1) В сутрешния ад на Лондонското метро, бъскър (уличен музикант/певец) пее What a wonderful world на Луис Армстронг, с много желание и не особено голям успех. Минавайки покрай него в бутаницата (цялата опашка се влачи), запявам заедно с него на висок глас от "...the dark sacred night" и той се ухилва насреща, а хората се обръщат. Продължавам "..And I think to myself, what a talentless cunt." Силен смях от хората около мен, а музикантът изтърва акордите.
2) Разговор с мой братовчед, който обмисля емиграция от милата ни родина: Нали знаеш, че когато пешките достигнат края на дъската, стават царици. В България, всички оцелели пешки от ДС, станаха царици. Лошото е, че за разлика от шаха, в живота не можеш да смениш фигурките. Тиквата си остава тиква, Черепа си е череп, Соколи, сополи и т.н.
