I. Същност и значение на културата
Под култура разбираме ценностни системи и поведение които се споделят от големи групи хора , обикновно цели народи и нации.
Това, което тези групи смятат за : правилно или неправилно ; добро или лошо ; приемливо или неприемливо ; желателно или нежелателно ; вярно или невярно ;...и за проявления на тези разбирания в тяхното поведение .Тези характеристики за културата представляват интерес за управляването на туристическата дейност , т.к. се отразяват по различен начин върху организационното поведение , мотивацията , общуването , организацията на труда и вземането на управленски решения. Разликата за добро и лошо , за правилно и неправилно в организационното поведение и управлението създават чести културни недоразумения. От тук и вниманието което се отделя на тяхното изясняване , като се акцентира на различните национални общности(немска , английска , френска)и т.н.т.
Въпроси:
1) Какво представлява културата ?
2 Как се отразява в/у организационното поведение ?
3)До какви междукултурни недоразумения могат да доведат различията в ценностната система?
II. Родовост и безродовост
В по-голямата си част човшкият род живее в общества , които в различна степен делят хората на “свои и чужди” . В антропологията тези понятия са известни , като “вътрешна” и “външна” група и противопоставят рода си и приятелския си кръг на останалите хора. Тези общества могат да бъдат наречени родови . Това е почти целия свят , без развитите западни страни , северна Америка , северозападна Европа , Австралия и Нова Зеландия. В западните култури родът в много случаи е с малко , или без никакво значение , затова те могат да бъдат наречени безродови. Това са най-вече страните в които се говорят : немски , английски , холандски и различни скандинавски езици и наречия. Списъкът може да се допълни с Финландия и някои от романо езичните страни в Европа , като Франция , Балонска Белгия и северна Италия. Те също са изградили общества, в които се наблюдават прояви на безродовост. И то в доста голяма степен , докато Испания и особено Португалия са все още родови култури или някаде посредата. Такова средно полужение заемат и трите латиноамерикански страни в южна Америка : Чили , Аржентина и Уругвай , населени предимно от европеици. Както и някои централноевропеиски и балтииски страни , като : Чехия , Словения , Унгария , Полша и Естония. Всички останали включително и богатите азиятски страни за момента са на такъв етап от развитието си , че много техни представители делят хората на ( свои и чужди )и съответно проявяват различно отношение към едните и към другите. Развитието на далеко-источните страни в момента усилено води оттърсване от старите нагласи и поведение. Япония например е стигнала до някакво средно положение. Подобно седят и нещата в Гърция. Типично за родовите общества на бедните страни е колите да не дават
път на пешеходците.Служителите да не обръщат внимание на влезлия клиент. Непознатият човек в тези случаи не съществува. Той не е от техният род и те не са му задължени с нищо. Защо да спират колите?!:) Защо да обсужват с желание?! Съвсем друго е положението ако клиента им е роднина. Не само че ще му обърнат вниемание , но може ида го вземат на работа без значение от неговата квалификация. Да си затварят очите пред провиненията му и дори да ги прикриват.
В развитите северозападни общества такова деление на света почти не се наблюдава, или ако от него все още има остатъци те са на път да изчезнат. Типичните представители на западните култури в много отношения не правят разлика м/у ( свои и чужди ).Повечето хора там са готови да извършат някои видове услуги на всеки непознат и да откажат други на всеки близък. Колите спират за всеки пешеходец. Ако стоите с карта в ръка на някоя улица в Амстердам или Копенхаген обезателно към вас ще се приближи местен жител, за да ви попита дали сте се изгубили и имате ли нужда от помощ. На непознатите обикновено се предлага същата стока и услуга, както и на познати. Дребните хитрости и трикиве от пазарите на бедните страни там са непознати.
Въпроси:
1) Какво представляват родовите култури?
2) Какво представляват безродовите кулутри?
3) Кои страни изповядват родовите култури?
4) Кои страни изповядват безродовите култури?
III. Неравновластие и равновластие
Не са малко народите, които са свикнали да им се заповядва какво да правят, а те да изпълняват. Разговорите на тема (как да постъпим) ги дразнят. Как да постъпим решават началниците. Затова им се плаща. Когато човек е недоволен от нещо той както в родовите култури не го казва пряко на началника. С началника не се спори , на началника не се възразяава.
Във всички родови общества подчинените изпитват страхопочитание от началниците,освен това хората не са равни по отношение на властта.Тя е избрана за определени избраници, които когат понякога и да си позволяват неща недостъпни или непозволени за другите. Тези общества са неравнопоставени .
Неравнопоставени = родови общества!!!!!!!
В безродовите общества има разбиране , че подчинените може и трябва в една или друга степен да изказват свободно мнението си и по този начин властта да се поделя. Всички не могат да имат еднаква власт , но се допуска всички да се състезават за нея. А когато я спечелят понякога след избори си остават обикновни хора равни с останалите. Властта им се контролира от подчинените . Поделя се с тях поне донякаде и може да им бъде отнета доста лесно. Равноправието по отношение на властта и упражняването и може да се нарече равновластие.
Общество на равновластие = безродово общество!!!!!!
Те обикновнно са безродови и обратното. В северна Европа и англоговорящият свят имаме едновременно разпадане на родовата система и равноправно отношения към властта. В повечето други общества по света сме свидетелина обратното.Родовите системи са запазени и хората имат еднакъв достъп до властта.
В неравнопоставените общества много хора изпитват нужда от силен управляващ. Било то в политиката или в бизнеса кйто да ръководи без да дели властта си. Подчинените не обичат да делят властта защото това предполага отговорност , за която не са настроени.
Въпроси:
1) Посочете какво е неравновластието?
2) За кои общества е характерно то?
3) Какво е равновластието?
4) За кои общества е характерно?
IV. Вътрешна и външна причинност
За едни народи успехат идва от това какво умее един човек , и доколко енергично и правилно се бори в живота, за да си го устрои както иска. За други успехът или неуспехът се дължи изцяло на външни причини : късмет ; бог ; съдба ; духовеJ ; приятели и роднини ; връзки и т.н.т.
