Инсталаторът на ендевър предлага само драйвъри за АМД - няма за енвидия, няма даже и nvidia-open, камо ли нувò драйвъра. То има начин да го инсталирам след инсталацията на ендвър, но е играчка и не ми се занимава. Със същия успех просто ще инсталирам ванила Арч и ще ми отнеме много по-малко време да го направя.
Но както и да е, зарязах го тоя ендевър.
Тази сутрин, след малко гимнастика, ровене из нета + сравняване отговорите на различни AI, намерих параметри, с които да върна старото поведение на ядрото и сега вече съм с 6.18.9, но без да ми държи процесора на максимална честота и на 45° в idle.
Системата ми е напълно ъпгрейдната (с изключение на няколко пакетчета) и работи така, както съм свикнал.
Канелците започнаха да изчистват бъговете постепенно, така че скоро ще се върнем към стабилна среда (която не запълва VRAM като побъркана, за разлика от някои други).
Което обяснява всичко.
