Бизнес етика и бизнес етикет

[Mozo]

Тема 28.
БИЗНЕС ЕТИКА И БИЗНЕС ЕТИКЕТ

Бизнес етика – предмет и предметна област
Обособяването на бизнес етиката , като част от приложната етика, се отнася към 70те години на ХХв., когато започва издаването на материали от научни конференции, посветени на тези проблеми.Норман Боуи приема за рожденна дата на бизнес етиката ноември 1974, когато се провежа първата конференция по бизнес етика в Канзанския университет.Постепенно се създават изследователски центрове, появяват се специализирани периодични издания, сформират се институции за разпространение и популяризиране на теоретичните достижения, започва преподаването на бизнес етика като академична дисциплина в икономическите учебни заведения, оформят се програми за прилагането на добрите знания в съвременото управление на бизнеса.
Какво е бизнес етика? Отговорът на този въпрос не би затруднил никого, защото произтича от разбирането на понятията, които образуват словосъчетанието бизнес етика. Естествено, че става дума за прилагането на етика към специфичната сфера на бизнеса, именно за това се налага краткото обяснение на понятията.

Основни понятия – етика, бизнес, морал, етични стандарти, морално поведение.
Бизнес
Понятието бизнес има изключително широка употраба в съвременият ежедневен език.То често се използва за да се означи всяка работа която човек върши независимо към каква сфера се отнася тя и каква е целта и.В някои случаи употребата е по прецизна и означава всяка заетост, ангажираност, усилие, професия, роля или дейност, които човек извършва за да си осигури средства за съществуване, т.е. печалба. Без значение е дали тази дейност се разгръща в по кратък, по дълъг или неограничен период от време.Бизнес може да е определено поле на дейност, в което човек се изявява, или от което печели.
Целта на бизнеса е винаги печалба за субекта, който го осъществява.Обаче резултатите от бизнеса са от полза не само за субекта, а и за цялото общество. Затова бизнесът и неговото развитие засягат напрактика всички хора в обществото, защото те или извършват бизнес, или се възползват от резултатите му, а най –често – и двете заедно. На сполучливият бизнес се гледа, от една страна, като печалба за отделният индивид, а от друга – като облагодеталстване на цялото общество.
Етика
Понятието етика е не по малко познато от понятието бизнес.Етиката е теоретичен модел за това, което е добро и правилно за хората в обществото или в определена негова сфера.Тя засяга човешкото поведение и е теория за морала като оценъчно – регулативна система на социалния живот. Като теория етиката естествено е част от обособилото се човешка познание и самата има логически, абстрактен и систематизиран вид.
Като теоретично познание, задачата на етиката е да постигне истината за морала като регулатор на обществения живот.Тя изследва това, което е факт в моралната практика – цености, норми, принципи, идеали, цели, критерии за оценка и т.н.
Съчетанието бизнес етика на пръв поглед изглежда странно, защото двете му съставни части принадлежат към различни сфери.Като че ли по – уместно е бизнесът да се свързва с морала, а не с етиката.Но заради ярко изразеният приложен аспект на етическата теория понятието морал и етика обикновено се употребяват като синоними в ежедневието, без да се разграничава, че моралът е социално явление, което регулира общественият живот, а етиката – неговото изследване и теория.Оценката етично носи авторитета, обосноваността и убедителността на теоретичният анализ.Затова тя означава правилно и от морална гледна точка.В този аспект бизнес етиката е свързана с изискването за такова поведение в бизнеса, което е най правилно от теоретични позиции на етиката за постигане на типичните за бизнеса цели, като същевременно то не се конфронтира с базисните човешки морални цености.
Понятието “бизнес” и “етика” се разграничават и по основините нагласи на сферите, към които принадлежат. Това, че бизнесът има ярко изразен икономически смисъл, го обвързва с всички особености на икономическата среда.Там основна насоченост е към печалбата, конкуренция, грижа за себе си, постигане на собствен интерес.В същото време етиката, както и моралът, се отнасят към съвсем различни цености, свързани предимно с духовното извисяване, правене на добро и т.н.Това обаче не означава че етиката няма отношение към бизнеса.Моралът като оценъчно – регулативна система, дейстава във всяка сфера на обществения живот, макар че не във всяка една от тях той използва едни и същи механизми, ценостти и норми.В този смисъл бизнесът не е изключение.
На тази основа можем да заключим че съчетанието бизнес етика на практика е доста точно.То разкрива, че в бизнеса, поради неговата специфика и цели, не може да се говори за морал изобщо или за която и да е била етическа система.Именно бизнес етиката е това специално и адаптирано приложение на обшточовешките морални стандарти и етически концепции към особената сфера на бизнеса.Тя фиксира анализира и предлага решения на проблемите от аксиологичен и морален характер, които възникват в бизнеса.
Съществуват следните нива на етично поведение:
 Макроравнище – бизнис етиката се занимава с изучаване на моралността,
проблемите свързани със собствеността, проблеми на пазара, проблеми в неформалната икономика и др;
 Мезоравнище – фирмено равнище, етични проблеми свързани с икономическите
субекти, с клиенти, доставчищи, персонал, икономическо законодателство и др;
 Микроравнище – индивида и неговото поведение в обществото, свързано с
мотивацията, доходи, данъци, права на собственост, ценостният свят на индивида.
Морал
Понятието “морал” е съвкупност от възгледи, система от принципи на поведение и отношение към света, отнасяща се до понятията добро и зло, съвест и чест, похвално и срамно, дълг и справедливост, и е тясно свързана с човешката етика. Моралът е юридическа категория. В тесен смисъл е признаваната от определена социална група съвкупност от правила за поведение, изработени в съответствие с определяните в крайна сметка от икономическите условия на живот възгледи за добро и зло, дълг и справедливост, съвест и чест, похвално и срамно и пр. Моралът в широк смисъл включва в себе си и нравствеността. Според Буаст има два вида морал: единият — пасивен, който ни забранява да вършим зло, другият — активен, който ни повелява да вършим добро.
Съществуват различни опити за определяне на морала. Най–често във всекидневното съзнание моралът се отъждествява с доброто, добрия човек, добрите следствия от постъпките ни, добрите ни намерения. Друга форма за разбиране на морала се базира на общоприетите представи за обичаи и традиции. От гледна точка на масовата психика тъкмо обичаят и традицията са ядрото за разбиране на морала. Във всекидневното общуване моралът се отъждествява преди всичко като обичайно – традиционна форма на общуване между хората
В бизнеса и мениджмънта съществуват етични стандарти, с помощта на които се разграничава поведението на бизнесмените и мениджърите – доколко то е правилно или неправилно, честно или нечестно и т.н. Етичите стандарти включват етични норми и етични принципи.
Етични стандарти
Етичните норми са съвкупност от правила на поведение, които изискват, забраняват или поощряват определен тип поведение.Нормите са определени социални ценостти, свързани са с нещо, което се предписва и изисква.Всяка ценост може да бъде свързана и определена като норма и обратното. Етичните норми са т.нар социални заповеди, имащи императивен характер.
Етичните принципи са конкретизация на етичните стандарти, които се използват за оценяването както на индивидуалното, така и на корпоративното поведение. В научната литература по отношение на бизнеса и мениджмънта се разглеждат 3 етични принципа:
1. принцип на универсализма и формализма;
2. принцип на справедливостта;
3. принцип на утилитаризма;
Принципа на универсализма се свързва с правините норми, свободи, задължения. Правото представява система от норми, които осигуряват съвместният живот на хората върху основата на личната свобода.Отличителните особености на моралните права са: те са основата на автомността на индивида, а също така и на равенството между хората; те са свързани със задълженията и отговорностите.
Принцип на справедливостта – в основата му лежи идеята за съответствие между деяние и възмездие, права и задължения, заслуги и признание, вложено и придобито. Представители са Аристотел, Джон Роус. В научната литература се разглеждат няколко типа справедливост:
 справедливостта като равенство - егалитаризъм – равно разпределение на
благата;
 справедливост според участието и приносът на всеки;
 справедливост според нуждите и потребностите – социалистическа;
 справедливостта като свобода - либерализъм;
Основоположници на принципа на утилитаризма са Джон Лок, Джон Стюард Мил, Адам Смит, Дейвид Рикардо.Този принцип гласи, че дадено действие е правилно от етична гледна точка, ако и само ако общата сума от приложените крайни резултати от това действие е по голямо отколкото сумата от общите резултати на всяко друга действие, което субектът може да извърши вместо него.Една стъпка е етична когато носи ползи за най – голям брои хора.
Етичните стандарти притежават следните характеристики:
 те за разлика от граматическите се отнасят за проблеми, които оказват сериозно влияние върху човешкото благополучие;
 те за разлика от юридическите не са плод на решение от висшестоящи властови структури. Етичните стандарти са резултат от опите на хората. Не могат да бъдат променяни и да служат на интересите на отделни индивиди или групи;
 те не са съобразени с личния мотив, морално задължение на всички е да спазват етичните стандарти;
 те изразяват общовалидната безпристрастна оценка на т.нар. въображаем наблюдател на нашето поведение - съвестта;
 за разлика от правните норми те са свързани с особени чувства, нагласи, с оценката и самооценката на личността;