Народите използващи вътрешната причинност са в богатите и развити западни страни и обратното бедните народи изповядват външната причинност. Колкото по-традиционно е едно общество , толкова по-честоможе да се чуе(ако е рекъл АлахJ), когато се пита дали една работа че бъде свършена успешно и навреме. Богатите западни общества са безродови и изпълняват по скоро вътрешна причинност. Това е защото в тях има повече хора които са постигнали успех в живота. В родовите общества е обратното. Там се работи по принуда.Твърде често е мъчение , което е източник на удоволствия и мъчителна необходимост. В безродовите общества много хора вярват, че могат да успеят в живота си, както искат и да работят такава работа каквато им е приятно. Част от удоволствието от работата идва , ченещо се постига , че се върви към развитие. Това съвсем не означава, че всеки жител на западното общество е доволен от работата си. Важното е, че всеки недоволен може да направи нещо за да си помогне, той може да се учи , да се преквалифицира , да си търси нова работа или да предпиеме нещо друго. Това става доста по-лесно в безродовите , отколкото в родовите общества.
Въпроси:
1) Какво представлява вътрешната причинност?
2) За кои общества е характерна?
3) Какво представлява външната причинност?
4) За кои общества е характерна?
V.Спокойствие и тревожност
Едни общества се състоят от спокойни хора , коитоизпитват някои видове стрес по-рядко от хората в други общества. Става въпрос за стресови явления, като тревожност, безпокойство, нетърпеливост, раздразнителност, неприятно чувство от мисълта за предстояща промяна , която крие неизвестности. В едни общества тези чувства са много по чести отколкото в други.
Към спокойните общества спадат : Скандинавия , Великобритания , САЩ. За неспокойни са обществата към южноевропеиските култури , също Франция и от части Германия.
Спокойствието и тревожността на една нация се оформят като нейна отличителна черта , още с възпитанието на децата. В тревожните общества на децата се забраняват редица дейности, смятани за опасни. Възпитанието на децата в тези общества става в стрес. Т.е.като им се карат или ги бият.Тревожните култури се опитват да поправят живота си по-предвидим. Това става чрез въвеждането на голям брой закони и правила които имат за цел да посочат как да се действа при всякакви възможно обстоятелства, за да се избегнат изненадите.
При спокойните култури този стремеж е по-слабо изразен.Например Англия няма Конституция. САЩ имат , но както и във Великобритания използват главно правната система, вместо да измислят предварително закони за всичко. Всеки случай се решава в движение , като се гледа как са били решени други предишни. Американската правна мисъл смята, че не е уместно да се правят опити да се придвиди всеки случай, да се измислят за него предварително закони.
Въпроси:
1) Какво представлява спокойствието като характеристика за една общност?
2) За кои общества е характерна като тяяхна отличителна черта?
3) Какво представлява тревожността като отличителна черта на отделните общества?
4) За кои човешки култури е характерна тревожността?
5) В кои общества децата се обучават чрез стрес?
VI. Междукултурните различия и икономическият успех
Кои са общите културни черти на богатите страни от една страна и на бедните от друга?
По богатство на върхът са: западноевропейските култури и техните разсейки по света, като САЩ, Канада и Австралия, също така и далекоизточните култури като: Япония и страните на задморските китайци : Сингапур, Хонг Конг и Тайван, към които се приближава и Южна Корея. На дъното на икономическото състояние са: Африканските страни. Доста ниско са и някои арабски държави : Пакистан и Авганистан.
Имат ли нещо общо страните които са по върхът на богатството? – ДА:
Или изповядват вътрешна причинност(западните култури) , или жертвоготовност(далекоизточните). И в двата случая става дума за различни нюанси на една и съща особеност, а именно “че си струва днес да се напрегнеш , за да получиш утре”. Разминаване може да има кога точно е “утре” , но не и за смисъла от “полагане на усилия”
Имат ли нещо общо изоставащите страни? – ДА:
Те не вярват нито във вътрешната причинност, нито в жертвеността , такава каквато я разбират жълтурите
. В Камерун, Гана, Сенегал, Танзания и Зимбад има висока степен на съгласие с твърдението , че мъдростта е по-важна от знанията, както и , че мъдростта идва с опита и времето, а не от образованието. С други думи няма нищо по-лошо човек да се напряга да учи...по-важна е мъдростта, а тя идва от самосебеси. Тя не почива в/у активно придобитите знания и умения, а е нещо като естествена психологическа особеност на възрастните хора , които без усилия са проумели някои неща. Това говори едновременно за ниска вътрешна причинност и слаба жертвоготовност, или краткосрочна ориентация. Според това схващане няма смисъл да се инвестира в обучението , което носи приходи след много време, акоизобщо носи такива.Много страни са по средата. Техните културни възможности се определеят от избора на нагласите им по 2-те измерения. Например Индия и Бразилия не са богати, но се развиват доста добре от години. И двете култури са родови и нямат силни убеждения във вътрешната причинност, но и двете са доста високо в класацията по дългосрочна ориентация(жертвоготовност, която е по-висока от западните култури).
Обречени ли са силно родовите и силно не толкова жертвоготовните култури на вечен икономически неуспех? – НЕ
Пример: Тунис
Арабска страна без природни дадености, освен топло време и плажове.Тунис е първенец по развитие при арабските страни. С растежа си от 5% до 6% на година страната задминава по скорост на развитие, дори и държавите богати на петрол.
Как става това?Отличава ли се Тунис от останалите арабски държави? – ДА
Тунис е най- Европейзираната арабска страна. Единствената в която многоженството е забранено с държавен закон. Първият Тунизийски Президент Хабиб Боргиба бил френски възпитаник, който запазил близки връзки с Франция, въпреки че бил лежал във Френски затвор за подриване дейността по време на френското владичество. Образованието в Тунис било на френски език , а арабският език се е изучавал в специални часове. Останалите араби днес говорят за Тунис и населението му, донякаде с възхищение, донякаде с разочарование. Това е добре уредена държава, но е отстъпила от арабските традиции.Развалила е арабският език и е възприела прекалено много френска култура. Тунис все още има силна родова култура, която личи дори и от една кратка разходка в град Тунис или в Суса. Всички младежи имат еднакъв външен вид, подстригани, без странности в облеклото, без обици ,без тату, цветни коси и т.н.т. Никой не разхожда кучето си. То служи за работник, но не и за приятел , както в безродовите общества. И въпреки това Тунис се развива много успешно. Този пример показва че силните външни културни, икономически влияния, могат да бъдат силен двигател за икономически растеж, още по време когато родовата култура е запазена.
Очевидно в част от обществото се поражда стремеж към развитие и вътрешна причинност. Това са хора с превилигировано положение, които могат да се възползват от присъщо неравновластие в културата, те държат ръководни позиции и господството им не се оспорва. В същото време те са “локомотивите” които организират и теглят останалите в желаната от тях посока, към икономически растеж. Този модел на развитие е много различен от онзи, който се е развил в равновластните немски култури, особено в англо-холандо-скандинавските. Там държавата и личностите на ръководни постове не са играели толкова силна роля в икономиката. Развитието е дошло предимно от самия народ. Това е особено важно за САЩ, кадето до този век държавата не е имала почти никаква намесса в
икономиката. Днес много американци смятат че правителството трябва само да контролира икономиката ,а не да се намесва в развитието и. Това се препоръчва и за източна Европа от мнозина американски консултанти и от техни европейски подвластнизи, които не са така добре запознати с културните особености.
В България още дълго време, едрата икономика ще се движи от влиятелни личности свързани с управлението на страната-централно или по места. Това е неизбежно. Така е и в Италия и Франция и това не е непременно, нещо лошо за икономиката , а и друг път за такъв род култура няма.
Същевременно западните инвестиции ще игрят важна роля, освен пари те ще носят и западно културно влияние,западен начин на управление, който подтиска родовите отношения. Колкото повече западни инвестиции ,толкова повече западно влияние в икономиката и управлението на бизнеса а от там и в/у културата.
Могат да се посочат и примери на успешно развитие, ъадето привидно няма външно влияние.Словния до неотдавна беше един от първенците на Източна Европа.Тя имаше много слаби западни инвестиции и във всъщност дори не ги допусна особено много в нейната икономика, но Словния в много отношения има чисто западна култура. Външно влияние там е имало и то много силно от ранното средновковие,до първата свтовна война, когато тази страна е била под немско-австрийско управление.Впрочем икономическото състояние на бившите Югославски Републики се само след воините в тях, но и преди това показва ясна връзка м/у външни културни влияния но и икономически успех. На 1-во място винаги е била Словения следвана от Харватия, кадето също е имало чужди влияния- австрийско и венецианско. Но не толкова дулго колкото в Словения. Не случайно в Югославия наи-развитата област беше Войводина,която е бивша австро-унгарска провинция. Така изглеждат и нещата в Прибалтика. Държавата първенец Естония е била управлявана няколко века от скандинавци и немци. Латвия е била под шведско управление близо 100 години, докато Литва е била винаги зависима под влиянието на Русия или Полша. Все пак културните връзки със запада чрез Полша се оказват икономически пълзотворни за Литва и това е дало своя положителен отпечатък в/у нейното икономическо развитие.
Връзките м/у безродовостта на една култура и нейният общ успех в съвременния свят е очевидна и това се потвърждава от множество изследвания. В тази връзка е разработен индекс основан на 4 критерия отнасящи се за общата икономическа стабилност,производителността, инфраструктурата и степента на интегриране с останалата част от Европа. Въз основа на този индекс през 2000-ата година са разследвани повечето Европейски държави, с оглед на това да се определи, доколко са подходящи да бъдат членове на Европейската общност.С най-висок индекс (2-2,5) е Люксенбург. С индекс (2) са Швеция,Дания,Холандия , Белгия и Финландия. С индекс(1,5-2) са Ирландия , Австрия , Великобритания и Швция. С индекс(1,5) е Германия. С индекс (1-1,5) са Португалия , Испания , Италия ,Словения,Малта,Кипър и Чехия. С индекс (0,5-1) са Естония, Унгария, Гърция,Полша и Словакия. С индекс(0-0,5) са Латва ,Литва и Румъния. С индекс около нулата са Турция и България.
Очевидно класацията е свързана с националното богатство.Това е защото богатството и безродовостта са свързани. Но богатството не е единственото обяснение на подреждането. На върха на тази класация е банкерската държава Люксембург.Най-богатата в Европа а може би и в света. Ако пренебрегнем този особен случай виждаме подреждане което много добре отразява културните особености на страните и отговаря доста добре на класацията по безродовост. Франция и Великобритания не са по богати от Германия , но вкласцията те са пред нея. Италия също не е по-бедна от Великобритания,
а в класацията е чувствително по-назад от нея. А какво да кажем за разликата м/у България и Румъния. Румъния претърпя още по-ужасна разруха по време на централизираното управление на икономиката,и сущите кризи след това .Но Влахия е била по-дълго време свободна от османското господство и е испитала по силно западно особено френското господство,докато Трансилвания е била управлявана векове наред от унгарците.Не бива да се чудиме че през 2000-ата година България попада в групата на страни с най-нисък индекс. В България както и в някои други балкански страни се сблъсква със стъписващи факти. Бездомни кучета на улицата,сред европеиските страни . Единственото в България и Сърбия се слуша масово чалга.
