Интересни или смущаващи нещица

[бат-начо]

Калифорния е едно изключение, ама на таз голяма територия - муха я ухапало.

[Mozo]

Да го духат мурзилките, свърши се с вашето гнусно мрънкане "за лева"

[Валсо]

PayPedal спрях да ги ползвам отдавна, много алчни станàха. Ако плащам нещо с тях, то ми излиза златно, докато директно с дебитната или кредитната карта (без посредници) ми излиза далеч по-евтино.

[Montoya]

На доста места в ибей май не става без пейпал

[Mouse]

Нали ви оставих една тимичка да се кефите на приказките си против този и онзи и да величаете онзи и другия.
А поне тази ми оставете без да я спамите с глупости ви моля!!!!!!!!

[Mozo]

PayPedal спрях да ги ползвам отдавна, много алчни станàха. Ако плащам нещо с тях, то ми излиза златно, докато директно с дебитната или кредитната карта (без посредници) ми излиза далеч по-евтино.

Хич не осъзнаваш какво говориш. Това ти е гаранцията, че ако имаш проблем с покупката, ще ти върнат парите каквото и да става. И това важи за всеки един магазин, който работи с PayPal, а те са милиони. Можеш да не плащаш тази такса при директен превод като избереш опцията, че е за приятел. Но тогава нямаш гаранции.

[Mouse]

Знаете ли, че...

1. Питагор имал фобия от бобени зърна.
Великият математик, баща на много велики открития, наистина е бил малко странен. Твърди се, че фобията му от бобени зърна му е коствала живота. Причината: нападатели атакували селището, където живеел Питагор. Той бил принуден да бяга докато не стига до бобено поле, където отказва да влезе. Там нападателите го убиват.
Историците вярват, че тази странна фобия е свързана с вярването на математика, че част от душата на хората излиза заедно с отделяните газове. Така бобът категорично не присъства в диетата на гения.
2. Изразът „Парите не миришат“ е буквален.
През 74 година от нашата ера римският император Веспасиан изхарчил всички пари на държавната хазна по време на гражданска война. За да върне част от средствата, той създава първите платени тоалетни. Когато синът му Тит започнал да го критикува за мярката, императорът заявил, че изкараните по този начин пари не миришат.
Фразата става крилата и се използва до ден днешен в най-различен контекст. Оригиналът е Pecunia non olet.
3. Арабските цифри…са индийски.
Арабските цифри (както ги наричаме днес), въобще не са изобретени от арабите. Те са дело на индийски математици. Те са модифицирани и адаптирани от северно-африкански араби и достигат до Европа в Средните векове.
През 1202 година дори прочутият италиански математик Леонардо Фибоначи прави проучване и твърди, че цифрите са индийски. Въпреки това европейците ги наричат арабски, като добиват окончателния си вид през 15 век, което допринася за въвеждането на печатните букви.
4. Преди Ватерло, Наполеон е победен от орда… диви зайци.
Счита се, че най-големият крах за Наполеон Бонапарт е битката при Ватерло. Оказва се това съвсем не е така. Години по-рано, през юли 1807 година по време на лов владетелят е нападнат от около 3000 подивели зайци, подготвени специално за събитието. След като са пуснати от клетките си с идеята да бъдат ловувани, зайците вместо да побягнат панически, се втурват към френския владетел и неговите придворни.
Дългоухите нападатели успели да се наврат в дрехите на Наполеон, което го принудило панически да бяга.
5. Война в продължение на 38 минути
Най-кратката война в историята е тази между Великобритания и Занзибар. Тя продължава „изтощителните“ 38 минути преди занзибарската армия и флотът да се предадат безславно след единствен изстрел от страна на английската артилерия. Годината е 1896.
6. И войната без край
Официално най-дългата война в историята е тази между Холандия и островите Сили, която продължила от 1651 до 1986. В тази война няма нито една жертва.
7. Бащата основател…със слабост към хубавите жени…
Томас Джеферсън, автор на Декларацията за независимост, третият президент на Съединените щати, счупил китката си, опитвайки се да прескочи ограда в Париж, за да впечатли жена.
Тази история е 100% вярна. След като хирурзите наместват счупените кости, той все пак търпи болка в китката си до края на живота си. Заради това нараняване, той пише много от любовните си писма с лявата си ръка.
8. Хитлер е страдал от ужасни газове…
„Хитлер страда от най-ужасни газове. Неговата екстремна диета, повтарящи се, стомашни проблеми (вероятно психосоматични) и разчитане на слаби лекарства превръщат вечерите в дома му в истинско предизвикателство за гостите му. Предполагам, че затова имаше куче?“.
Това пише в мемоарите си Алберт Спеер – нацистки министър по въоръжението. Според американски доклади Хитлер е приемал повече от 28 различни медикамента в опита си да тушира неприятното заболяване.
9. Войникът, който така и не разбра, че войната е свършила.
Японски войник на име Хиро Онода, така и не разбрал, че Втората световна война е свършила. Той бил изпратен на малък остров във Филипините, за да шпионира американските сили. Той избягва пленяване и остава да изпълнява мисията си през следващите 30 години.
През 1974 година на бившия му командир се налага да излезе от пенсия, за да го убеди, че войната наистина е приключила. Онода живее абсолютно сам на острова 29 години. Той се завръща в Япония през 2014 година на 91 години.
10. Айнщайн-президент!
През 1952 предложили на Алберт Айнщайн да бъде вторият президент на Израел, но той отказал.
Аргументът на човека, чието име се превръща в синоним на „гений“, е, че просто не е достатъчно квалифициран за поста. Той посочва още възрастта си, липсата на опит в тази сфера и оскъдните си умения в комуникацията с хора като допълнителни фактори, определящи го като неподходящ кандидат.

От нета

[Mozo]

Интересно, благодаря

[Mouse]

Гренландия: Страна без частна земя – как древната традиция оформя модерното общество

В Гренландия никой не притежава земя. Земята не се продава. В Гренландия няма частна собственост върху терена. Не можеш да купиш парцел, за да си построиш къща, и нито един милионер не може да купи част от крайбрежието, за да изгради частен курорт. Цялата земя принадлежи на общността (държавата/общината). Ако искаш да построиш къща, получаваш право на ползване на мястото, но притежаваш само сградата (стените), а не и почвата под нея. Тази древна традиция идва от инуитската култура, в която идеята да „притежаваш“ природата била абсурдна – земята била обща, за лов и оцеляване. Това има интересен социален ефект: няма огради. Къщите, дори и в столицата Нуук, са разположени свободно, без бариери между съседите, а пейзажът остава открит за всички.
Процесът за получаване на място за строителство започва административно, а не финансово. Онези, които желаят да строят, подават заявление до местната община, за да им бъде определен терен. Властите анализират почвата, за да се уверят, че е стабилна и че новата постройка няма да блокира достъпа на други жители или инфраструктура. След одобрение кандидатът получава разрешение да издигне структурата, без да плаща за самия парцел, а само обичайните административни такси.
Архитектурата на жилищата е пряко повлияна от трудната геология на острова. Тъй като почвата често е замръзнала (вечна замръзналост) или представлява твърда скала, класическите дълбоки основи рядко са възможни. Повечето къщи са построени върху пилони над земята. Този метод предпазва вечната замръзналост от топлината, отделяна от къщата, като предотвратява разтапянето на леда, което би дестабилизирало постройката, и позволява на навятия сняг да преминава под сградата, избягвайки натрупването на огромни преспи до стените.
Липсата на физически огради е създала уникален вид урбанизъм, характеризиращ се с плавност. Пространството между къщите се смята за обществено, а преминаването между домовете е нещо обичайно. Не е невъзпитано да минеш през това, което в други страни би било смятано за „двор“, стига да се спазва прилична дистанция от прозорците. Границите на собствеността се отбелязват визуално единствено от външните стени на къщата и, евентуално, малко стълбище за достъп.
Когато една къща се продава, сделката включва единствено стойността на физическата сграда. Новият купувач плаща за конструкцията, подобренията и инсталациите, а правото на ползване на земята под нея се прехвърля автоматично. Тази система елиминира имотните спекулации, основани на местоположението; цените отразяват реалните разходи за строителство и поддръжка в полярна среда, а не изкуствено завишената стойност на терена.
Въпреки липсата на огради, жителите уважават личното пространство един на друг чрез неписан социален кодекс. В по-малките населени места всеки познава всеки, а доверието е основната „валута“. Предмети, оставени навън – като велосипеди или шейни – рядко се пипат от други. Единствените ограждения, които се виждат, са за кучетата за впряг, но те имат за цел да държат енергичните животни на едно място, а не да ограждат частна собственост.
Естетиката на гренландските градове е доминирана от ярки цветове, които рязко контрастират със снега и скалите. Традиционно цветовете имаха практическа роля в ориентацията: червено за търговски сгради или църкви, жълто за болници и медицински персонал, зелено за телекомите. Днес правилата вече не са строги, но традицията е запазена, превръщайки населените места в цветни петна, видими отдалеч, без да са разкъсани от грозни стени или огради.
Комуналната система на земеползване позволява свободен достъп до природата за всички жители. Независимо къде се намираш, можеш да тръгнеш на поход директно от дома си, без да срещаш табели „частна собственост“ или затворени частни пътища. Тази свобода е жизненоважна в страна, където ловът и риболовът не са просто хоби, а основни източници на храна за много семейства, а природните ресурси се считат за общо благо.
Дори в зоните с жилищни блокове, като тези в Нуук, принципът остава същият. Зелените площи около блоковете, детските площадки и паркингите са достъпни за всички, не само за живущите в конкретната сграда. Децата играят в големи групи, преминавайки от блок към блок, което укрепва общностните връзки още от малки, без да бъдат изолирани в затворени комплекси.
Гренландският модел е впечатляващ пример за адаптация към околната среда и запазване на културните ценности. В свят, в който всеки квадратен метър е измерен и продаден, Гренландия показва, че една модерна държава може да функционира ефективно и чрез споделяне на ресурсите. Фактът, че никой не притежава земята, постоянно напомня на жителите, че те са само временни гости на природата и имат дълга да я уважават и споделят с другите.

Ог нета

[Shaker]

81 години от кървавия 1 февруари

На 1 февруари 1945г., в София са произнесени и изпълнени смъртните присъди срещу осъдените български политици по Дело №1 на т.нар. "Народен съд". До завършването на процесите на комунистическите престъпници през април 1945 на смърт са осъдени 2 730 души, а около 8 000 на затвор. Като през следващите години са избити още близо 300 000 българи.
Датата 1 февруари 1945г. остава в нашата нова история като една от най-черните с най-масовото произнасяне на смъртни присъди над политици.
Народният съд осъждат на смърт 67 депутати от 25-тото Народно събрание и членове на трите правителства за периода януари 1941 г. до 3 септември 1944 г. начело с министър-председателите Богдан Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов. На смърт са осъдени и тримата регенти на малолетния Симеон ІІ - княз Кирил Преславски, проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов, девет секретари към двореца, издатели на централни вестници и публицисти, 47 генерали и полковници. Присъдите са обявени на многохиляден митинг в София:
"Вие чухте присъдата на Народния съд, която е сурова, но справедлива. Като представител на Работническата партия - комунисти подчертавам, че такава е волята на целия български народ. Ние искаме незабавно изпълнение на присъдите."
Екзекутирани са същата вечер на Централни Софийски гробища в безименна яма от американските бомбардировки. Така на другарите не се налага да копаят. Последен убиват световноизвестният лекар - хирург, проф. Александър Станишев. Принуждават го да установява смъртта на всеки един от 67- те мъченици и накрая убиват и него. Казват с удар от лопата. Ние помним, не сте забравени!
Осъдени са и много борци за свобода и герои от войните, в които страната е участвала. Много общественици, журналисти и обикновени граждани. По този начин са загинали и хора само заради личната вендета на някого от властимащите към момента.
Екзекуцията на политиците е извършена в нощта на 1 срещу 2 февруари. През август 1996 г. Върховният съд отмени присъдите на първи състав и реабилитира регентите, народните представители, министрите, издателите и журналистите.

Автор: Асен Виденов

[Mozo]

Едно време си беше по-хубаво, искаме си комунизма!

[Mouse]

Едно време си беше по-хубаво, искаме си комунизма!

Никога и никъде не е имало комунизъм, освен в думите, заглавията и книгите. Дори в Китай не е комунизъм. Едно време ни задължаваха да държим изпити по Диамат и Исмат, демек по История на КПСС и История на БКП. Не само в историческия, а и в другите ВУЗ-ове. За които са следвали по онова време. Тоест пак думи на хартия без покритие. Маркс дава съвсем друго определение на комунизма, а такова дживотно няма, не е имало и няма да има

[Mozo]

Няма, ама що народ си отиде заради опитите им да има... А най-близката форма е в Северна Корея, там е...

[Shaker]

" Баба ми Кина попитала веднъж сина си, чичо ми Иван, голям шегаджия, лека им пръст и на двамата:
"А бре Иване, какъв е тоя празник 9 -ти септември?! Нямаше такъв преди." Женицата знаела Ивановден, Димитровден, Коледа и т.н. А той с лека усмивчица й отговорил: "Оня, дето се крихте в салкъмчетата..." Баща ми разказваше, че всички жени и момичета се скрили в гората до селото, защото вече знаели, че откъдето е минала армията-"освободителка", въпросът е бил все един и същ: "Где твоя жена?". Цялото село "станали" вдовци, съседните села - също. /Някой ги научил и на въпроса "Где твоя жена?", всички отговаряли :
- "Умерла."/ .
Докато жените били в салкъмовата горичка... Не хваля германците, но поне, според старите хора, те са минали цивилизовано оттук и са си плащали за всичко. "Когато ни учеха, за посрещането на Червената армия в България и "всенародната любов" питах баба ми да ми разкаже и тя ме поля със студена вода и уби детските ми представи от комунистическото училище. Жените с децата се криели и не смеели да излизат, а мъжете ходели да пазаруват, но внимавали да не срещнат съветски войник, защото можело да им открадне часовника. Солдатите питали :
"Сколько времени" и като вдигнеш ръката да погледнеш и ти дърпат каишката да я разкопчаят. Казвали са им, на теб не ти е нужен, взимам го за Сталин "

чрез Кина Маринова
снимка от Тодор Славчев

[Mozo]

Това ми го е разказвал дядо ми още по времето на комунизма и е самата истина. През село Писанец, Русенско, са минавали немските обози, каза, че били културни, плащали си за всичко, а руснаците откъдето минели, разплаквали всичко живо - кражби, убийства, изнасилвания... Те ги има и документирани тези неща, но няма кой да се поинтересува. Искам на всички копейки, путинофили и всякаква друга сволоч да им се случат същите неща и след това да ги видя какви ще ги пишат за "братска" Русия.