Транспорт и застраховане (пищови)

V. Обща хар-ка на превозите на пътници
Пътн превози са 1 от осн дейн в Т. Висок е отн им дял във въздуш и автом Т, докато в ЖП отстъпват по обем на товарната превозна дейн, а във водния са слабо застъпени.
Превозването на пътн има опр стоп и култ значение. Добре орг превоз на нас осигур норм раб на предприятията и учрежденията в нац стоп.
В бъд ще се повиш изискванията към кач на превозите като те ще се заключват в следното: 1)увелич скоростите на движ, с к се прави иконом на вр за пътуващите; 2)повиш честотата, регулярността и безопасността на движ; 3)подобр на култ на обслужване на пътуващите и въвежд на нови вид трансп усл.
Пътн Т е необх предпост за ползв на вс вид усл предоставяни от сист на търг и битово обслужв, туризма и отдиха.
Обемът на пътн превози зависи от 2 осн компонента: броя на нас и неговата подвижност.От своя стр подвижн на нас зависи от разв и територ разположение на произв, от мат въможн на нас и култ му равн, както и от съст и разв на Т.
За да се постигне по-пълно и качеств задоволяване на потребн, особено важно е правилно да се съчетава разв на разл вид пътн Т при м/усел и вътрешноград пътувания.За разл от товар превози при пътн не може да се прави рязко разгр на ик изгода от използв на ЖП Т на 1 или др разстояния.Не може да се счита, както за ЖП Т, че е нерационален за къси разстояния, така и за автомоб, че е неефект за дълги.Това се опр от факта, че разх за нач-крайни операции и разх по движ на пътн превози имат почти 1 и същ отн дял при ЖП и авто Т.Въпреки това ЖП Т се използва главно за дълги разстояния, защ се пести вр, а авто Т за къси, защ има по-голяма честота в движ, по-гъста мрежа от маршрути, възможност да извършва превози в по-голяма близост до местозараждането и местопогасяването на пътникопотоците.
Общият обем на пътн превози през дад период се нар пътникооборот.За разл от товарооборота, пътникооборота се създ единств от придвижв на пътн, предизвикано от нуждите на произв, от култ-битови потребн и науч интереси.
Пътникопотокът е колич размер на пътув по опр направл или дад участък на трансп мрежа.
В/у обема на пътн превози влияят мн фактори.За увелич на този обем въздейств следните ф-ри: нараств бр на нас; разв на произв; увелич на отн дял на гр нас; разв на м/унар и вътрешния туризъм; усъвърш техн равнище на отд вид Т и др.
В същото вр нуждите от пътув намаляват по влияния на: подобр територ разполож на произв; разв на жилищното стрителство; разв на мрежата от съобщ средства; увелич на превозните ср-тва за лично ползв.
Важен кол показател за пътн превозна дейност е бр на превозените пътници.Той изразява обема на пътн превози в статика, т.е. без да се отчита разстоянието, на к се извършват превоз. Показателят се опр по отд участъци и направл на трансп мрежа, а за цялата стр- чрез сумиране на резултатите.
Осн кол показател за пътн превозна дейност е превозната работа, изразена в пътниккилометри.Величината му зависи от бр превозени пътн през дад период и от ср превозно разстояние на 1 пътник. Величината му съществено се разл по отд вид Т.
Коеф на подвиж на нас може да се опр по 2 начина: като отношение на бр на превоз пътници към бр на нас в стр или отд регион; като отнош на произв пътниккилометри към бр на нас.
При установяване на коеф на подвиж на нас по 2рия начин голямо влияние оказва величината на средното разстояние.
При изчисл за бъдещи периоди бр на превоз пътници може да се опр като произведение от бр на нас по коеф на подвиж, респ бр на пътув на 1 жител.Да се предвиди точно нараств на нас за бъд период не е особено трудн, тъй като в/у него оказват влияние установени фактори и закономерности.Осн затруднение е подвиж на нас, к се свежда до опр на пътув на 1 жител през съотв перспективен период, за к не същ ясно очертана неравномерност по направления в рамките на по-големи периоди.
През по-малките периоди обаче се наблюдава знач неравномерност на пътн превози.
Същевр обаче за пътн превози е харак по-голяма в сравнение с товарните превози неравномерност по вр, к се проявява през год – по сезони и месеци, през седмицата – по дни и т.н.
Неравномерността на пътн превози по вр е свързана със същите отриц последици за Т, както и неравномер на товар превози.Трябва да се има предвид, че неравномерността на пътн превози по вр се налага от самото им естество, произтичащо от специфич особ на орг на раб вр и почивката на трудещите се.По тази причина и възм за намаляване неравномеността са ограничени.

VI. Трансп пол, дерегулация и либерализация в Т
1. Същ и знач на трансп пол
Т пол представлява хармон комплекс от методи, подходи, мероприятия и др, осигуряващи целенасоч въздействие на съотв упр органи в/у разв и функцион на трансп сист от разл йерархиино ниво, както и на техните подсист.Нейната осн цел е да осиг пълно и качеств задовол на потреб на нац стоп от превози, разв н конкуренцията м/у трансп ф-ми и осиг на мах принос на Т за реш на осн задачи на соц-ик развитие.
2. Общоевр и нац трансп пол
Общоевр Т пол е насоч към осиг разв на трансп отрасъл като сист, в рамките на к да съществ конкуренция при предлагането на трансп усл.Тя предвижда:1)интеграция на м/унар, нац и регионалните инфрастр-ри на общоевр равнище;2)изграж на трансевр трансп мрежа на територията на континента;3) стимул на обществ превоз с оглед намаляване на задружките в движ и др негативни последици от нараств моторизация;4)засилване на координацията и сътрудничеството при изследванията в областта на Т.
За да се ускорят процесите на интеграция се провеждат редица мерки: либерализация на транзитните процедури при преминаване на границите; съгласуване превозната способност на магистралния Т; създ на м/унар телекомуникац сист, к осиг непрекъснато следене на трансп потоци; приемане на общи стандарти за натоварванията на превоз средства.
Нац Т пол се провежда от Мин на Т. Т пол следва да включва кодекс от закони, правилници и др док, к да опр насоката не разв.Необх е преди всичко хармонизиране на нац Т законодателство с това на ЕС.
Важен приоритет е разв и модерн на трансп инфрастр-ра чрез завършване реконструкцията на осн летища на стр, изграж на терминали за контейнерни превози, изграж на гранично-пропуск пунктове за осиг трансп връзки със съседните стр и др.
За съвр трансп сист е особено важно съотв инф осигуряване.
Важно място в нац Т пол се пада на осъщ на инфрастр-рните проекти за изграж на европ трансп коридори.
3.Дерегулация и либерализация
Дерег е постепенно оттгеляне на орг на държ власт от пряко участие в орг и упр на провежданата в нац мащаб трансп дейност.С нея се постига поетапно намаляване и ликвидиране на държ събсидиране, к се прилага в губещи дейности.Но дори при най-висока степен на дерег държ е задължена да разраб и приема закони и рег мерки: за безопаността на движ, за защита на околната среда и т.н.
Важно е участ на държ при ик рег – поставяне на огр за превозните цени, обема на превозите, лицензирането на превозвачите и др. Ик рег не огран, а стимулира дерег чрез мероприятията за ликвидиране на монополните стр-ри и стимулиране на конкуренцията м/у разл ф-ми.
Благодарение на дерег потреб имат пълна свобода по отн избора на превозвач, к да осиг качеств трансп усл. Тя спомага за разширяване предлагането на трансп усл.
Нач на дерег на Т се поставя с Указ №56 за насърчавне на стоп дейност от Мин съвет през 1989г., с к държ знач намал намесата си в ик дейност на Т ф-ми
С либерализацията се създ възможн за свобод достъп до общоевр Т пазар на всички превозвачи, регистрирани в стр членка на ЕС.
4.Евр пол за повишаване екологичността на Т
Грижата за ок среда води до разраб и употреб на нови горива с по-добри формули (бензин с по-ниско съдърж на бензол и диз гориво с понижено съдърж на сяра), както и въвежд на катализатори за пречиств на изгорели газове.
За намал на вредното въздейств на автомоб важна роля играеи подобряването и орг на пътния трафик. За това спомага използв на инф сист
По отн на възд Т се изп леки материали и електроника вместо на хидравлични ел, както и подобр на аеродинамиката, с к се нам консум на гориво и отд на вредни газове.
В морския Т се въвеждат подобр горива, масла и добавки. Постепенно се въвеждат плавателни съдове, задвижв от водногоривни смеси.
В западноевр стр има тенденция към минимизиране нуждите от Т и посрещането им главно чрез общ трансп инфрастр-ра.В някои от тях се прилагат данъци и такси за използв на пътищата и магистралите.Важна мярка за опазв на ок ср е избягв на транзитния трафик в градските центрове.Осн насока в разв на Т е разв на инфрастр-рата на малко замърсяващи видове Т и именно с тази цел осн част от инв отиват в модернизация и поддръжка на ЖП сист.
Все още не е решен проблема с въвжд на нова инф телекомуникационна сист, съдействаща за провеж на Т пол на евр стр.

IV. Обща х-ка на превозите на товари
1. Особ, динамика и стр-ра на товарооборота
Под товарооборот се разбира кол на произв тонкилометри при превоза на дад вид товар или при осъществ на цялостна товарна преевозна дейност на Т.Извърш раб може да се нар обем на превозите или кол на превозените товари, изразено в тонове.
Осн дял от товарите е от промишлен произход (90%). С неговото увелич намал сезонността на превозите, създавана предимно от селскостоп продукция.
Важна особ на товарооборота е неговата концентрация, изразяваща се в съсредоточаването на преобладаващата част от натоварените кол в сравн малко на бр, но големи гари.
В зависимост от тяхното стп знач и от изискв, к предявяват към усл за превоз и извърш на товаро-разтов операции, товарите могат да се класифиц – по отрасли на нац стоп, по видове и начини на превозване, по стойност на превоза.
Класифик на товарите по отрасли може да разкрие пряката зависимост на динамиката на товарните превози от темповете на разв на ик на дад регион или на стр като цяло.
Разл в ср превозно разстояние на 1 тон товар по отд видове Т обуславят и особ в динамиката на товарната превозна раб, изразена в тонкилометри.
Товарооборота е съотнош м/у осн видове товари, изразено чрез отн им дял в общия обем на товарните превози.Най – висок отн дял се пада на:каменни въгл, течни горива,метали,руди,цимент и др.
2.Показатели за тов превоз дейност
Показателите за товарната превозна дейност в ЖП Т са: кол на превозените товари, ср превозно разстояние на 1 тон товар в км, превозна раб в тонкилометри, ср статич натоварване на вагоните и бр на натоварените вагони.
Пок „кол на превоз товари в тонове” се изп при планирането на товарните превози.Общ е за всички видове Т.С него се опр обемът на товарната превозна работа по отд видове Т в мащаба на нац Т сист.Може да отразява обема на превозите само в статика, но не и товарната превозна раб, извършвана при превозние процес.
За израз на превозната раб в динамика се използва „ср превозно разстояние в км”.То е един от комп, от к зависи обемът на превозната раб , изразена в тонкм.В/у величината му влияят и сложните трансп-ик връзки м/у отд райони на стр. Ср превоз разстояние за 1 тон товар (1ср) се получ като среднопретег величина и се опр като превоз раб в тонкм (Е Pl) се раздели на кол на превоз товари в тонове (Е P).
Пок „превоз раб в тонкм” има осн знач за опр кол на товар превозна раб на Т. За всеки товар тя се изчисл, като кол му в тонове се умножи по неговото ср превоз разстояние.Тя изразява товарооборота в динамика, тъй като хар-ризирапространств преместване на товарите на опр разстояние.
„Ср стат натоварване” е кол товар, израз в тонове, к се пада ср на 1 вагон или на 1 вагонна ос.При опр на ср стат натов наред със стр-рата на товарооборота и на товарния вагонен парк трябва да се имат предвид и техн норми за натов на вагоните.Мах кол, к може да се натов в дад тип вагони, без да се повреди товара, е неговата техн норма. Изчисл се като общото кол на тов се разд на произведението от бр на вагоните по бр на дните за дад период.
Бр на вагоните, к ще се натоварят за год период, се изчисл, като кол на превоз товари в тонове се разд на ср стат натов.
3. Ф-ри, опр обема на товарните превози
В/у размера на товарооборота влияят редица ф-ри.Най-важният от тях е обемът на производството, защото по правило с увеличаване на произв нараства в съотв размер и обемът на превозите на дад продук.
Съществ влияние оказват и стр-рата на произв и специализацията на предприятията.
При опр обема на товарните превози се отчита влиянието на редица ф-ри: усъвършенстването на теиториалното разположение на произв, увелич на отн дял на разл отрасли в общия обем на произв и др.
Усъвърш на терит разполож се изразява в изгражд на промишлеността в близост до източниците на суровини и горива, а по отн на някои подотрасли – и в консумативните райони.Така се избягва превозването на суровините, к обикновено имат по-големи обем и маса в срав с готовата продукция.
Когато промишлената прод се увелич поради нараств на отн дял на обработващата промиш, голяма част от масата на суровините отпада в самото място на произв.Ако обаче се увелич за сметка на нараств на отн дял на добив промиш, щесе наблюдава обратното.
Към ф-рите, обуславящи отн по-бързото нараств на товарните превози в сравн с увелич на произв, се отнася увелична стоковата селскостоп прод.
В/у съотн м/у увелич на произв и нараств на обема на превозите оказват влияние повторните превози, к увелич обема на превозите без да се е увелич обемът на факт произв прод.
4. Неравномерност на товарните превози и пътища за нейното намаляване
Неравномерността се проявява в 2 насоки: по вр и по направления.
Неравномер по вр се проявява по сезони, т.е. по 3месечия в год, по месеци в 3месечие и т.н.Обикновено обемът на товар превози е най-голям през лятото и най-малък през 1вото 3месечие.
Сезонната неравномерност на превозите в ЖП Т е сравн малка заради голямото увелич на отн дял на товарите от пром произход.
Неравномер на товарните превози по месеци в 3месечието се изразява в това, че обемът на превозите през отд месеци се отклонява от срмесечния за съотв 3месечие.
По принцип товарите, к се произв равномерно през год като каменни въглища, руди и др се превозват също равномерно.
За да се намал нерваномер на превозите по вр, трябва да се намал сезонността в произв, строителството и в раб на Т.
Неравномер на товарните превози по направления се изразява в това, че по редица участъци на Т мрежа мощността на товаропотоците в по-силно и по-слабо натовареното направление е твърде разл.