Обединяването на Европа

[Mozo]

СЪЩНОСТ И ПРАВНИ ОСНОВИ НА ОБЕДИНЯВАНЕТО НА ЕВРОПА

Дълъг, сложен и често дори противоречив процес. Повече от 45 години се работи за:
- задълбочаване на интеграцията между държавите-членки на ЕС , и
- разширяване на ЕС (в териториален аспект - но на тази територия живеят 380 милиона души, кандидатки - 110 милиона).
В исторически аспект, моделът на суверенната национална държава се възприемаше като оптимална форма на политическа организация на обществото. Опитите за създаване нае политически единици с голяма територия се най-често с насилие "отгоре" (Наполеон, Сталин Хитлер).
Генезисът на идеята за създаване на една "мирна Европа на равноправни партньори" е от годините след І-та световна война с ужасните й последици:
- около 50 милиона жертви, частично или изцяло разрушени хиляди градове, и с
- разбита икономика.
След август 1945 г - двете бомби - над Хирошима и Нагазаки, се заговори за решаване на всички спорове между държавите по мирен начин. В края на годината 50 държави подписаха в Сан Франциско Хартата на ООН.
В наричаната от много изследователи "историческа реч" на Уинстън Чърчил…, произнесена на 19.09.1946 г в Цюрих, той лансира идеята за създаване на нещо като "СЕЩ" и призовава за помирение между Франция и Германия.
Очерталото се след 1946 г обаче противопоставяне между Изтока и Запада, доведе до това, че идеята за общоевропейска интеграция започна да изглежда все по-неосъществима, на нейно място се развиха една западноевропейска и една източноевропейска интеграция:
- през 1949 г 6 източноевропейски държави създадоха СИВ, а през 1955 г - Вършавски договор,
- през 1949 г се създаде НАТО (Североатлантическия пакт) - военен съюз на западноевропейските държави със САШ и Канада. За икономическата интеграция между държавите от Западна Европа ще говорим по-нататък).
През 1947 г влезе в сила американският план "Маршъл" (на името на държавния секретар на САЩ Джордж Маршъл) - предложена финансова "инжекция" на всички европейски държави. Сталин… Сега нова идея: Екологичен план "Маршъл"… За разпределение на американската помощ същата година се създаде Европейската организация за икономическо сътрудничество. Планът се осъществи в рамките на годините 1947 - 1950. ЕОИС продължи да съществува и след това, като през 1961 г прерастна в ОИСР, като към нея се присъединиха и САЩ и Канада. Известна доскоро като Г-24 (вече Г-28) - организация на индустриално развитите страни (Г-7, Г-8 - срещи на най-богатите, най-развитите страни).
На 01.01.1948 г Холандия, Белгия и Люксембург създават съюз за общо икономическо развитие т.н. БЕНЕЛЮКС - страните от Бенелюкс).
През 1949 г. бе създаден Съвета на Европа - политическа организация на западноевропейските държави, с вписани в учредителния акт цели:
- тесен съюз между държавите-членки,
- икономически и социален напредък на техните народи.
Членки - западноевропейските държави (включително неутралните Швеция, Австрия и Швейцария), Турция и Кипър. Отскоро и повечето държави от Централна и Източна Европа. България е член на Съвета на Европа от 1992 година.
Какво става в икономическата интеграция между западноевропейските страни?
В края на 40-те години по предложение на френския държавник и политик Жан Моне се възприема идеята за учредяване на наднационална институция (между Франция и Германия) в областта на въгледобива и производството на стомана. Цел - невъзможни приготовленията за война - чрез обвързващ двете държави договор да се постави под общ контрол на суровините и материалите, от които може да се произвежда оръжие.
В реч, вдъхновена от Жан Моне, на 09.05. 1950 г министърът на ВнР на Франция - Робер Шуман, предлага обединяването на производството на въглища и стомана на Франция и Германия в организация, открита и за други европейски държави. (Между впрочем, 9-ти май бе обявен за "Ден на Европа" и се чества всяка година по подобаващ начин).
"Планът Шуман" бе подкрепен от 6 държави (Франция, Германия, Италия, Белгия, Холандия и Люксембург). Така се стигна до подписването на 18 април 1951 г в Париж на Договор за създаване на ЕОВС. Той влезе в сила на 23 юли 1952 г. За първи председател на Висшия съвет (ВПС…) за въглища и стомана бе избран инициаторът на това интеграционно начинание Жан Моне.
Междувременно не се осъществи друга идея - сформирането на Европейска отбранителна общност - през май 1952 г. Шесте стани по договора за създаване на ЕОВС подписаха друг договор - за изграждане на общоевропейски отбранителни сили, които да заместят националните армии. Обаче през 1954 г. Националното събрание на Франция отхвърли проекторешението за ратифициране на договора.
(В тази връзка - през същата година се създаде ЗЕС, но като орган, работещ за укрепване политиката за сигурност и отбрана. Договорът за създаване на този съюз бе подписан в Брюксел между Англия, Белгия, Холандия и Люксембург. По-късно към него се присъединиха ФРГ и Италия).
През 1955 г. се заговори за разширяване рамките на икономическото сътрудничество между западноевропейските държави (не само в областта на въглищата и стоманата). Замисълът бе това сътрудничество да обхване всички области на икономиката. Сформира се и специална комисия за изготвяне на доклад по този въпрос. Тя бе оглавена от тогавашния министър на ВнР на Белгия Спаак ("Докладът Спаак"). На база доклада се проведоха преговори за учредяване на ЕИО (или Общ пазар) и за учредяване на Европейска общност за атомна енергия (ЕВРОАТОМ).
(След Суецката криза през 1956 г, Франция достигна до извода, че развитието на обща западноевропейска политика в областта на производството и използването на атомна енергия би могло да намали значително нейната зависимост от близкоизточния петрол, както и стратегическата й и политическа уязвимост от Вашингтон и Москва. Първите ядрени реактори са пуснати в експлоатация през 1954 г - Франция - 74 реактора).
Двата договора - ЕИО и ЕВРОАТОМ са подписани през март 1957 г. в Рим (и затова са известни като Римските договори) и влизат в сила на 01.01.1958 г. По това време се създават и две много важни институции на европейските общности - Европейския съд и Европейския парламент.
Най-важни етапи след 1958 година:
1. През 1965 г в Брюксел се подписа Договор за сливане на изпълнителните органи, натоварени с прилагането на 3-те основни договора - Висшия съвет и 2-те комисии, като се създаде общ Съвет и обща Комисия за трите общности, т.е. стигна се до институционно единство на трите общности. Този договор влезе в сила на 01.07.1967 г.
2. В края на 1985 г. на заседание на Европейския съвет, ръководителите на вече 10-те държави-членки (6-те плюс Дания, Великобритания (1969 г), Ирландия и Гърция (1979 г) се стига до извода, че трябва да се пристъпи към ревизиране на договора за ЕИО, с което да се засили европейската интеграция. Така се стигна до приемането на т.нар. Единен европейски акт, който влиза в сила на 01.07.1987 г. С него държавите-членки се ангажираха да изградят до края на 1992 г Единен пазар, което означава - свободно движение на стоки, капитали и хора и безпрепятствено предлагане на услуги във вътрешните граници на Общността.
3-. През 1991 г. държавните глави и правителствените ръководители на вече 12-те държави-членки (Испания - 1984 г. и Португалия - 1986 г.) решиха да се създаде Европейски съюз - като нов етап в по-нататъшното разширяване и задълбочаване на интеграцията между държавите-членки. Най-общо казано, основната цел е постигането на икономически, валутен и политически съюз. Договорът бе подписан на 07.02.1992 г и влезе в сила на 01.11.1993 г.
На срещата на високо равнище в Люксембург през декември 1997 г.:
- утвърждаване на договореностите от Амстердам, определящи главните цели, заложени в основата на съюза - заетостта и човешките права, премахване и на последните бариери пред свободното движение на хората и засилване на сигурността, засилване участието на Европа при решаването на световните проблеми, реформиране на институциите, предвид последващото разширение на съюза,
- решение за започване на преговорите с държавит кандидатки.
12 март 1998 г. в Лондон (Англия председателства) - присъстват 15-те и 11-те кандидатки.
Официално начало на преговорите - 30 март в Брюксел.
31 март 1998 г - започване на преговорите по същество:
- с 6-те кандидатки от първата вълна - ниво министър на ВнР,
- с останалите 5 (включително България) - разговори на по-ниско ниво.


ПОНЯТИЕ ЗА ПРАВОТО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


Редица автори считат, че правото на ЕС е прецедент в международната практика, защото вд нея не съществува подобно обособяване на специфични правни механизми, призвани да уреждат конкретни взаимоотношения в рамките на една твърде голяма общност от държави (които вече са 15 на брой).
Независимо от наличието на многобройни договорености, правото на ЕС има своя специфика и особености. То се с чита като създаващо прототип на нова международна общност, която се отличава съществено от това, което понастоящем протича например в рамките на ООН.
Доброволната взаимозависимост и взаимообвързаност между държавите-членки на Е се засилват с въвеждането на едни или други контролни механизми. Налице са взаимоотношения все по-ясни и точно определени юридически - политически, икономически, екологически и др. функции. Това обаче не изключва продължаването на международно-утвърдената практика, зачитаща основните принципи на съвременното международно право - държавен суверенитет, ненамеса във вътрешните работи на други държави, право на използване на природните ресурси, съгласно националното законодателство и пр. Но принципи от такова естество в рамките на ЕС вече имат донякъде ограничено приложение, предвид поеманите доброволно от държавите-членки задължения.
Основа на съществуващото право на ЕС са учредителните договори (наричани и Конституция на ЕС). Първият от тях е договорът за създаване на Европейската общност за въглища и стомана (вече споменахме за него), подписан през април 1951 г., влиза в сила от 10.08.1952 г.
След това (през 1957 г.) бяха приети и подписани другите два основни договора - в сила от 01.01.1958 г.
С течение на годините договорите бяха изменяни и допълвани от държавите-членки.
Вторичното законодателство контролира взаимоотношенията между държавите в рамките на ЕС.Така че, правото на ЕС се оформи като специфична правна система .Тя обаче е съобразена и отчита съществуващата обща международноправна уредба, включително вътрешните (индивидуалните) законодателства на страните-членки. Зачитайки тези правни уредби, в същото време, правото на ЕС има определена самостоятелност:
Чрез сключените три основни (учредителни) договора се от кри възможност за постепенна икономическа интеграция между държавите-членки, да повишават жизненото равнище на населението на Общността, да предотвратяват избухването на въоръжени конфликти, да укрепват мира, да утвърждават принципите на различните видове свободи и да допринасят за "все по-тясното сближаване между европейските народи".
Кръгът на урежданите обществени отношения от правото на ЕС вече е на ниво установяване на политически, икономически и валутен съюз. Това бе постигнато с влизането в сила на Маастрихтския договор. Тенденецията е кръгът от уреждани обществени отношения от правото на ЕС да се разширява общата правна регламентация, като крайната цел е изграждането на обединена Европа.
В заключение можем да кажем, че правото на ЕС досега премина през три етапа:
- 1-ят етап е до 1958 година,
- 2-ят етап е до 1987 година,
- 3-ят етап е свързан с приемането на Мааст договор (изменен и допълнен от договора от Амстердам).

ПРАВНАТА СИСТЕМА, УРЕЖДАЩА ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ

За най-важен етап в досегашното развитие на европейската интеграция се счита влизането в сила на договора от Маастрихт (от 01.11.1993 г.). Както вече споменахме, с него се предвиди създаването на политически, икономически и валутен съюз, с обща политика в областта на външните отношения и сигурността и установяване на все по-тясно сътрудничество по въпросите на вътрешните работи и правосъдието.
В тази връзка логично възниква въпроса: Отменя ли се по този начин действащата правна система или коя всъщност е правната система, уреждаща протичащите в ЕС процеси? На пръв поглед изглежда, че правото на ЕС е заменено с това на ЕС (след създаването на съюза през 1993 г). В действителност обаче е налице не замяна, а едно допълване на съществувалата до приемането на Мааст договор правна уредба. Правото на ЕО регламентира дейностите, осъществявани в рамките на 3-те основни договора от 50-те години. А Мааст договор, освен че допълва съществено учредителните договори, се явява и като правна основа на нов вид регламентирани взаимоотношения между държавите-членки на ЕС - взаимоотношенията в осъществяването на външната политика и сигурността, сътрудничеството в областта на вътрешните работи и правосъдието - в последните два случая става дума за провеждане на координирани действия, съгласувани на междуправителствено равнище. Това обстоятелство обаче, не изключва факта, че правото на ЕС обхваща и регулира и дейностите на 3-те общности (ЕОВС, ЕС и ЕВРОАТОМ), чиито учредителни договори бяха изменени и допълнени от Мааст договор. Трите общности от 50-те години преследваха една главна цел - европейска икономическа интеграция. Това трябваше да стане чрез изграждането на единен (общ) пазар.
Следва да се отбележи, че учредителните договори на 3-те общности не са прекратили своето действие. Договорът за създаването на ЕОВС изтича на 23 юли 2003 г (той беше подписан за срок от 50 години). Другите два договора (ЕО и ЕВРОАТОМ) са сключени за неопределено време, т.е. те са безсрочни договори.
Фактически базата на правната уредба на взаимоотношенията в ЕС са договореностите от 50-те години, изменяни и допълвани последователно през годините и изменени и допълнени съществено с Мааст договор - той разшири сферите и формите на сътрудничество между държавите-членки на ЕС.
Всъщност, основополагащите критерии за съществуването на ЕС са въплатени в учредителните договори, както и в последващите изменения и допълнения, включително в разпоредбите на Мааст договор. Налице е сложно преплитане на правни механизми. Безспорно е обаче, че гръбнакът на правната система на ЕС е съставен от правото на ЕИО, допълнено от правото на ЕС, т.е. от разпоредбите на Маастрихтския договор.
Имайки предвид целите на европейската интеграция и духа на Мааст договор, следва да се говори за правна система на ЕС. Но, в зависимост от това каква област на обществените отношения се урежда със съответната правна норма (икономически или политически), се прилагат съответно нормите на учредителните договори на общностите или нормите на Мааст договор. Например, договорите за асоцииране се сключват съгласно Договора за ЕИО (чл. 338), докато договорите за членство в ЕС се сключват в съответствие с разпоредбите на Мааст договор. Затова определено може да се твърди, че съществуващата правна система като цяло формира правото на ЕС.
В действителност, да си зададем отново въпроса: Коя правна система урежда процесите в обединяваща се Европа - правото на ЕО или правото на ЕС? - Очевидно е, че на този етап всички зависи от това каква област на правно регулиране се има предвид.
ЕС е процес, който непрекъснато се развива, разширява, усъвършенства във все повече области на живота (в което се убедихме при предишното изложение на фактологията). Предполага се, че бъдеща обединена Европа и нейните структури ще се регулират от един единен правен механизъм, т.е. от правото на ЕС (да си припомним създаването през 1965 г. на Единен Съвет и Комисия на 3-те общности). На с4егашния стадий от процеса обаче се прилага както правото на ЕО, така и правото на ЕС. Това зависи от областите и политиките, които са предмет на правна регламентация. Така например, когато става въпрос за проблеми, обхванати в рамките на ЕОЖ, то тези проблеми се регулират от правото на ЕО. Но когато се касае до въпроси, засягащи външната политика, сигурността, правосъдието, вътрешните работи, емиграцията и пр. - в такъв случай те се уреждат от правото на ЕС. Нещо повече - ЕС обхваща политиките и на ЕИО, икономическа, политическа и валутна. А това означава, че към правото на ЕС се включва и правото на ЕО, докато в дейностите на ЕО не се включват политиките на ЕС. Следователнсо, правото на ЕО не включва правото на ЕС. Затова може да се приеме, че правото на ЕС е много по-широко понятие, което с бъдещото развитие на процеса, наречен ЕС, по всяка вероятност постепенно ще се превърне в самостоятелна и единствена правна система, уреждаща протичащите в обединяваща се Европа процеси. Т.е. отношенията в обединена Европа, включително работата на нейните институции ще се регулира от правната система на ЕС.

