Екологията е наука с богата предистория. През втората половина на ХХ век, поради изключителната актуалност на екологичните знания за решаване на глобални екелогични проблеми около биоекологията се формира съвкупност от 50 екологични науки, които са фундамент на хармонизиране на взаимооношенията "общество-природа". Особено голяма е заслугата на Чарлз Дарвин (1809 - 1882), извършил революция в естествознанието.
Съществуват извънредно много определения за науката екология. Мнозинството съвремени еколози смятат, че тя е наука, изучаваща условията на съществуване на живите организми и взаимната връзка между организмите и средата, в която те живеят.
Първото определение за екология е дадено от Хекел, който казва:"Под екология ние разбираме общата наука за отношенията между организмите и обкръжаващата ги среда, към които включвмаме условията на съществуване в широкия смисъл на понятието".
Според Дажо екологията е наука за местообитанието. Според Реймерс съвременната биоекология е "прародител" на мегаекологията, която следва да бъде дефинирана като съвкупност от научни дисциплини, изследващи взаимоотношенията в системните биологични структури помежду им и с обкръжаващата ги среда.
Целта е настоящата тема да предостави нужната актуална информация на съвременната екология, да разкрие действието на обективните екологични закони и да установи мястото на екологията в решаване на глобални проблеми на човечеството. Нашата задача е да осъзнаем сериозността от застрашаващата ни екологична катастрофа и да я предотвратим, която може да доведе до гибел на човечеството.
Един от първите хора, проявили интерес към жизнената среда е Аристотел. Той е последван от мнозина естественици като Бюфон и Карл Линей, чиято научна дейност се смята за основополагаща за развитието на съвременната екология.
Първоначално екологията се е схващала като област от знанието за местообитанията на организмите (от гръцки oikos - дом, и logos - наука). Не е съвсем ясно кой пръв е предложил наименованието екология и чай-често заслугата се приписва на немския зоолог и дарвинист Ернст Хекел (1834 - 1919), който към 1870 година е разширил обхвата на екологията от наука за местообитанието на организмите в наука за взаимоотношенията между организмите и околната среда, като към околната среда той е включил и всички организми (индивиди, популации, системи), които участват в по-голямата система.
Екологията изучава биологичните макросистеми от по-висок от организма ранг - популации, биоценози, екосистеми. Терминът "екология" е въведен 1866година от Ернст Хекел (немски зоолог) и идва от гръцкото «ойкос» - дом и «логос» - наука. Екологията е обособена като биологична наука от Е. Хекел, който пръв употребява понятието. Заслуга за развитието и има В. Вернадски, който обосновава становището, че организмите и средата, в която живеят са едно цяло и помежду им се извършва кръговрат на веществата. Благодарение на този кръговрат животът на Земята не е застаршен от изчезване. Според американския учен Ю. Одум (1977) екологията е междудисциплинна област на знанието, която свързва физичните и биологичните явления и образува мост между естествените и обществените науки. Въпреки, че е сравнително млада наука, екологията бързо заема важно място в живота на човека. Днес с нея се занимават не само биолозите, но и хората с най-различни професии. Причината за този интерес е важността на явленията, които тя изследва.
Основните обекти на замърсяването са: вода, въздух и почва. Косвените обекти на замърсяването са хората, растенията и животните.
Електромагнитно замърсяване - електрически далекопроводи.
Радиоактивно замърсяване - атомни централи, производство на ядрено оръжие
Топлинно замърсяване - промяна на температурата на околната среда вследствие намесата на човека.
Шумово замърсяване - край големи магистрали и летища
Светлинно замърсяване - прекалено ярка светлина
Химично замърсяване - различни химични съединения, получени при горене на бензин, въглища или различни фабрични производства
Екологията е напълно самостоятелна и свързана с други науки и може да бъде разчленена на съставни части: екология на животните, екология на растенията, екология на насекомите, екология на тревните видове, екология на дървесните видове и т.н. Една от важните особености на екологията е следната: докато при другите науки индивида е най-голямата единица, обект на изследване при екологията той е най-малката. Всички видове съществуват не като проста сума от индивиди, а като единно цяло наречено популация. Тя е съставена от индивиди от един и същи вид и сложно съставно тяло. Сбора от популациите образува биоценози (съобщества). Те се обединяват в още по-големи системи от по-висок ранг например екосистеми – от тях е съставена биосферата.
Специалното на екологията е, че изучава биологичните макросистеми от по-висок от организма ранг – популации, биоценози, екосистеми.
Дейността на хората през ХХ в. довежда до сложна екологична ситуация на Земята. Биосферата все по-трудно съхранява своето равновесие. На Земята в началото на ХХI век живеят 6 млрд. човека. Според прогнозите към 2060 г. населението ще се увеличи до 10 млрд. човека.
Съгласно биосферния модел това е предел, при който настъпва катастрофа.
Дейността на човека замърсява атмосферата. Най-големите замърсители са енергетичните замърсители - ТЕЦ. В атмосферата се натрупва въглероден двуокис, който е причина за парниковия ефект. Атмосферата се замърсява най-вече от изхвърляните в нея огромни количества газове и прах при изгаряне на различните горива. В селското стопанство използването на пестициди, торове, приготвени от битови и промишлени отпадъци влияят пагубно - почвата се насища с тежки метали, химикали, нитрати, фосфати и др. вредни отпадъци. Почвата може да бъде замърсена по различни начини. Това настъпва най-често при горене, при пръскане с различни пестициди, при изхвърляне на промишлени и битови отпадъци, при поливане със замърсени води. Съвременната промишленост е един от най-сериозните замърсители на биосферата. При изгарянето на милионите тонове въглища, нефт, газ и други, в атмосферата се изхвърлят огромни количества прах, въглероден диоксид, различни тежки метали. Изразходват се големи количества кислород. Парниковият ефект, който възниква в големите промишлени и градски центрове, оказва отрицателен ефект върху екологичното равновесие. Друг съществен замърсител е прахът. В пепелта се съдържат различни отровни и дразнещи вещества. Именно тази прах е причина за образуване на смог.
Въздушните течения също допринасят за замърсяване като отнасят пушеците и серния диоксид на големи разстояния. С нарастването на добива и употребата на петрол, замърсяването на природата с петрол също нараства. Доказано е, че в морета с находища на нефт флората и фауната са бедни. Разливите на нефт, при аварии с петролоносачи и съоръжение за извличане на нефт от морето, също оказват вредно влияние - способстват за замърсяване на плажовете, унищожаването на много организми. Радиоактивното замърсяване се приема за едно от най-новите замърсявания на природната среда. Опитите за военно и промишлено използване на атомната енергия оказват неблагоприятно влияние на околната среда и хората. Радиацията, която получават организмите, довежда до много сериозно смущение в здравето на хората. На нея се дължи увеличаването на раковите заболявания, различните генетични дефекти и мутации. Резултатът от дейността на човека са киселинните дъждове и разрушаването на озоновия слой. Използвайки аерозолите и хладилниците, би трябвало да си даваме сметка каква вреда нанасяме на атмосферата и на себе си.
Основните закони на екологията
Сега е известно, че екологичните закони са обективно действащи, т.е. те въздействат независимо от волята на човека. Одум (1975) дефинира 66 основни екологични принципи и концепции. Дедю (1989) включва в своя „Енциклопедичен екологичен речник” 50 закона в екологията, 38 правила и 36 принципа.
Основна задача на екологията е изучаването на сложните процеси при взаимоотношенията на организмите със средата, които се запазват чрез саморегулация. Това се нарича екологично равновесие. Тези нормални процеси обаче много лесно се нарушават под влияние на разнообразната и голяма по мащаби човешка дейност. Когато например се изсекат дърветата по склоновете на една планина и с това се наруши екологичното равновесие в нея, ерозията унищожава почвата, източниците на вода пресъхват, дъждовете наамаляват, изменя се климата, променя се растителния и животинския свят.
Основните екологични закони са:
Закон за толерантността. Излишъкът на фактора може да ограничи
разпространението на даден вид.
Закон за минимума. Само факторите (топлина, светлина, вода),
чието количество е недостатъчно, ограничават развитието.
Принцип на Оли. Недостатъчната населеност и пренаселеността
могат да окажат ограничаващо влияние.
Принцип на конкурентното изключване. Два вида, заемащи
една и съща ниша, не могат да съществуват достатъчно дълго.
Принцип на връзката между трофическите нива и енергията.
Колкото повече нива, толкова повече загуба на енергия в системата.
Развитието на екосистемите в много аспекти е аналогично на
развитието на отделния организъм.
Развитието на екологията е свързано със създаването на значим по обем и дълбочина теоретичен фундамент. Известно е, че екологичните закони са обективно действащи, т.е. те въздействат независимо от волята на човека.
Екологията е напълно самостоятелна и свързана с други науки и може да бъде разчленена на съставни части: екология на животните, екология на растенията, екология на насекомите, екология на тревните видове, екология на дървесните видове и тн.
Една от важните особености на екологията е следната: докато при другите науки индивида е най-голямата единици обект на изследване при екологията той е най-малката. Всички видове съществуват не като проста сума от индивиди, а като единно цяло наречено популация. Тя е съставена от индивиди от един и същи вид и сложно съставно тяло. Сбора от популациите образува биоценози (съобщества). Те се обединяват в още по-големи системи от по-висок ранг например екосистеми - от тях е съставена биосферата.
Екологията се подразделя на няколко дяла:
* Аутекология - екология на индивидите (гр. аутос - сам). Изучава пределите за съществуване на индивида, реакциите на организмите на въздействие на фактори на средата - морфологични и физиологични промени, биохимични реакции, интензивност на обмяната между организма и средата, влияние на радиацията, на замърсеността на средата. Това е най-стария раздел на екологията.
* Демекология - екология на популациите (гр. демос - народ). Изучава естествените групировки от индивиди на един и същи вид - популациите, условията, при които се формират, динамика, вътрепопулационни групировки , структура на популациите, взаимоотношения в самите популации и тн.
* Ейдекология (ейдос - образ, вид). Екология на видовете. Най- слабо развития дял.
* Синекология (син - заедно). Екология на съобществата (биоценология). Най-съвременния и модерен раздел от екологията. Занимава се с ценозите пътя на формиране, развитие, структура, динамика, както и взаимоотношението биоценози-среда, енергетика на биоценозата, продуктивност.
* Биогеоценология - екология на екосистемите. Обект на изучаване са екосистемите - сухоземни (горски, ливадни, пасища и др.) и водни (речни, морски езерни и др.)
Екологията е биологична наука, която изучава взаимоотношенията между организмите и взаимодействието им със средата.
В България екологията се е развила като раздел на ботаниката и зоологията. Изучавало се е влиянията на различните екологични фактори върху растенията и животните. Истинското развитие на екологията като самостоятелна биологична наука започва около началото на 60-те години на нашия век.
Екологичните фактори действат като сложен комплекс. Към него организмите се приспособяват чрез различни морфологични, физиологични или поведенчески механизми, за да избегнат неприятни физиологични условия.
Класификация на екологичните фактори:
• Абиотични - на неорганичната среда, която влияе върху организмите химически (състав на атмосферата, почвата и др.), физически (температура, атмосферно налягане, влажност, вятър, радиационен режим, релеф и др.)
• Биологични (биотични) - много разнообразни. Влиянието от дейността на едни организми върху други. Примерно животински източник на храна - фитофаги, зоофаги, животински организъм като среда на живот - паразити. Животните могат да способстват за размножаването на растенията като помагат при опрашването. Животните оказват влияние на останалите организми примерно с това, което отделят. Могат да имат пряко и косвено въздействие.
• Антропогенни фактори - съвкупността от въздействието на дейността на човека върху останалите организми. Човекът изменя релефа, състава на почвата, атмосферата, водните басейни. Има влияние върху преразпределянето на водните количества, изменението на климата, ликвидирането на естествените екосистеми, създаването на изкуствени. Хората експлоатират природните богатства, унищожават полезни и вредни видове, изменят количествените взаимоотношения между организмите. Някои причисляват антропогенните фактори към биотичните.
Всички фактори влияят пряко или косвено върху организмите. Например температурата действа пряко като определя техния температурен баланс, темповете на физиологичните процеси. Освен това тя косвено влияе върху животните, защото оказва влияние върху растенията.
Eкологията включва всички биологични системи и по ейрархични равнища се предлага следната класификация:
Ендоекология:
- екология на клетките и тъканите (морфологична екология)
- молекулярна екология в това число и имуноекология, екологична генетика
- физиологична екология (екология на индивида)
Екзоекология:
- аутекология (индивиди и организми като представители на вида)
- биосферология (учение за биосферата)
-биоценология (екология на биоценозите)
- демекология (екология на малки групи индивиди)
- синекология (екология на съобществата)
- популационна екология
- биогеоценология (учение за екосистемите)
- специоекология (екология на вида)
- екзосферология (глобална екология)
Целта на съвременната екология е да бъде научен фундамент за решаването на проблемите за хармонизиране на взаимоотношенията между обществото и природата. Човечеството представлява част от природата, неговият живот зависи от непрекъснатото функциониране на природните системи. Човекът трябва да придобие знания, необходими за запазване и разширяване на неговите възможности за използване на природните ресурси, запазвайки при това видовете в екосистемите за благото на сегашните и бъдещите поколения. Дългосрочните изгоди, които могат да бъдат получени от природата зависят от запазването на екологичните процеси и системи, съществено важни за поддържане на живота. Дейността, криеща в себе си повишена опасност за природата, трябва да се предшества от задълбочен анализ и специалистите трябва да докажат, че предполагаемата полза от нея е значително по-голяма от щетата, която може да бъде нанесена на природата.
Методи за екологични изследвания:
Първостепенно значение имат полските методи.Те се припокриват с методите използвани във физиологията, анатомията, систематика и др.Експерименталните методи са най-често в лабораторни условия, но понякога са и в естествена среда. Понякога са използва изкуствена среда, при която може да се дозира някои фактор - експеримента има аналитичен характер.
Математически методи и моделиране - в екологията се използват определено количество индивиди, но всеки индивид е различен, а популациите са избрани на случаен принцип. Чрез математическа статистика може да се определи достоверността на дадено изследване. Използват се методи от теорията на вероятностите, теория на числата, кибернетика, диференциални и интегрални изчисления и др.
При използване на системния анализ за решаване на практически задачи в областта на окологията се различават няколко етапа:
Избор на проблема, класификация на проблема
Формиране на задачата и ограничаване степента на нейната сложност
Установяване на йерархия на целите и задачите
Избор на пътища за решаване на задачата
Моделиране на взаимовръзките между различните страни на проблема
Оценка на възможните стратегии
Внедряване на резултатите
Целта на многоетапния системен анализ е да подпомага да се избере правилна стратегия при решаването на практически задачи в областта на екологията.
Мерките за опазване на околната среда. Те се изразяват в система от обществено-политически, правни, социално-икономически, технически, педагогически, хигиенни, естествено-научни и др.мерки, насочени към поддържане и създаване на оптимални екологични условия на сегашните и бъдещите поколения.
От казаното до тук става ясно, че могъществото на човека по отношение на природата става все по-голямо и нараства с ускоряващи темпове. Днес пред очите ни израстват нови градове, променят се старите, променя се ландшафтът, техническият прогрес засяга всички сфери на икономиката. Всичко това влияе върху околната среда. Голяма част от повърхността на сушата на земното кълбо е повлияна и изменена от човека. Например около 40% от горите на земята са вторични (възникнали от действието на човека). Единственият изход е човек да разбере своето място и положение в биосферата, да разбере, че той и обществото са част от биосферата и затова трябва да се съобразяват със законите на нейното развитие. Техниката и прогресът (използването на производства, технологии и машини, отделящи по-малко замърсители) трябва да се разбират като част от развитието на биосферата. Законите на общественото развитие не отменят природните закони. Те са тяхно допълнение и довеждат развитието на живата материя до съвършенство.
------------------------------------
Използвана литература:
Байков Б. Екология за всеки „Планета 3”,2000
Байков Б. Основи на екологията за икономисти, 2003
Бауман 3., Глобализацията. Последиците за човека, София, 1999 г.
Доклад за състоянието на околната среда през 2000 г., Зелена книга, София
Захаринов Б., Маринова Н. История на жизнената среда.2008
http://www.moew.government.bg/
Прочетено: 5948 пъти
Здравейте! Вероятно използвате блокиращ рекламите софтуер. В това няма нищо нередно, много хора го правят. |
Но за да помогнете този сайт да съществува и за да имате достъп до цялото съдържание, моля, изключете блокирането на рекламите. |
| Ако не знаете как, кликнете тук |