Морално поведение
В бизнеса намира място и категорията морално мислене. Мисленето е категория на науката логика, то се проявява чрез три форми: понятия, съждение и заключение.
Понятия – форма на мислинето, чрез която се отделят и обобщават обектите от даден клас. Езиковият израз на понятието е думата. Основните логически операции за образуване на понятията са: анализ или разчленяване, синтез или обобщаване в едно, сравнение, мисловно установяване на сходствата и различия, абстрахиране, мислено отделяне на едни признаци от други и обобщения – мислено обединяване на отделните части в едно общо понятие.
Видовете понятия са единни и общи. Общите понятия се наричат категории и съществуват следните видове:
- абстрактни и конкретни
- сравними и несравними
- съвместими и несъвместими
Съждения – това е мисъл утвърждаваща и отричаща наличие на дадени признаци. Има следните видове съждения:
- прости и сложни;
- аналитични и синтетични;
- смислени и безсмислени;
- за своистве и отношения
- факти и оценки;
Заключение – на едно или повече изказвания, като се спазват определени правила се извежда ново изказване.
Моралното мислене е разновидност на мисленето въобще. Чрез него се преценява човешкото поведение, дали то е в съответствие или нарушение на етичните стандарти. Необходимо е да се направи паралел между т.нар. образцово и необразцово морално мислене.
Образцово – борави с норми и изисквания, които подсказват кое е правилно или неправилно.Притежава оценъчен характер, показва личното отношение на индивида или групата към даден проблем.
Необразцово меслене – няма оценъчен характер, чрез него се описват ситуациите. Необразцовите съждения не са от значение за поведението на индивида, защото са ценостно неутрални.
Освен морално мислене съществува и морално поведение в бизнеса и мениджмънта. В тълковният речник моралната отговорност се свързва с това, че човек трябва да отговаря за собствените си действия и за тези на другите с които работи. Поведението, което не отговаря на моралните стандарти се нарича неморално, неетично, то се наказва по следният начин:
 чрез порицание и обвинение, което се реализира чрез следните механизми:
- на обществено мнение;
- на социален контрол;
- чрез наказание – включва материална сакция;
Съществуват следните видове морална отговорност в бизнеса:
Първостененна – налице е когато хората са пряко отговорни за всяко свое действие. Моралното поведение е грешно: когато човек не изпълнява своята морална отговорност, когато съзнателно и свободно пропусне да спре действие, което е грешно и носи вреди на другите.
Вторична – човек по заповед извършва действия, с които вреди на другите. Чрез извършването на действието заповед, човек косвено се превръща в съучастник.

Социалната отговорност в бизнеса
Има няколко изисквания към социалната отговорност на бизнесмена:
- успоредно с изграждането на материалната основа на своята дейност да изграждат адекватно социално пространство
- в социалното пространство се срещат интересите на 3 общности: на бизнесмените; на наетите от тях; на всички други обществени агенти, включително и държавата
- социалната отговорност на бизнесмените приема формата на обществен договор, в основата на който стоят: печеливша дейност; стимулиране на бизнесмена от страна на държавата чрез нормативна уредба; взаимност на интересите
Бизнеса е градивен елемент на социалното пространство. Бизнесмените формират социалното пространство, което ги свързва с останалите части на обществото.
Формират се мрежи от формални и неформални взаимоотношения, това показва позицията на бизнесмена в пространството. Всеки един бизнесмен трябва да притежава лични качества като:
- иновативност- намира израз в неробуване на традицията, в желанието да се прилагат нови икономически форми, нови начини на стопанисване.
- състезателност – изразява се в активността, проявявана при изпълнение на иновационните проекти.
- умение за поемане на риск – изразява се в извършване на икономическа дейност при ограничени ресурси и ситуация на неопределеност.
- изобретателност – бизнесменът е с богато въображение по отношение на своята стопанска дейност. Това му позволява да намира изход при трудни ситуации.
- бърза ориентация в икономическата обстановка и съобразяване на формите и начините на стопанската дейност с нея.
- отсъствие на строгост към деловия морал
Една от най важните социални роли на бизнеса е откриването на нови работни места.

В бизнеса и мениджмента съществуват етични системи, първоизвора на които се откриват в Древна Индия, Древен Китай. Етичните системи са следните:
евдемонизъм; хедонизъм; деотология; уталитаризъм и аутроизъм;
Евдемонизъм – основната ценост в тази система е щастието на индивида – животът на хората има смисъл тогава, когато са задоволени техните физиологични, морални и духовни потребности. Смисълът на човешкия живот е в това най-пълно да се развиват човешките способности и човек да бъде свободен. Човек е смъртен и в земния си живот трябва да постигне симисъла, който го задоволява. Щастието от средните векове се свързва с удоволствието, най – доброто нещо е запазването на живота, а най – лошото насилието. Евдемонизмът няма социална природа, като система, не може да надскочи индивидуалното, не могат да обяснят социалната среда на живота. По-скоро разкриват търсенето на индивидуалното щастие, задоволяването на индивидуалните потребности. Най-известни мислители са: Аристотел, Сократ, Спиноза, Ян Чжу.
Хедонизъм – основната ценост на системата е удоволствието. Първоизворите са от ІХ – ІVв пр.хр. съществуват две основни течения:
браманизма – в индиската философия;
чарваците – религиозно учение в основата на будизма.
Схващането за удоволствието и страданието се свързва с добродетелността.

В Древна Гърция представител на хедонизма е Епикур, съществуват три направления:
- каноника /познание/
- фидика /природа/
- етика /целта на живота/
Етиката гласи, че всички живи хора се стремят към удоволствия, но не всички удоволствия трябва да се приемат.Съществуват глупави - властолюбие, корестолюбие, и ценни - храна, дом, приятелство удоволствия.Цените са тези удоволствия, които трябва да се приемат.
Епикуреиските обеждения се смятат за прототипи на новия социален ред.
Деонтология – това е наука за дълга и отговорността.в нейната основа стоят основните етики на трите мотоеистични религии - будизъм, християнство и ислиям.
Будизма се отнася към ІХ – VІв. Пр. н.е. и е основан на три основни принципа, сансара – учение за превъплащаване на човек в тяло на новороден; кар ма – когато душата се отдели от тялото и се превъплати; и мокша – състояние когато човек достига съвършенството си. Като нова религия изцяло е обърната към реалният живот, има отношение към бедните и обхваща повече от 300 млн души.Възникването и се свързва с принц Глаутома, който на 29г напуска кралския двор и се посвещава на бедните. 10 г след като е напуснал дома си, той е признат за просветител, подбудител.
Социалната етика на будизма е следната:
 не убиват никакво живо същество;
 не вземат никаква чужда собственост;
 не докосват чужда жена;
 не лъжи;
 не пии вино.
Принципи на Будизма:
 Всичко видимо на този свят е страдание, зло;
 Страданието има причина;
 Причината е породена от желанието;
 Съществува път, който има 8 стъпала за спасение – правилни възгледи; правилна
решимост; правилна реч; правилно поведение; правилен начин на живот; правилни усилия; правилна насока на мисълта и правилно съсредоточаване.
Християнството възниква в Юдея, преминава в Азия и е признато за официална религия през ІІІв.Свързва се с името на – Христос. Християнството е религия на бедните. Съществуват три направления в християнството: източно-православно, католицизъм и протестанство. Социалната етика на християнството са десетте божи заповеди.
Ислиямът възниква около VІв, негов основател е Мохамед, а основната книга е Коранът. Ислиям в превод означава покорство, смирение.
Социалната етика на ислияма е:

Целият материал: