Нови журналистически жанрове - онлайн версии на преса, радио

Бургаски Свободен Университет
Център по хуманитарни науки

Курсова работа

Нови журналистически жанрове – онлайн версии на преса, радио и телевизия, блоговете и други.

„Всяко едно от използваните технически средства има своите ограничения при общуването, за¬това всяко ново надгражда в някаква степен предходното, като увеличава степените на свобода при общуването." Малецке, Г. психология на масовите Комуникации ", Мюнхен, 1972 г.

Изготвил: Елица Й. Дионисиева
Сп. Журналистика-II курс, I група
Ф.н. 24080004
За никой вече не е тайна, че с появата на Ин¬тернет се формира и развива нов вид медиа. Класическите средства за масова информация вече имат сериозна конкуренция от страна на електронните Интернет издания. Това не означава, че вестниците, радиото и телевизията ще изчез¬нат, но те трябва непрекъснато да се трансфор¬мират. За тях вече не е достатъчно само да ин¬формират - те трябва да са първи в представя¬нето на новините и проблемите; не само да обобщават, но и да насочват и ориентират. Дори на съвременните печатни издания се налага да про¬менят значително своя дизайн. В днешния вест¬ник има многобройни визуални елементи - снимки, карикатури, цвят, иконографики - цялата та¬зи трансформация цели спечелването и задържането на вниманието на читателя, като се облекчава и улеснява възприемането на текста. За да открият и представят най-съществено¬то и най-интересното, медиите използват ин¬формационните агенции, при които фигурира це¬лият набор от информация, селектирана и разп¬ределена по теми, важност и време. Без тях, ако не съществу¬ването, то успешното функциониране на средствата за масова информация е под въпрос.
Днес конкуренцията в областта на средства¬та за масова комуникация постоянно насочва усилията на редакторите и издателите към търсене на нови полета за изява. Тъй като възможностите за привличане на интереса и внима¬нието на аудиторията на пресата, например, са по-ограничени от тези на радиото и телевизия¬та; те са изправени пред необходимостта от сериозна трансформация, за да отговарят на изискванията на съвремието ни. Повечето по-големи печатни издания в България вече се ориентират в новите условия и създават сбои електронни ва¬рианти. Всъщност в светлината на Интернет и под въздействието на хипервизуализацията в съвременната комуникационна реалност, електронният вестник претърпява значителни мета¬морфози като графичен дизайн и съдържание. В голяма степен вече се доближава до облика на сайтовете на информационните агенции. Вече почти всяко електронно водещо творение е „Клонирано" от съществуващо вече печатно из¬дание. Неслучайно имената на американските онлайн издания: “The New York Times” (www.nytimes.com), “Financial Times” (www.financialtimes.com), “Time” (www.time.com), “Wall Street Journal” (www.wallstreetjournal.com) и на английските: “The Economist” (www.theeconomist.com), “The Guardian” (www.theguardian.com), “The Obzerver” (www.theobzerver.com) звучат поднато. И не само това - медии от цял свят черпят ин¬формация именно от тези електронни издания, които в много случаи реагират по-бързо от аген-циите и ги изпреварват в представянето на да¬дена новина. На същия принцип работят и някои електронни варианти на български всекидневници и седмичници.
Краят на 1995 г. слага началото на онлайн из¬данията у нас. Първи свой електронен вариант прави вестник „Пари" (www.pari.bg ). Следват сайтовете на Вестниците, „Капитал", „Конти¬нент" (www.capital.bg/ www.continent.bg ) и още много други. Някои от тях и до днес развиват и усъвършенстват страниците си в глобалната мрежа, а други изцяло изчезват от виртуалното пространство на Интернет.
Най-старата и единствена доскоро българска информационна агенция БТА (www.bta.bg ) все още е лидер в своята област и пример за профе¬сионално и компетентно поднасяне на новините. Може да се каже, че повечето подобни агенции в страната са отскоро на информационния пазар. Освен на традиционните журналистически уме¬ния, те разчитат и на сериозни познания в обла¬стта на информатиката и съответно на непрекъснато обновяван графичен дизайн на сайтовете си. Някои от тях дори вече приспособяват изданията си за чужденци, като откриват стра-ници с информация на английски сзик. Това е доказателство, че българските информационни аген¬ции (www.bta.bg, www.bgnes.com, www.focusnews.net, www.mediapool.bg, www.news.bg и други) се опитват да създадат модерен и уникален облик на своите издания и се стремят да се наложат не само в родното, но и в световното медийно пространство.
Самият модел на общуване с медиите вече е друг. Потребителите престават да следват па¬сивния консуматор на миналия двадесети век, който просто чака да му бъде предоставена някаква информация „наготово", а напротив - непрекъснато търсят, съпоставят, противопоста-вят различни информации. За разлика от хартие¬ните издания, слектронната форма за разпрост¬раняване на информация притежава възможност за незабавна актуализация на новините с мигнове¬на обратна връзка с читателите. Нещо повече - вече сме свидетели на предавания на живо по Интернет мрежата от мястото на събитието, ко¬ето несъмнено е голямо предимство пред харти¬ените носители (при които времето за подготовка, отпечатване и разпространение не може да бъде съкратено). Не можем да не споменем и за мобилните технологии, които също предлагат интересни възможности за информиране - връзка с Интернет страници, и най-новото - слушателите могат да „Гледат” радио по своя мобилен телефон. Чрез технологията „Visual Radio”могат да се разглеждат картинки, допълнителна информация за звезди, да се сваля музика и др. Радио по мобилния телефон е крачка към дигиталната интерактивна епоха и помага на станциите да прескочат регионалното ограничение на ултракъсите вълни. Радиото и телевизията по интернет набират популярност. Достатъчно е да влезеш в www.google.com , да напишеш онлайн радио или телевизия и ще можеш да използваш необходимата ти услуга. Например http://www.predavatel.com ти предотставя възможност да свалиш необходимия софтуер за да можеш да слушаш радио или да гледаш телевизия по интернет, както и опътвания как да направиш сам настройките на РС-то си.
Виртуалните дневници или т.нар. Blog са лични дневници, които се публикуват онлайн. Те се появяват 90-те години на миналия век в Интернет от Америка. Появяват се няколко подобни сайта, които все още нямят ясната идея, позната ни в днешния и вид. Питър Мерхолц дава името на тези сайтове в началото на 1999г. Първите няколко Blog се четат от всеки, който пише в тях, нещо, което се случва всекидневно. Създава се малка затворена общност. В началото това са просто лични страници, дело на хора, които могат да пишат HTML страници и създават сайтове. Днес нещата са автоматизирани и свой Blog е в състояние да открие всеки, който ползва Интернет.
Blog е личен дневник, който се публикува онлайн. Всичко е безплатно и става с няколко кликвания на мишката. Авторът избира сървър (www.blogger.com, www.typepad.com, www.blogspot.com) и започва да пише колкото често иска и за каквото си иска. Може да даде своите координати за контакт, да сподели публично кои са неговите приятели, със линкове към техните места в Мрежата. Авторът задава темата, а останалите са свободни да я коментират. Информацията, публикувана по този начин във виртуалният дневник, се архивира по месеци, като се представя и детайлна статистика кой автор колко пъти е писал, на какви теми и пр. Всичко това е достъпно за всички, не е защитено с пароли и е публично достояние на всеки, който проявява интерес, независимо дали е в Париж, София, Бразилия или Пекин, както и по кое време на денонощието го чете.
Логично изглежда журналистите да се възползват от новите възможности, за да правят това, което умеят най-добре – да създават и разпространяват новини. Със сигурност Blog променя начина на правене на новини и начина на правене на журналистика. Засега много активно това се случва в Америка, но тенденцията ще се разпространи из всички страни, защото Мрежата е навсякъде. Някои от основните влияния на Blog върху журналистиката са : - Пазачът пази пазача- В Blog се поставя под съмнение и се критикуват професионалните медии, които на свой ред поставят под съмнение и критикуват властимащите; - Създават новини – Някои Blog в буквалният смисъл създават новини. Поради липсата на редакция и цензура в Blog може да се публикува всичко, което другаде не е в състояние да излезе. Веднъж добила публичност информацията се предава от медия на медия и влиза в Офлайн пространството като новина; - Унищожават новини – Със силата, с която Blog могат да създават новини, те са в състояние да ги унищожават, огласявайки всички факти, които превръщат една новина в невярна, остаряла или ненужна;
Характерът на информацията е основният принцип, който разделя и различава отделните информационни сайтове и електронни издания. Обикновено главният предмет на информацията в новите медии е обкръжаващата ни действи¬телност, която се проявява чрез протичането на конкретни събития и факти. Става въпрос предимно за така наречената събитийна инфор¬мация, която по правило съдържа някаква но¬вост. Едновременно с това, на електронните страници присъстват и интервюта, репортажи, аналитични статии и прогнози. Въпреки общото между новите и „старите" медии, все пак елект¬ронните публикации значително се различават от статиите на хартиен носител преди всичко по своята структура. В информационното виртуално пространство преобладават информаци¬онните и аналитичните жанрове за смстка на художествено-публицистичните, които, разбира се, намират място в специализирани сайтове. Най-често в онлайн статиите отсъства онази дълбочина и обстоятелственост на проблемите, характерни за традиционните медии (най-вече пресата). Всички тези особености оказват влия¬ние, както върху спецификата на предоставяна¬та информация. така и върху типологията на са¬мите онлайн издания.
Изследванията показват, че през последните 30 години се е удвоило времето за рецепция на ау¬диовизуалните медии и това е станало за сметка на вестникарското потребление. Забелязва се, че „хартиеният" вестник започва да губи младежката си аудитория. Младите хора днес или въобще не четат, или се ориентират към максимално къси текстове. Само за последните 10 го¬дини средното време, което тийнейджърите от¬делят на всекиденевниците, е намаляло наполо¬вина - от 25 на 13 минути на ден. Подобен драс¬тичен спад се наблюдава и при средната възрас¬това група - 30-45-годишните. Новите медии имат огромни вътрешни резерви за актуализиране на съдържанието. Читателят може да ползва информацията от електронните страни¬ци по всяко време, дори и след информационните емисии. Времето за извличане на информация при новите медии зависи от много фактори - скоро-стта на линията, местоположението на сървъра и формата, в която се поднасят линковете. Нап¬ример, атрактивните страници с графични изображения или анимации доста забавят извличане-то на информацията. Все по-често, обаче, сайтовете предлагат разнообразни линкове и към дру¬ги електронни издания, което ги прави предпочи¬тани и често посещавани. От техните страници дори може да се извършва търсене по теми в спе¬цифични сфери, В зададени интервали от време, посочени от читателя. За улеснение в повечето случаи информацията е разпределена по рубрики - икономика, вътрешни новини, междупародни новини, спорт и така нататък (www.bta.bg, www.bgnes.com, и други). Интересно е, че често се създават нови рубрики заради важно събитие - например, от около една година побечето български информа¬ционни служби поддържат рубрика „Избори"; дру¬ги международни агенции пък създадоха рубрика „Евро" след Въвеждането на европейската един¬на парична единица в началото на 2002 г.
Именно електрон¬ните издания в Интернет мрежата имат възможността да отговорят адекватно на нараст¬ващите предизвикателства в новото медийно пространство. Защото онлайн медиите притежават онези предимства, които пречат на пе¬чатните издания да се наложат сред електрон¬ните средства за масова информация.