Разбира сенародната музика не може да се степенува по качество.Ориенталските ритми не са по-лоши от шотландските.Чисто турската архитектура на стария Пловдив,Копривщица и Мелник(Възрожденска култура),не е по-лоша от която и да е старинна архитектура и привлича интереса на европеиците.А да не говорим за кухните с турски нюанси,които се възхваляват от повечето чужденци.Но за разлика от различните видове екзотични кухни вече станали част от бита на редица европеиски строежи, и от архитектуратана 19 век;чалгата в началото на 21 век има свойство да напомня , че там кадето се слуша масово,има здрави не дотам европеиски традиции.Музикалните препочитания са последното от което се интересуват инвеститорите.Но има наблюдения, които се простират и в/у по-съществени неща.Когато шофъорите не носят предпазни колани и паркират кадето им попадне,в разрез с общо приетото в Европа,започват да се правят догадки за поведението и дисциплината на хора в организа ционна среда.
Обобщение
Живеем в свят който се глобализира непрекъснато и хора от различни култури,все по-често имат допир едни с други.Това не означава че основната черта на културите им се уеднаквява.Сходствата са на повърхностно равнище.Носенето на една и съща мода,пиенето на Цоца-Цола и т.н. Ценностните системи и поведенията се променят много трудно и съществени различия ще има още поне векове., т.к. познаването на чуждите култури и съобразяването с тях е ключът за успех на всякакви междукултурни начинания. Налага ни се да си дадем ясна сметка какви сме и по какво се отличаваме един от друг,а след това да се замислим доколко можем да се отчуждаваме,или пък как да живем с различияра си.
Културите по света могат да бъдат изучавани обективно и безпристрастно, а след това да бъдат описани и категоризирани научно.Ако изпозваме правилен научен подходслед който знаем няколко основни особености на една култура ще можем да предскажем с доста голяма вероятност и други неини връзки, въпреки че на пръв поглед връзките може изобщо да не личат. Това е от огромно практическо значение.
Много хора които не познават добре никакви чужди култури,смятат че това което е обичаино в тяхната среда е логично,рационално,правилно,добро или лошо в абсолутен смиъл.Това обаче е голяма заблуда, която води до сериозни междукултурни неразбирателства.. Няама обща човешка логика,която да определи точно до колко е редно човек да казва открито какво мисли,да слага приятелството в бизнеса или обратното, да се отдава на работата или развлечение,да възпитава децата си в неподчинение или в независимост. Няма единна абстрактна логика, която да определя точно доколко един мъж или жена трябва да бъдат напористи,грижовни,или строги. Както няма и такава логика и за междуполовите отношения и за свободата и реда в тях Няма единно разбира за това кое е опасно ,мрусно, гнусно,грозно,неприятно и до колко едно нещо е болестотворно.Това не
означава че трябва да изпаднем в някаква безценност,да нямаме собствена ценностна система и разбиране и да казваме че “всичко може” Трябва да сме наясно че това което може или не ,което е правилно или неправилно,вярно или невярно,много пъти зависи от средата в която сме.Ако сиаме да се впишем в нея без да правим лошо впечетление трябва да вникнем в неината измислена логика и наи-малкото поне да даваме вид че я приемаме ,поне донякаде.
Логиката на доброто управление, обществено или фирменокоето не се предлага от много специалисти,консуманти,също зависи до голяма степен от логиката на една или друга култура. В управлението наистина няма абсолютни модели.Има прагове които един началник не бива да прекрачва, в която и да е култура. Има списък от управленски разбирания, които почиват на културната логика.Те са правилни за културата кадето са суставени.. Ако за един американец е логично служителите да са напористи и да се съревновават един с друг ,за един швед или холандец това е нодопустимо от морална гледна точка.Ако норвжец смята за логично да се съветва с подчинените си, това за французина е безмислица.Ако за немеца е добре да има колкото се може по-ясна структура и всеки да изпълнява точно описана функциа,за един англичанинтова не е необходимо, а може дори да е вредно.Няма естествена логика в света,която да класифицира явленията и да ги дели на полезни вредни,според това с какъв знак или буква започватдумите ,които го описват на един или друг език.
Това се отнася за 8-те S ; за 4-те R ; или 5-те O; на доброто управление в една или друга насока.
Според културните особености,които вероятно имат отношение към фирмения растеж,се открояват сравнително ясно единствено безродовостта и жертвопри.......
Западният свят ,разделянето на личното от служебнотоспоспбства достигането в огромни размери на една компания,а смесването им се превръща в спирачка..
Икономическия успех на всички общества по света ,се определя от сложното взаимодействие м/у култура и околна среда.Когато това взимодеиствие суздаде убеждение че от усилията има смисал,резултата е икономически растеж. В западният свят се смята че успеха на един човек зависи от самия него.Усилието съчетано с умение и знание води до успех.В далечния изток има убеждения че си струва човек да положи усилиядори и заради самото усилие. И в двата случая следствието е впрягане на човешката енергия в добре обмислена посока къмикономически успех
Западното убеждение във вътрешнопричинност-“успехът не зависи от самият мен”е свързано с инициативата и е плод на преход от земеделие към търговия и финансии,а по-късно и към индустрия започнала преди 10 века ускорена през Възраждането и Великите Географски Открития и претърпяло бурно развитие през индустриалната революция.
С убеждението че успехът зависи от външни причини и с доста силните си прояви на родовост, българската култура се отличава рязко от северозападна и и централна европа и югозападните кулутури. Можем да определим Българската култура като европеидна каквато е и географското положениена България на границата м/у Европа и Света.
Напористост и мекост
Българското общество , както скандинавското и холандското, си приличат по това, че себеизтъкването, стремежът да покажеш , че си нещо повече от другите, опитите да надделееш над тях се гледат с лошо око, очаква се да си скромен , еднакво да знаеш с
другите или не в сравнение с другите, да си еднакво успял или не.Не е така в САЩ. В него смятат за нормално, човек непрестанно да е готов за самоизтъкване и себедоказване. Винаги трябва да се бориш , да си една глава над другите.
Напоритостта се проявява по различен начин при мъжете и жените.Мъжете са по-склонни от жените да поставят професионалният напредък пред семейството.Това е особено релефно изразено в САЩ. За много американски мъже е важно да покажат , че са нещо повече от останалите, да се включат в съревнование с другите(например професионално) и да докажат че те са по- добри.Това желание за съревнование при жените е по-слабо.Те са по-готови от мъжете да проявяват отстъпчивост и сътрудничество.
В САЩ в сръвнение с други страни, мъжете са свръх амбициозни, а жените просто амбициозни. Това ще рече че амбициозността е характерна черта за двата пола, но степента им е различна. Някои народи наричат тези общества мъжествени.Сред най-мъжествените страни освен САЩ са Япония, Мексико и някои северноамерикански страни като Колумбия и Венецуела,неемскоговорящи страни и всички страни с англо-саксонска характеристика: Великобритания,Ирландия Австралия, както и Индия.
На другия полюс се намира обществата от скандинавски и холандски тип. Там мъжете и жените са еднакво неамбициозни в сръвнение с тези в мъжествените общества. Унтересно е че в ценностните системи на мъжете и жените в тези страни почти няма разлика. Неамбициозни са и обществата в Португалия и Словения,средно положение заемат Франция ,Испания и Кореа. Тези народи не са обсебени от мисълта за себедоказване, не се стремят да се налагат над околните и проявяват, отстъпчивост и готовност за сътрудничество.
Жертвоготовност
Някои далекоизточни народи имат нещо общо,което ги отличава от всички други. Това са Китай и техните общности като Сингапур,Тайван и Хонг Конг, а така също и Корея.Обединявящо звено при тях е конфицянството. Този термин идва от древно китайския философ Конг Дзе. Той е описал принципите на доброто поведение.Така описаните принципи за добро и достойно поведение са били преподавание в течение на 2500 години във висшите общества на далекоисточните народи и по този начин оказали влияние в/у културата,като са подсилили онова което тя е имала поначало. Внякои страни като Олония един от принципите и надревно китайската култура,е че “подчиненият дължи безприкосновенна вярност и изпълнителност на господарят си” е бил налаган по жесток начин. Всеки който се е отклонявал от този принцип , просто е бил унищожаван физически. Обобщавайки всичко казано за источната култура, можем да кажем , че има една съществена особеност която се нарича жертвоготовност. Това означава , че нейните представители са готови да работят много и то старателно, за малко пари. От гледна точка на всички останали култури ,западни или не ,родови или безродови, бедни или богати, това е неразбираемо, защото представлява безсмислена жертва на време и усилия, но виатнамците,кореиците и японците не мислят така.
Изложените съображения могат да будат доказани статистически. Знае се че тези народи особено кореиците и японците работят особено много. В Япония служителите имат не повече от 10 дни годишен отпуск, дори и по-малко.Освен това прави лошо впечетление, ако човек не жертва няколко от тези дни за компанията в която работи . В Корея положението е същото, през 80-те години на 20-ти век, а дори през 90-те години, в много кореиски предприятия се е работело по 360 дни в гоидната, по 10 часа на ден.
От друга страна това че далекоисточните народи се задоволяват със сравнително малко потрбности, личи с това че Япония и Сингапур са на първо място в света по спестявания по глава от населението. Ако сравним САЩ или Гремания кадето хората не са бедни, ще констатираме процента от спестявания.доходът е средно 2 пъти по-голям или дори повече в Япония отколкото в САЩ . Пестеливостта препоръчвана от Конг Дзе преди 2500 години и днес е основна черта на далекоисточните култури.Американците са добре известни с това че обичат не да спестяват , а точно обратното, да живеят на кредит.
Основната ценност сред далекоизточните народи заявена от самите тях е да имаш малко желания. Очевидно това обяснява достатъчно добре , защо ги наричат жертвоготовни народи. Малкото желания се отнасят до матерялни придобивки, не до работата и постигане на цели в нея. Философията е “желай да работиш много, но не пожелавай големи матерялни награди”.
Задачи пред българският туризъм произтичащи от националните ни особености. Главната особеност на съвременните икономики е все по-изострящата се конкуренция. В условията на глобализация на икономиките не е възмножно да се завоюва крайно конкурентни предимства, единствено чрез внедряване на нови технологии. Подобряването на качеството на туристическите продукти и отличното обучение на финансов актив и пасив. За постигането на успех в тези условия са необходими други приоритети в туристическата политика , надхвърлящ традиционната финансова счетоводен модел на управление на предприятията. Това стана причина, към традиционната система за финансова ефективност, да се прибавят и три нови стратегии.
с клиентите
с вътрешните стопански процеси
с персонала на предприятията.
В тези стратегии , туристическите преприятия трябва да съхранят ценостите в традициите които ни отличават от стереотипите на европеизма или правят конкурентно способни. Със стратегия за клиентите, туристическите предприятия трябва да се научат, трябва да се научат да им задоволяват индивидуалните им нуждикато предлагат разнообразни продукти на същите цени, както и стандарти за равни, независими от малкото производство или уникалността на търсенето в тези продукти е необходимо да се заложи на различното, своеобразното, да се уловят конкретните възможности на нашите нрави,обичаи,обреди и ритуалиот друго естество
е стратегията за вътрешните стопански процеси. Тя е насочена към преосмисляне ,на процесите с цел постигане на рески скокообразни подобрения на решаващи икономически показатели от деиността на предприятията . За нея са и шансовете на туристическите предприятия за непр3екъснати иновации, загаики на градивното начало и любознателността на служителите като духовна ценност на нацията ни, намираща израз в непрекъснатото търсене на нови и нови възможности за соцялно ускоряване.
Получената от обсъждане стратегии се отнасят за подобряаване усвояването на знаниятаи развитието на персонала. Необходимата му квалификация се определя така, че служителите да могат да осигурят изпълнението на конкретни задачи. За това е нужно да има добри информацйонни системи, осигуряващи своевременната и точна информация.Внимание следва да се обърне и на създаването на условията за иновация на служителите и активизиране на тяхната инициативност. От значение е също така , целите на отделните подразделения и на служителите, да са в синхрон с преприятието. В тази стратегия туристическите предприятия трябва да уползотворат ученолюбието и духовността,като национална ценност в усвояването на знания и развитието на персонала.
Областите в които се извършва преосмислянето на стратегиите на туристическата политика, са свързани с клиентите вътрешните стопански процеси и персоналът на туристическите преприятия. Също в тези стратегии е вниманиетокоето се отделя на духовните ценности, на българската нация.Те възвеличават нация ,народ и са знак за надмощие над руината,над стандартизирането и отчуждеността.
Австрия
Природа:
Република Австрия –географски,исторически и културно е разположена в централна Европа.Релфът е предимно планински с дъбови,букови и борови гори, ливади и алпииска растителност.
История - Австрия е световно известна с красивите си планини, и великолепните исорически и културни забележителности от средновековието и реверанса.
Икономика – страната е сразвита модерна пазарна икономика. Тя е на едно от челните места в Европа. На едно от първите места по добива на електроенергия,нефт,природен газ,желязна руда, магнезит, въглища, оловно-цинкова руда,волфранова руда графит и готварска сол.Тя има развита индустрия.
Характерни особености – Най-важният икономически партньор на страната е Германия. Общият алпийски регион обединява двете страни, не само географски и езиково, но и в културно и стопанско отношение.Австрийците макар и немскоговорящи,не са германци, така както канадците не са американци и новозеланците не са австралийци.Близо 20%от населението е във Виена . Космополитният характер на столицата,контрастира в голяма степен, със по-обикновнният начин на живот и манталитет в провинцията. Изненадващо е че тази федерална Република с 9 провинции не е подчертано-централизирана.Грау,Линц,Залцбург и Инсбург са също важни търговски центрове със свой собствен живот.
По отношение на културата ,етноса и религията, Австрия е забележително хомогенна.Нейната разнообразна география създава възможности за баланс м/у селско стопанство и туризъм в района на Алпите и развитие на индустрия и търговия навсякаде из страната. Традицията играе важна роля в живота.От носене на национални костюми, до възхищението от словата на австрийската класическа музика. Австрия си остава затворено дори съсредоточено в себе си общество.
Естествена последица от австрийската привързаност, към традиционализма е оцеляването на една влиятелна система. Йерархията е забележителна въпреки , че не винаги е забелижима.Принадлежността към определена обществена прослойка е определящ фактор за живота.Предаността към дадена социална група и нейните правила е мощна сила за формиране на поведение.Познаването на необходимият човек, на необходимото място е от значение за снабдяване с билет за опера,покана за държавен прием и предуславяне в бизнеса. Това означава че личните отошения играят доминираща роля в австрийският делови живот. Все още обаче остават елементи от архайчният стил на патернализма , трансформиран в модерната версия на “соцялно съдружничество” основано на атаватичната концепция за лоялност ,както в личните отношения, така и в бизнеса.
Облекло – Австрийците предпочитат да се обличат просто, но елегантно. Обръщат голямо внимание на външният си вид и на първото впечетление.
За да направите това важно първовпечатление трябва да сте сигурни, че сте облечени подходящо, с високо качество подобаващи дрехи и добре излъскани кожени обувки.
Марката на дрехата сама по себе си не е от особено значение, но се държи на качеството, което от своя страна често се свързва с определена марка.
Крещящото и развлечено облекло не се приема.
Най- подходящото за мъже-бизнесмени е тъмен вълнен костюм с бяла памучна риза и консервативна копринена вратовръзка.
За жените се препоръчва костюм шит по поръчка, копринена блуза, или типично бизнес облекло – класически елегантен костюм с панталон. Те се приемат добре, ако са добре скроени и са в дискретни цветове. Скромни елегантни бижута или копринен шал, придават допълнително очарование.
През зимата преобладават лодените от обикновено зелена вълна. Шапки се носят често, както от мъжете , така и от жените.
Представяне
Малко вероятно е австриец да се обърне към вас на малко име, освен ако не сте изключително близки и добри приятели извън службата. По същия начин той ще очаква от вас да използвате учтивите обръщения.
Herr - Господин
Frau - Госпожа
Freulein – Госпожица , последвани от фамилното име. Това може да продължи дълго, но може да бъдете поканени да преминете на “ТИ” . Използването на малки имена е признак на близост и социално или професионално равенство. Счита се за проява на лошо възпитание и нетактичност, ако се прави опит за нарушаване на възприетата култура на общуване чрез прилагане на англосаксонската, неформална и директна система, особено ако това засяга по-възрастни и по-високопоставени партньори.
Австрийският бизнесмен ще се представи пръв със своето фамилно име. /Собственото му име на визитната картичка не означава, че може да се използва веднага./
Ако говорите на немски трябва да използвате учтивата форма”Вие”, а не”Ти”. Нарастваща е тенденцията да се използва Frau като знак за уважение към професионалните качества на дамите, независимо от техния семеен статут.
Проявя на груба нетактичност е отношение към трето лице само с фамилното му име, дори и в негово отсъствие.
Кореспонденцията с писма, факсове, е-mail, също е строго официална йерархия. Постът е важна част от австрийската бизнес култура. Австрийците са много чувствителни към титлите. Ако някой има академично звание или професионална титла, образованието към него е в пълен формат – Господин, Доктор, Професор, Адвокат, фамилия.
Правилното обръщение към един професор на име Шмит е:HerrProffesor Shmith. В процеса на разговор по-нататък фамилното име може да се изпусне, но титлата Herr Proffesor остава.
Много популярно в Австрия е Г-н или Г-жо Инженер. За хора имащи това образование, някои от тях държат да се подчертава наличието на диплома. В такъв случай се казва: Herr/ Frau Diplom Ingeneer.
В Австрийския бизнес най – разпространени са титлите: Г-н или Г-жо дипломиран инженер, но обща практика е да се титулуват и другите професии, като: Г-н финансов Директор.
Ако попаднете на високо квалифицира австрийски специалист или известна личност с много титли следва следва да използвате всички особености в началото на разговора и задължително при кореспонденция.
Редът за подреждане натитлите може даобърка чужденците. Следва се редът по който те са изброени във визитната картичка.
Характеро е за голяма част от австрийските бизнесмени, че и най-добрите приятели извън службата, в офиса поддържат официални отношения. Това се прави , за да не се дразнят останалите служители.
Самопредставянето не е за предпочитане, освен ако не се налага.
Поведение:
Респект, консерватизъм и уважение към консерватизма са ключовете към успешния бизнес в Австрия. Австрийците се държат подчертано учтиво на обществени места. Това е неписан закон, който изисква подобаващо поведениеот всички без никакъв интерес към привличане на вниманието към себе си. Преувеличени комлименти се избягват. Същото се отнася и за публични прояви на любов и призързаност, включително потупвания по рамото или гърбът. Ако искате да привлечете нечие внимание вдигнете показалеца си. Никога не дръжте ръцете си в джобовете дори и да сте сам, когато разговаряте. По-възрастните австрийци смятат това поведение за неприлично и обидно.
Те стриктно спазват правилата за улично движение, не само заради глобите, но и поради уважението си към властите. Същото се очаква и от чужденците.
В съответствие с австрийския етикет събеседниците се поздравяват учтиво с ръкостискане преди започване на разговор. Както в повечето Европейски страни ръкостискането е знак за уважение идобронамереност, както и за подвърждаване за достигнати договорености по време на разговора. Ако сте запознати със статута на хората, с които се срещате, поздравете първо най-високопоставения с ръкостискане. Мъжете трябва да изчакат жените пирви да подадат ръка. Няма да бъде признак на добро възпитание, ако при сбогуване не се каже довиждане поотделно на всеки един.
Ако сте поканени на Делови обяд ще откриете, че това е най-голямото ядене за деня. Не бързайте с продължението на деловите разговори. Изчакайте домакина първи да подхване темата, а дотогава трябва да бъдете подготвени за така наречения “малък разговор” различен от бизнеса. Австрийците рядко канят бизнес-партньорите си вкъщи. Ако се
случи, това е голяма чест и изисква съответната подготовка: пристигане навреме в подходящо облекло и с подарък в ръка за домакина, неговата съпруга и децата. Ако поканата включва присъствиета на домакинята, това означава покана и за вашата съпруга. Домакините могат да разположат гостите, както намерят за добре, но като правило, най-високопоставения гост сяда отдясно на домакина. След като се нахранят, разговора обикновено продължава на кафе, коняк или ликьор. Трябва да се има впредвид, че това е краят на гостуването и след около 30 минути трябва да напуснете.
Домашните вечери продължават до 23-23.30 часа. Задължително приключва преди Полунощ. Вечерятя се открива от домакина с тост “Prost”. По същия начин не трябва да се бърза с храненето, докато не се даде сигнал, който обикновено е покана за добър апетит от страна на домакина. При хранене ръцете са върху масата. Поставянето им под масата , на коленете или в скута е признак на лошо възпитание и се считаза неучтивост. Избягва се поставянето на лактите върху масата. Ако не се налага, не се ползва нож по време на на хранене, за да не си помидлят, че смятате храната за недостатъчно крехкаи свежа, което е обида за домакина. Това е особеност за Австрия, която рядко се среща в културата на другите страни. Правилният начин да сигнализирате, че сте приключили с храненто е да поставите ножа и вилицата диагонално кръстосани с назъбения край на ножа срещу вас и връхчетата на вилицата нагоре.
Ако обяда и вечерята не са строго официални, храната може дасе сервирав поднос или купа поставена в средата на масата. В такива случаи домакините приканват гостите да се самообслужват и в тези случаи, не трябва да почвате хранене преди домакините.
Австрийско вино или бира се консумира при всяко ежедневно хранене, докато френските са за специални случаи.
Демонстрирането на апетит е норма в австрийското общество и се приема с удоволствие от всички домакини.
ГЕМУТЛИЧКЕЙТ е основен принцип в австрийският начин на живот. Думата е словосъчетание, което7 забавно отношение към живота и красивите нища в него, добрата компания и напитките в спокойна и приятна атмосфера. Същестени белези на този ПОСТХЕДОНИСТИЧЕН мироглед е отношението към храната и здравсловното хранене и е сериозно подчезтано, закуската е континентална, но немска по размах и количество. Обядът и вечерята са ритуалните хранения за деня. Обикновено преди обяд се правят почивки за сандвичи и кафе.
Австрийците спазват стриктно баланса между работата и удоволствието. Като правило изчакват края на преговорите, преди да поканят на обяд. Това не означава, че отношението към бизнеса строи на преден план-добре приключилите делови разговори отварят апетита и повишават настроението. Важно е в такива ситуации да се направи добро впечатление с необходимото търпение и изчакване.
ПОДАРЪЦИ
Като правило размяната на подаръци не е обща практика в бизнес-културата на Австрия. Въпреки това, обаче ако получите подарък от австрийски партньор ще трябва да отговорите с подходящ жест от ваша страна, като веднага поднесете нещо от резервните малки сувенири, които виноги трябва да носите със себе си за подобни случаи. Вашият подарък ще бъде разопакован предвас и вие следва да направите същото. Като правило подаръците са скромни и непретенциозни. Книги за родното място или страната, ръчна изработка на порцелан. Не е задължителна практика, но бизнес етикета изисква, ако
бъдете поканени в Австрия, да поднесете подарък на домакина, неговата жена и деца. Подходящи за целта са бутилка вино, френско шампанско, или бренди за домакина, висококачествени шоколади или букет цветя за домакинята / но не хризантеми, бели лилии или червени рози/, за децата се препоръчва качествени бонбони, електронни занимания или нещо от чужбина в зависимостот възрастта им.
В австрийската бизнес култура е прието при добри делови връзки и близки отношения партньорите да си разменят подаръци за празници или при приключване на важни и успешни сделки. Подходящи са: подбрани питиета, сувенири с национален характер или любими предмети по вкус на получателя. При всички случаи подаръците трябва да бъдат с високо качество и не е задължително да бъдат от местния австрийски пазар.
РАЗГОВОРЪТ:
Както в Австрия, така и навсякъде въпрос на уважение и учтивост е уместното използване на местния език, ако имате известни познания по него. Всеки опит да кажете някаква фраза на немски се оценява положително. Австрийците с лекота водят всякакъв разговор, включително и официален. В това се проявява и една от основните разлики между австрийския и немския характер.
Австрийците са много по-толерантни към шеги и вицове, отколкото техните съседи. Те приемат шеги дотолкова, доколкото не ги засягат. Шегата със самите тях, обаче може да се интерпретира като опит за обида. В този смисъл, ако не сте сигурни във владеенето на езика или австрийския вкус избягвайте закачките. На официална среща в присъствието на шефове, хуморътняма място. Особено високо се оценява в Австриявсяко изразено знание от чужденеца, по австрийска история и култура. Това се приема като отношение към уникалността на страната и поражда уважение и респект от друга страна.
Австрийците ще се настроят негативно към всеки, който допуска сравнение между тях и германците. Не сравнявайте двете култури!!!!!!!! Единственото общо между тях е езикът, но и тук австрийския немски език е много по-различен от стандартите по лексика, идиоми и произношението на високия немски.
В Австрия не се правят празни обещания. Учтивостта там не означава преструвки и лицемерие. Те очакват да говорите това, което мислите. Те разбират кога това не е така. Събеседникът се слуша внимателно и се гледа в очите докато говори, иначе се създава впечатление за неискренност. Подходящи теми за разговор са класическа музика/Моцарт, Щраус/, опера, изкуство и архитектура на Австрия, зимни спортове.
Теми, които трябва да се избягват:/пари, разводи и раздели, религия, антисемитизъм, ролятя на Австрия през Втората световна война/.
ДЕЛОВА АКТИВНОСТ
Работното време на офисите е от 8 до 17 часа от Понеделник до Петък, с прекъсване за обяд – 30 минути. Петък следобед затварят към 15:00. Във Виена работният ден започва и завършва с час по-късно. Ръководния състав идва по-късно и остава до по-късно. Оставането след работно време в тази бизнес-култура се възприема като неспособност да се изпълнят задачите навреме.
ДОГОВАРЯНЕ НА СРЕЩИ:
Австрийците планират срещи седмици напред и се стремят да се придържат към предварителното разписание. Ако е необходимо да се пренасрочи среща, трябва да стане за по-рано, като са педантично точни сами по себе си и искат и другите да са като тях. Важно е да сепристигне на време за деловата среща и за всички други поети ангажименти. Транспортната система в страната е сигурна и надеждна и не става за извинение при закъснение.
По умението на хората да организират времето си се съди за техните способности да правят бизнес.
Предпочитано време за провеждане на срещи е:между/10 и 13 часа/ и/15 и 17 часа/. Желателно е избягването на срещи през Август или дните околоКоледа, когато много от бизнесмените предприемат продължителни пътувания.
Като Католическа страна Австрия спазва религиозните празници , когато е неудобно за срещи и националния празник 26 Октомври.
:
КАКВО ТРЯБВА ДА СЕ ЗНАЕ ПРЕДИ ПРЕГОВОРИ
В Австрийската бизнес култура е много важно да имате достатъчно визитни картички при деловите контакти. Не само , че трябва да се разменят такива с вашите партньори, но от вас се очаква да оставяте визитка на всеки, когото срещнете, включително и на административния персонал и особено на секретарките. Желателно е визитните картички да бъдат преведени от едната страна на немски език. Поради значението на статута в Австрия особено важна е вашата позиция в компанията да бъде ясно отразена под името ви, както и съответните титли, звания, квалификация и прочие, които притежавате.
Изискването за навременното явяване на срещи беше отбелязано. Закъснението от 5 до 10 минути е твърде голямо засериозен партньор, а 15-минутното закъснение ще доведе до съмнително начало за всякакви делови отношения.
Срещите с австрийските бизнесмени преди преговорите обикновено започват с предварителен кратък разговор, за който трябва дасте подготвени. Най-често става дума за пътуването, хотела, какво сте правили предишната вечер и прочие. На по-високо равнище малкият разговор може да прерасне в обсъждане на актуални политически въпроси, събитияот национален и международен характер, глобални проблеми и прочие. Тук може да получите възможност да покажетепознания върху австрийската култура, архитектура, история и т.н. Този лек на пръв поглед социален разговор нее само учтиво въведение към по-нататъшните сериозни преговори. Той има конкретна цел, дава възможност да ви опознаят по-добре, както и вие тях. Първото впечатление в такива случаи може да се окаже решаващо за по-нататъшната работа, поради което се препоръчва да се свърши нужната подготовка, като се обърне внимание върху вида на поведение.
Австрия се отличава с добре конструирана консервативна бизнес култура, която е по-малко гъвкава, с по-голяма ритуалности по-старомодна. Деловите кръгове са привързани към старите правила за правене на бизнес. Промените сами по себе си не се смятат за безусловно необходими. Ако някои неща трябва да се правят по различен начин, отколкото преди, трябва да има сериозно обосновани причини. Австрийците се чувстват твърде некомфортно, ако усещането им за нормална работа бъде нарушено. Те имат определена привързаност към тромавата административна система и процедури. За тях екипния метод на работа не е от особено значение. Предпочита се прекият подход към преговорите. В повечето случаи се избягват всякакви литературни многословия. По време на преговорите не се губи излишно време. Най-старшия приема председателското място. Не се допускат никакви импровизирани дискусии. На преговорите не се гледа като на колективни заседания за решаването на някакъв проблем. Постигането на КОНСЕНСУС не е най-важната цел.
