че се нуждаят от психоанализа или хипноза. А пациентите, хипохондриците, които искат да им се правят манипулации, рядко имат проблем, който може да бъде открит чрез изследвания.



„Психосоматиката като предметна материя“

Според авторът психосоматиката е интересна материя в много отношения, например ако започне много да се теоретизира и се изгуби контакта с реалния пациент, ще се открие, че терминът „психосоматика“ губи своята смислово обединяваща функция. Той смята, че всеки опит да се опрости психосоматиката с цел да се направи по-ясно разбираема, би могло да предпази от „задръстването“ с клинична терминология, която ни отдалечава от същинската работа. Това, което придава съгласуваност, единствено в психосоматичното разглеждане, според Уиникът, е патологично разделение на пациента от свойственото за него. Разделянето е от такъв характер, че на практика се разделят грижата за душата и грижата за тялото.
Той говори за това, че в практиката съществува непреодолима трудност – дисоциацията в пациента действаща като организационна защита – пази разделени соматичната дисфункция и конфликта в психиката. При нужното време и благоприятни обстоятелства се появява тенденция пациентът да се възстанови от дисоциацията. Интегриращите сили в пациента биха го накарали да изостави защитата.



Авторът ни дава за пример 3 случая, нека да ги разгледаме:

Случай на анорексия
Според него при анорексията могат да бъдат забелязани някои общи характеристики между отделните случаи на това заболяване, въпреки че в някои случаи детето може да е почти нормално, а в други даденото лице може да се окаже много по-болен. Например, едно дете може да е на ръба на смъртта от глад в дадена фаза на заболяването и въпреки това по-късно да се възстанови напълно, а пък при други случаи при по-леко протичане на болестта, детето може да остане с психичен проблем.
Уиникът дава за пример едно десет годишно момиче, което го посещавал за психоанализа. Тя е била добре физически, защото е приемала храната като лекарство, но не се е хранила с нищо, което припознава като храна. При нея се наблюдавали доста противоречия, била е подозрителна относно разговорите между нейните лекари и психотерапевта, но пък в същото време е разчитала на сътрудничеството между лекуващите я специалисти. Тя е деляла специалистите на „разбиращи“ и „неразбиращи“. Неразбиращи за нея е бил примерно един от лекарите, който й казал „Губиш си времето, трябва да учиш“, а от „разбиращите“ е бил психоаналитика, на когото разчитала да забрани ученето. Не се наложило Уиникът да прави каквото и да е по въпроса, защото момичето си намерила „разбиращ“ лекар, който й е забранил ученето и в очите на пациентката е „поправил“ всичко.
Той разглежда и по друг начин този случай. С месеци наред усещанията, мъките и мечтите на пациента се явявали в анализата под формата на материал обвързан с червата. Имало цял списък с обекти, които се появявали и изчезвали в предната половина на тялото й. Интересно е, че в един от нейните сънища, те заемали цели шкафове и форми на врати с остри ръбове, които й причинявали остра чревна болка. Години след съня, е докладвала за главоболие, тогава вече е имало изместване от дисоциатиативното състояние, защото главоболието може да се приеме като неяснота в идеите и отговорностите. Уиникът го е интерпретирал сякаш тя му говорела за психична болест и мисленето му се придвижва от психосоматично към психиатричното. Докато в предната фаза е имало препратка към въображаемите чревни симптоми и отричане на психичното съдържание, то тук вече може да се работи с пациентката върху характера на нейните фантазии, както може да се търси в тях, как е отишло там и какво може да се направи с него.
Авторът споделя, че психосоматичните пациенти постоянно се оплакват, че различните доктори не си сътрудничат , но когато това се случи, пациентът развива тревожност.


Вторият случай е на една зряла жена, която е била зависима от всички грижещи се за нея хора, например личният лекар, гинеколози, фризьори, свещеник, бавачката на децата и т.н., включително и терапевта. Според Уиникът разпиляването на отговорните лица е произлязло от дезинтегрираното на личността. По време на психоанализата, процесът на интегриране се е разгърнал отзад-напред, като „разпиляването на отговорните лица“ и множеството дисоциации на нейната личност, изпълнявали защита срещу загуба на нейната идентичност и смесването на същата с тази на майка й.
Пон време на лечението се е повила голяма промяна, Уиникът е наблюдавал как всичко това е било резултат от процеса трансфер. Когато пациентката е била близо до лечението, тя за първи път е била способна да обича някого, съпруга си. При разделянето на личността, тя е имала нужда да са спаси личната си идентичност и да избегне нейното заместване с това на майка й.

Третият случай, които Уиникът описва, е случай на пациент с колит. Дете, на което той прави психоанализа, имал е сътрудничеството на майката. Когато то е на 8 години, може да ходи вече на училище, детето също е имало желание, но това поражда промяна в несъзнаваното отношение на майката. Тръгва на училище, но скоро след това се разболява. Тогава, Уиникът разбира, че болният в случая не е детето, а майката, тя е била тази, която е имала разделение на личността. Когато майката е била на същата възраст, също не е ходила на училище, несъзнавано не е позволявала на дъщеря си да излезе извън нейния модел на поведение.
След неочакваното прекъсване на лечението, Уиникът разбира, че детето е било под грижата на доста специалисти, скоро след което е било отстранено от хирург дебелото черво на момиченцето и тогава той напълно изгубва случая.
Уиникът определя този случай като провал, за него е било грешка да пренебрегне патологията на майката, за която дори детето си е давало сметка. Майката буквално е имала здраво тяло, докато болестта е била в детето.

Нагледно за тези случаи, той казва, че зад нещо на пръв поглед просто, могат да се крият сериозни проблеми. Например налудни идеи за преследване могат да бъдат причинени от носенето на черни очила или влошаване на зрението; високото кръвно може да бъде клиничен еквивалент на психична тревожност или на дълго действащ травмиращ фактор, като например родител, който е обичан, но има психиатрично заболяване, и т.н.

Каква е положителната страна на психо-соматичната защита?
Уиникът описва психосоматичното заболяване като отрицателна страна на нещо положително. Позитивната страна е унаследена тенденция заложена у всеки човек да постигне единство между тялото и душата. Използва думите на Фройд – „Аз-ът се основава на теленото“. Продължава тази мисъл с това, че Аз-ът поддържа тази привидна идентичност на тялото и неговото функциониране. Уиникът определя този етап като „Аз съм“, разгледано от перспективата на децата това е играта „Аз съм краля на замъка – Ти си долен подлец“.

Каква е класификацията?
• Ако майката не даде на Аза на невръстното дете усещане за зависимост, детето няма да се справя с основното необходимо за процеса на неговото съзряване, а именно от не интегрирано състояние да премине към интегриране.
• След което следва стремеж към психосоматичното интегриране на или възможността на душата да притежава сомата.

Според Уиникът, психосоматичното разстройство се свързва със „Слаб Аз“ – силно зависим от недобро майчино отношение. Или пък се свързва с отстъпление от „Аз съм“ позицията и от света, който се усеща враждебен чрез непризнаването „Не Аз-а“.
По този начин психосоматичната болест разцепва личността на пациента, с отслабване на връзката между тялото и душата, или разделение в разума в защита срещу генерализирано преследване от отхвърлящия свят.


Мнение и въпроси свързани с прочетеното:
Въпроси с прочетеното нямам, Уиникът доста добре описва психосоматиката, дава много интересни примери, съгласен съм с всичко, за което говори, също така ми дава и отговори на въпроси, които съм си задавал, като например дали психо9соматичното заболяване може да се пренесе върху друг човек.
Според мен психосоматичното заболяване, за съжаление все още не се приема толкова на сериозно. Аз лично съм привърженик на идеята, че всичко, което чувстваме и изпитваме се пренася върху тялото ни, разбира се не винаги можем да се предпазим тялото от психиката, но можем винаги да си задаваме въпроса „защо“ и „какво“ – „Защо ме сви стомаха?“, „Защо получих сърцебиене“, „Защо ме заболя главата?“ и т.н. И веднага след въпроса „защо“, можем да се запитаме „Какво се случи току що?“, „За какво си мислех преди малко?“, „Какво чувство изпитах“. Свържем ли тези два въпроса можем да си дадем отговори психосоматична ли е била болката или чисто физиологична. Веднага се сещам за един пример от днес, докато се прибирах от работа, една кола премина на червен светофар, засече ме и за малко да ме удари, за щастие се разминахме, след което не веднага, но след около 10 минути ме присви стомаха и започна да ми се гади, първосигнално започнах да си мисля какво съм ял, но след като си зададох въпроса какви чувства съм изпитал, изпитах страх, тревожност, дори мигновено да е било.

Целият материал: