Седнувам во ова нок
светилките тъм’еят
линия остава во умот
неизгасналата ми цигара.
Во дима на овой пламен
нокта догаря
и струйка чад
во носот ми се з’бива,
и чувствувам дек’ сум жив.
Но да станувам треба
и да търча како див
по сокаците,и да бидeм експлозив.
Прочетено: 168 пъти
Здравейте! Вероятно използвате блокиращ рекламите софтуер. В това няма нищо нередно, много хора го правят. |
Но за да помогнете този сайт да съществува и за да имате достъп до цялото съдържание, моля, изключете блокирането на рекламите. |
| Ако не знаете как, кликнете тук |
...
Re: ...
Ти не спиш ли?Оооо,забравям,че си видение
шегичка
Благодаря!