СУБЕКТИ НА ПРАВОТО НА ЕС

І. ОБЩО
Субектите на конкретни правоотношения следва да притежават общото юридическо качество:
- да встъпват в такива правоотношения като страна,
- те трябва да бъдат носители на права и задължения, съгласно принципите на съответната правна система.
Правосубектността, в нейния основен, общ смисъл, включва следните юридически качества:
- правоспособност,
- дееспособност,
- способност за носене на юридическа отговорност.
Субектите на даден правопорядък се определят в зависимост от това спрямо кого е възможно да се прилагат нормите на съответното право.
В съвременния свят съществуват два основни правопорядъка: международен и вътрешнодържавен, които съществено се различават. Оттук и наличието на два вида субекти:
- субекти на международното право, и
- субекти на вътрешнодържавното право.
Субектите на международното право е необходимо да притежават юридическа способност самостоятелно да участват в уреждането на международните отношения. Освен това те трябва да имат права и задължения съгласно международното право, както и да влизат в контакт с другите субекти на МП.
Субектите на МП се разделят на - суверенни и несуверенни и една специална категория: ad hoc (само в определени случаи, само при определени обстоятелства).
а) към суверенните спадат държавите. Те са първични (основни) субекти, притежаващи най-голям обем международна правосубектност и самостоятелност в международните отношения. Държавите единствено в съвременните международни отношения, притежават политико-юридическото свойство ДЪРЖАВЕН СУВЕРЕНИТЕТ.
б) към несуверенните (вторични) субекти на МП на първо място следва да се посочат международните организации, които всъщност са и най-многобройните субекти на МП. Те не притежават държавен суверенитет, а обема на тяхната правосубектност се определя в зависимост от волята на държавите в учредяващите ги актове (устави), поради което те имат вторичен производен характер. Наред с международните организации към тази категория субекти могат да бъдат причислени и специфични, държавоподобни образования, които не притежават държавен суверенитет, но притежават, макар и ограничен международен статут. Напр., Ватиканът , официално е наречен град-държава, поддържащ дипломатически отношения, сключва международни договори (конкордати), членува в няколко международни организации, има статут на постоянен наблюдател в ООН.
в) в категорията субекти "ад хок" могат да бъдат поставени индивидите в случаите, определени от МП. Това са главно тази категория индивиди, които по силата на заеманата длъжност (държавни и правителствени глави, министри, посланици и др. държавни служители) участват от името на държавата в уреждането на междудържавни отношения. Те не могат да бъдат носители на правата и задълженията като тези държавите или другите субекти на МП, а само в определени случаи могат да носят публична международноправна отговорност, когато с действията си създават предпоставки, заплашващи международния мир, сигурност и човечеството. Това са случаите, разглеждани от Нюрмбергския и Токийски процеси след ІІ световна война, Босна и Херцеговина - Хага. Всички останали случаи (търговия с оръжие, с наркотици, с хора и пр.) са криминални престъпления с международен елемент.
Субекти на вътрешнодържавното право са индивидите и организациите (физически и юридически лица). Те също трябва да притежават юридически качества правоспособност, дееспособност и носене на юридическа отговорност. Техните права и задължения се определят съгласно националното законодателство.
Особено оригинален феномен, смесващ субектите на двата основни правопорядъка (международния и вътрешнодържавния) се наблюдава в правото на ЕС. То урежда правоотношенията не само между държавите-членки, но има правно действие и по отношение на субектите на вътрешнодържавното право - физическите и юридическите лица.
Всъщност, както вече казахме, основното качество, което характеризира държавата като субект на МП е нейният държавен суверенитет. Това понятие лежи в основата на общопризнатия принцип на МП за суверенното равенство на държавите. Особеното в случая е, че при ЕС има т.н. частично прехвърляне на държавен суверените от страните-членки на различните институции на съюза.

Целият материал: