Екологични опасности в енергетиката

РУ „АНГЕЛ КЪНЧЕВ”

КУРСОВА РАБОТА
Тема:Екологични опасности в енергетиката

Изготвил:Анелия Росенова Борисова
Специалност:ЕТООС
Група:5А
Фак.номер:062081

Проврил:

Обща характеристика на електроенергийна система

Развитието на елктроенергийния отрасъл в България носи всички специфични белези на цялостното икономическо и социално развитие на страната в условията на централизираното планово стопанство.От една страна,то се определия от непрекъснатото нарастване на степента на електрофицираност във всички отрасли и най-вече в промишлеността и комунално-битовия сектор.От друга страна ,обаче ,този ръст не беше съобразен с оптимизиране на енергопотреблението и с неблагоприятното влияние от обвързаността на странат с външни доставчици на първични енергийни ресурси.
Голямо влияние върху нерационалния разход на електроенергия оказа ценовата политика в тази област,достигаща до абсурдност.Несъобразиаването със съотвтните цени на гориватаи налаганите в продължение на деситилетия нереално ниски продажни цени на електрическа енергия ,нямащи нищо общо с действителните разходи и себестойност,елиминираха всички възможности и стимули за икономия на енергия.
Голяма част електро централите са в експлоатациянад 20 години,имат съоръжения с изчерпан ресурс,а технико-икономическите им показателиса незадоволителни..Всичко това несъмнено се отрази и върху влошаване на екологичната обстановка ,особено по отношение на емисиите на серни,азотни и въглеродни окиси.Техническото равнище на голяма част от електроцентралите в България е незадоволително и изисква спешни мерки за обновяване и модернизиране,а за някои от тях се налагаизвеждането им от експлоатация.

ЕКОЛОГИЧНИ ОПАСНОСТИ Е ТЕЦ

Топлоелектричските централи са най-големият източник на замърсяване в енергийния отрасъл.Съобразно количествата на използваните горива преобладаващите емисии на замърсяване са от прах,серни,азотни и въглеродни окиси.Екологичните проблеми ,свързани с експлоатацията на ТЕЦ и възможностите за тяхното решаване,винаги са били предмет на проучване и анализиране,но в различна степен и насоченост през отделните периоди от време.По принцип екологичните разработки и приеманите решения са аналогични с тези в напредналите страни от Европа и света,но тяхното практичско осъществяване се извършва със закъснение от 5-10 години.
Преимуществното развитие на ТЕЦ,използващи местни въглища с виско пеплно съдържание,което е характерно за периода до 1970г. Определя као пурвоетапна задача да се решат проблемите с очистване на димните газове от прах.Определено може да се счита,че на настоящия етап този проблем е решен успешно и в степен,отговарчща на международните норми.Някои от ТЕЦ,изградени в големите градове,бяха реконструиране за работа с мазут и природен газ,а в останалите ,които продължават да работят с въглища,са монтирани високо ефективни електрофилтри, с коефициент на очистване над 99%.Поради недобра експлоатация на филтрите обаче емисиите от прах са значителни.
Доста по-различно е положението със замърсяванията от серни,азотни и въглеродни окиси.До подписването на международната конвенция за намаляване на трасграничните замърсявания в България действаха екологични норми,третиращи само максимални концентрации.Поради това дълго време нв бяха разгледани проблемитеза изграждане на сероочистващи инсталации.Трябва да се признае обаче,че дори и в страните от Зпадна Европатези проблеми също бяха решенив по-късен период.
В изложените причини и съображения в продължение на много години усилията бяха насочени към намаляване на максималните концентрации от серни и азотни окиси.Главно реализиране на тази задача бе изграждането на комини с голяма височина.Така например в ТЕЦ’’Марица изток 2’’ и в ТЕЦ”Марица изток 3’’ бяха изградени комини с височина 325 м, в „Бобов дол’’ – 200 м,а в много други ТЕц,използващи по-качествени гориваили с по-малка инсталирана мощност-с височина180 м.Тези технологични решения доведоха до относително намаляване на максималните концентрации,но не и на емисиите на серни и азотни окиси.
Съдържанието на сяра в лигнитните въглища от комплекса „Марица изток’’,които имат по-широко приложение в енериймия отрасъле около 2,7% , а на използваниямазут за енергийни цели- 3,5%.При тези сойности,без наличие на сероочистващи инсатлации за нито един енергиен обект,включително и отоплителните централисъс сравнително малка мощност,които работят с тези два вида горива , не може да бъдат спазени както вътрешните ,така и международните норми за пределно допудтими емисии на серни и азотни окис.
Анализътна емисиите показва ,че трите електроцентралив комплекса „Марица изток” изхвърлят годишно около 78% от общите емисии на серен двуокис в България.
На битовия сектор се падат около 120-160 хил. Т изхвърляния от серен двуокис.Конкретните данни сочат ,че около 85% от тази емисия е от изгарянето на брикети.Следователно към 90% от емисията на серен двуокис в България се дължи на работата на централите и брикетното производство.
Не е мн+ого по-лесен проблемът с емисиите на азотните,въглеродните окиси и преките прахови емисии.Силната променливост на тези емисии и липсата на постоянен мониторинг ограничава точността на тяхната констатация и прогноза.
Съществен момент е замърсяването на околната среда с отпадните води на ТЕЦ.Такива са: водите от хидритранспорта на пепелта и сгурията ,водите от промиването на регенеративните повърхности на котлите,работещи с мазут,разтворите от химическите предпускови и експолоатационни промивания,регенерационните и шламовите води от цеховетв за химическо водоочистванве,замърсени с нефтопродукти и др.Съществуват и отклонения на действителните разходи на водите от нормативните количества.В повечето от нашите ТЕЦ не се използват възможностите за намаляване потреблението и изпускането на отпадните води.Повевчето от реките и езерата ,определени за водоприемници на отпадните води на ТЕЦ,са замърсени над проектната им норма..Естествено това е резултат и от други промишлени обекти,изхвърлящи техническите си води в тези водоприемници,но основният замърсител за TEЦ.
Сгуропепелните смеси от ТЕЦ и сгурохранилищата също създават поредица проблеми,като унищожават големи площи земя.При ааврии или нарушаване на технологичния процес при измиване на пепелината се изхвърлят значителни количества сгуропеплна маса във водоемите.Конкретните данни показват ,че основните принципи на екологичното поведение в енергопроизводството и енергоснабдчването- сравнително намляване на енергоконсумацията в промишлеността и бита и максиамлно ограничаване на вредните последствия върху околната среда ,не са били спазвани,а сега в значителна степен се нарушават от обективното състояние на енергетиката и преди всичко от липсата на необходомите средства за директна намеса в сегашното и състояние.

ЕКОЛОГИЧНИ ОПАСНОСТИ ВЪВ ВЕЦ

Производството на електроенергия от ВЕЦ не е свързано с отделяне на производствени отпадъци.В този смисъл технологията може да се разглежда като чиста.Екологичните проблеми ,които възникват при усвояването на хидроенергийния потенциал,са от друго естество.Те се определят от взаимодействито между природата среда и хидротехническите обекти(водохранилща,събирателни деривации,електроцентрали и др.) Това единство на природна среда и технически обекти образува самоорганизираща се и саморегулираща се природно-техническа система.Тя представлява комплека от технологични,социални,екологични и други структури.
Резултатите от отрицателнот взаимодействие между хидротехническите обекти и природната среда могат да се групират в следните основни групи,като при конкретен обект за всякагрупа се налаг съответната детайлизация:
-Отнети или заляти земи-горски плщи,обработваеми земи,речища,населени места,полезни изкопаеми,археологически и исторически обекти и др.
-Изменения в хидроложкия режим на речните течения – намаляване на минималните водни колочества перз летния период и на протичащите води през време на пълноводието.
-Изменения в качеството на водите-‘цъфтене’ на водохранилищата ,промени на минерализацията и плаващите наноси,изменения в кислородния режим,вкусовите качества на водата.
-Промени на климата –повишаване на влажността на въздуха около водохранилищата,нарушаване на температурния режим на водата в горното и долното течение на водохранилщата .
-Изменение на ландшафта – промяна на бреговата зона,нарушаване на устойчивостта на бреговете на водохранилищата и др.
-Изменение на флората – унищожаване на ценни горски масиви,преобразуване и смяна на видове,генетични промени в растителните видове.
-Изменения на фауната – промени в условията за възпроизводство на ценни риби и животни,унищожаване на ловни полета ,изменеия на видовия състав на популациите,изчезване на отделни животински видове.
С изграждането и експлоатацията на хидроенергийни обекти се постигат и някои полойителни резултати:
-Предотвратяване на замърсяването на околната среда от чрез намаляване на отедляните газове-серен двуокис,серен триокис,въглероден двуокис и твърди отпадъци.
-Предотвратяване на киселинните дъждове.
-Подобряване социалния климат в определени райони на страната чрез откриване на нови работни места.
Основната сложност при оценката на влиянието на хидротехническите обекти върху околната среда е представянето на качествените характеристики като количествени закономерности.За комплексна екологична оценка на хидроенергийните обекти е наложително използването на специални експертни методи.
Изграждането на редица водохранилища,разработването на балстриери и др. наруши баланса на твърдия оток в някои речни течения.Това доведе например в поречието на река Марица до сериозни деформации на речното корито ,подкопаване на устоите на редица мостове ,понижаване нивото на подпочвените води и др.
Строителството на няколко десетки километри събирателни канали и тунели,голям брой водохващания и други хидртехнически суоръжения при каскада”Белмекен-Сестримо: е извършено с големи нарушения на терените.слде завършване на терените не са рекултивирани засегнатите терени и следите от строителството стоят като незараснали рани в снагата на планината.
По наблюдения и проучвания е установено , че експлоатацията на изградените ВЕЦ не е предизвикала сериозни замърсявания на околната среда от изпуснатите в речните течениая смазочни материали,битови отпадъци и др. Тук продължава да стои проблемът за оптималната експлоатация на водохранилищата и ВЕЦ с оглед на някои екологични изисквания.
Могат да се посочат и редица положителни страни от изградени хидроенергийни съоръжения.Така например някои изградени водохранилища допринесоха за подобряване на микроклимата,спомагаха за развитие на инфрасруктурата на определени райони,за появата на нови зони за отдих,спорт,туризъм,и др.Много характерен е случаят с касакада „Арда” и водохранилището „Кърджали”,водохранилището „Батак” и „Доспат”.

ЕКОЛОГИЧНИ ОПАСНОСТИ В АЕЦ

Топлинно замърсяване.От гледна точка на качеството ма атмосферата АЕЦ са за предпочитане предТЕЦ,които работят с изкопаеми горива,те поставят много по-сериозен проблем във връзка с топлинното замърсяване.Едана АЕЦ произвжда 40% повече отпадъчна топлина на киловат енергия.Охлаждащата вода ,която обикновено се взема от някое речно течение,се напомпва в кондензаторната система на централата и след като поеме топлината от първичния охладител и се затопли над пурвоначалнат си температура,се ипомпва обратно във водоизточника .Един от основните недостатъци на този метод е,че оказва допълнителен натиск върхубез друго голямата „преса’’ ,упражнявана върху водните ресурси на страната.
Топлинното замърсяване предизвиква повсеместни,често пъти едва доловими и сложни промени в деликатното функциониране на водните екосистеми.То не само действа вредно върху растенията и животните,като намлява,разтворенитв във водата кислород,но също така намалява и естетическите качества на водното течение.
Реалността,от дейността на АЕЦ,за последните години в обощаващ вид е следната:
-Общото производство на енергия е почти постоянно през последните 10 години.
-Продължава с почти същия темп досегашното изхвърляне на вредни емисии,прах,сгуропепелни отпадъци.
-Увеличено е производството на лигнитни въглища от комплекса”Марица изток” с около 3 млн.т .
-Не се използват неутрални спрямо въглеродния окис горива като слама,дървесни стърготини и биогазв системите на местното и централизираното топлоснабдяване като добълнение към използваните енергийни ресърси.
-Слаб е интересът към възобновяеми енергийни източници.
-Досега не е приложено газифицирането на битовия сектор,ограничени са проучванията и средствата за реализация на подобни проекти.
-Все още липсват решителни промени в таксите и тарифите за енергията,за да се насърчва използването на нови екологически приемливи горива и технологии.
-Не е направено достатъчно за осигуряване на средствата,техника и специалсти в енергетиката с оглед на изграждането и съществуването на всестранен по отношение на екологичните вредности мониторинг.
-Жсе още обществността,специалистите и ръководителите от местен и държавен мащаб не възприемат в необходимат степен възгледа,че екологичните проблеми имат както социална,така и икономическа страна-изграждането и развитието на екологосъобразните енергийни обекти води до тяхното оскъпяване с 40-60%. Но е с много по-висок социален ефект.
Съобразно със специфичните условия на страната екологичносъобразните направлвния за подобряване на работата на термичните централи трябва да се търсят във внедряване на ножи технологии,пречиствателни съоръжвния,организационни и експлоатационни мероприятия:
-Внедряване на котли с кипящ слойв съществуващи и нови ТЕЦ.
-Прахова газификация под налягане на високосернистилигнитни въглища.
-Увеличаване на дела на природния газ за електропроизводствои изграждане на високоефективни топлофикационни парогазови модъли както в нови централи,така и качеството на заместващи мощности в съществуващи ТЕЦ.
-Изграждане на сероочистващи инсталации към ТЕЦ,работещи с лигнитни въглища,като наи-напред това се осъществи към блоковете с мощност 210 МБт в комплекса „Марица изток”.