ПРОИЗХОДЪТ Всяка къща се строи от някого, а Този, Който ...

[Mozo]

ПРОИЗХОДЪТ
Всяка къща се строи от някого, а
Този, Който е устроил всичко, е
Бог (Евреи 3:4).

В религията, както и във философията, строго научното доказателство е немислимо. Човешкото мислене е ограничено и не може да обхване неограничения Бог. Алберт Айнщайн казва: Виждам часовника(т.е. творението), но не мога да си представя часовникаря (Твореца). А пророк Исая пише: Вдигнете очите си нагоре,та вижте: Кой е създал тези светила, и извежда множеството им с брой? Той ги вика всичките по име. Чрез величието на силата Му и понеже е мощен във власт, ни едно от тях не липсва (Исая40:26). От опит знаем, че всяко нещо има своята причина. Ето как Исак Нютон изразява това: Удивителният ред във Всемира може да се припише само на едно могъщо и премъдро Същество. Много учени днес говоят за логика в устойството на Вселената. Логика,която преследва определена цел. Излиза, че над Вселената властва разум. Библията казва за този разум: ...всяка къща се строи от някого; А Този, Който е устроил всичко, е Бог (Евреи 3:4). Дори скептикът Волтер пише: ... не мога да мисля, че този часовник (т.е.светът) няма часовника. Микросветът също говори за своя Творец и за мъдростта Му. В есето си “Моят живот и възгледи” физикът Макс Борн пише: “Атомът и аз бяхме задружни съвсем до скоро. Виждах в него ключ към най-съкровените тайни на природата и той ми откри величието на творението и на Твореца”. Псалмистът възкликва: “Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките...” (Псалм 104:24).
Вероятността да се появи една жива клетка от случайна среща на химичните елементи е практически нулева! Биологът Леконт де Нойи е изчислил, че това може да се случи веднъж на 10321 години. Но имайте предвид, че възрастта на нашата галактика се изчислява на 1010 години! Луи Пастьор е опровергал хипотезата за самозараждането и е доказал, че живот идва само от живот. Христос представя този принцип с думите: “... както Отец има живот в Себе Си, също така е дал и на Сина да има живот в Себе Си” (Йоан 5:26). Въпросът “Кой е създал Бога” е нелогичен. Не е възможно Бог да е създал всичко и да е Първопричината на всичко, а Той самият да е създаден от някого или от нещо - това би означавало, че не е
Първопричината.
Нека сега да се обърнем към дилемата “има Бог - няма Бог” и да видим какви са последиците, произтичащи от двете решения. Ако няма Бог, ако човекът е произлязъл от маймуната, тогава понятия като морал, нравственост, съвест са без смисъл. Тогава абсурдният атеистичен принцип “Право е само онова, което е полезно”, би бил валиден. Същото важи и за “Целта оправдава средствата”. Подобен начин на разсъждение обаче Библията представя в Псалм 14:1 така: “Безумният рече в сърцето си: “Няма Бог”. Поквариха се; сториха развалени дела; няма кой да прави добро”. Съвсем различно изглеждат нещата, ако реша, че има Бог. Човешкият живот има висш духовен смисъл - формиране и практикуване на добродетели, стремеж към пълно единение с Бога. Ап.Павел изразява тази мисъл в Ефесяни 2:10 така: Защото сме Негово творение, създадени в Христос Исус за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим.
Щом има Бог, хората са братя защото имат един общ Баща. Когато забравим Бога, ние се отдалечаваме и един от друг - няма какво да ни свързва. Защото в името на какво да обичам и почитам един човек, който ми е абсолютно чужд и по произход, и по народност, и по култура, може би и по образование, интереси или материално състояние? Но в името на Бога можем да смятаме всеки човек за свой брат,независимо от хилядите ни различия и противоречия. От гледна точка на човешката психика Бог е незаменима душевна и духовна потребност. Без Бог няма трайно щастие, няма мир и радост в душата. Нищо не може да замени Неговата любов и топлина. Без Бог всичко е суетно, мимолетно и празно. Достоевски казва в книгата си Бесове, че човек няма нужда само да е щастлив. Всекидневният хляб не е единствената храна, към която той се стреми. Човекът има нужда да вярва всеки миг, че съществува висша радост и справедливост. Има нужда да вярва в нещо, което не може да се достави нито чрез работа, нито чрез хитрост. Има нужда да вярва в неизмеримото, непонятното, безкрайното. “Ако бихме го лишили от това безкрайно велико,той би умрял от отчаяние”, казва Степан Трофимович в последната глава на “Бесове”. Без Бога няма утеха. В Притчи 14:32 четем: Нечестивият е смазан във вре-ме на бедствието си, а праведният и в смъртта си има упование.