Правата на малцинствата в България

[Mozo]

Права на малцинствата в България
Доклад по „Свят и личност” на Йордан Николаев Николов, ученик от 12 б клас





В съвременният свят темата за малцинствата и техните права е особено широко дискутирана. В много случаи тази тема е обект на редица спекулации и изкуствено насаждане на напрежение. Доста голяма част от хората, които използват думата малцинство, дори не знаят какво всъщност означава тя. По определение малцинство или малцинствена група е социологическа група, която не представлява политически доминиращо множество от цялото население в дадено общество. Социологическото малцинство не е задължително числено малцинство. То може да е всяка група, която е непривилигирована спрямо доминиращата група по отношение на социален статус, образование, трудова ангажираност, здраве и политическа власт. В социалната икономика терминът "малцинство" се отнася до социално подчинена етническа група (в смисъла на език, националност, религия и/или култура). Други малцинствени групи включват хората с физически недостатъци, както и групи, формирани по други признаци - финансово състояние, възраст, сексуална ориентация. Терминът "малцинство" често се среща в дискусии върху гражданските права, популярни в днешно време. Членовете на малцинствените групи често са обект на диференцирано отношение в обществото. Това разграничение, известно като дискриминация, може да се дължи само и единствено на факта, че индивида принадлежи към дадена малцинствена група, а не въз основа на неговите индивидуални качества. Дискриминацията може да се прояви и скрито поради наличието на социални структури, които не са равно достъпни за всички.
При последното преброяване през 2001г. преобладаващата етническа група в България е тази на източно-православните християни – близо 83 %. На второ място, но много по-малобройна по численост се нарежда етническата група на населението с мюсюлманско вероизповедание – около 12 %. На трето място през 2001 г. по численост са лицата, принадлежащи към католицизма. Към момента на преброяването за католици са се обявили 43 811 души, или 0.6%. Броят на лицата, принадлежащи към армено-грегорианското вероизповедание се намира в зависимост от броя на лицата, самоопределили се като арменци. В началото на новия век към това вероизповедание се отнасят 6 500 лица, 6 350, от които са арменци. В България съществуват и съвсем малки общности от лица, принадлежащи към други вероизповедания - дановисти, будисти, кришна, лютерани и др.
В днешно време дискриминацията представлява проблемът на различието. Съществуват малцинствени общности, които поради спецификата на манталитета си, са частично или напълно изолирани от публичния живот. Неволно и независимо от тях, те са затворени в едно ограничено пространство и са станали роби на собствената си уникалност.
Малцинствата и проблемите, с които се сблъскват техните членове, продължават да са тема на интензивни дебати сред редица международни организации. Като членка на ООН и ЕС България също е задължена да спазва и да следва наложената рамка на политиката по отношение на малцинствата. През годините на прехода се правят редица разпоредби за приобщаването на малцинствените групи. Така вече децата от малцинствата могат да изучават майчините си езици в държавни и общински училища – турски, ромски, арменски. В настоящата конституция има постановление, според което в рамките на българската държава не могат да се създават политически партии на етническа и религиозна основа. Тъй като в България не съществуват лични документи, в които да се отбелязва националност, единственото приложение на този член е, че партиите не могат да записват в документите си, че са на етническа основа и не могат да откажат членство на български гражданин поради неговия етнически или религиозен произход.
На 18.02.1999г. 38-то обикновенно народно събрание ратифицира със закон „Рамкова конвенция за защита на националните малцинства”, приета от Съвета на Европа на 1.02.1995г. В петте раздела на конвенцията ясно и точно се посочват задълженията на държавите, ратифицирали документа, спрямо отделните малцинствени групи, правата и задълженията на отделните индивиди от дадена малцинствена общност и условията за приемане на документа.
Според конвенцията, всяко едно лице в дадена държава има право да се самоопредели или не към определена етническа общност, без избора му да оказва каквото и да е неудобство по отношение на равноправие с другите граждани на страната. Лицата могат да се възползват от свободите и привилегиите на конвенцията, както самостоятелно така и в съдружие с други лица.
Във втория раздел страните, приели конвенцията, се задължават да поощряват условията, необходими на малцинствата за запазване на тяхната културна и социална идентичност. Държавите се задължават да насърчават търпимостта и разбирателството между отделните етнически общности. Като всеки един нормален гражданин на европейско общество, всеки член на определена малцинствена група има свободата да се сдружава, да има свое собствено мнение, свобода на словото, свобода по отношение на специфична езикова и религиозна идентичност. Страните се задължават да признаят, че всяко лице, принадлежащо към национално малцинство, има правото да използва своето фамилно (бащино) име и лични имена на малцинствения език. В места с преобладаващо население от определена малцинствена група, страните се задължават да разполагат специфични местни названия, имена на улици и други топографски обозначения.
Представетелите на определена малцинствена група трябва да имат равни права с останалата част от населението на страната. Те трябва да бъдат насърчавани към културно развитие и обогатяване на специфичните им етнографски характеристики.
Въпреки че конвенцията е приета преди близо десет години, в България въпросът за правата на малцинствата и тяхното спазване е все още отворен. Първите крачки са направени, но приобщаването на отделните групи към гражданското общество е дълъг и продължителен процес. За разлика от много други страни в България няма институция, която пряко да се занимава със защита правата на малцинствата. Съветник по етническите въпроси е имало още при президента Желев, но едва през 2000г. се създава Национален съвет по етнически и демографски въпроси. Все още държавата ни не подкрепя медиите на отделните малцинства, с изключение на новините на турски език. Правителството прави сериозни опити за диалог с ромските организации, тъй като мерките срещу дискриминацията на ромите и тяхната интеграция в обществото са въпрос от изключителна важност.
Въпросът за решаването на проблемите на малцинствата е отговорност на управляващите правителства, които чрез дейсвията си да насърчат толерантността. Казано с други думи, дискриминацията и нейното изкореняване е въпрос на политическа воля. Много са световните примери за справяне с този проблем. Така например Америка, като най-модерната демокрация извървя своя път от тотална дискриминация на негрите до момент, в който държавния глава на страната е чернокож и то избран от мнозинството от населението. Това е една своеобразна революция, която може да се еталон за подражание на много страни, включително и България.