Теория и методика на физическото възпитание

ПЪРВА ЧАСТ
ОБЩИ ОСНОВИ НА ТЕОРИЯТА И МЕТОДИКАТА
НА ФИЗИЧЕСКОТО ВЪЗПИТАНИЕ

Глава първа
МЕТОДОЛОГИЧНИ ОСНОВИ НА ТЕОРИЯТА
НА ФИЗИЧЕСКОТО ВЪЗПИТАНИЕ

1. 1. Физическата култура на съвременното
общество

Физическата култура се разглежда като част от общата човешка култура. Съпътства всички цивилизации - от Месопотамия, Египетската цивилизация, цивилизациите в древна Индия и Китай, в Света през класическата епоха и останалото време до наши дни.
Днес под физическа култура, като най-общо понятие, се разбира съвкупността от научни и практически постижения, в резултат на многообразната сложна човешка дейност, насочени за постигане на физическо съвършенство и проявлението му в обществената практика и ежедневието на човека.
Най-важните показатели и критерии по които може да се съди за състоянието на физическата култура са: нивото на здравето на народа; състоянието на физическото развитие; физическата дееспособност и физическото образование на населението, както и масовостта на спорта.
През последните десетилетия се полагат целенасочени усилия за разглеждане на проблема за цялостното научно осветляване на физическата култура като многостранно явление.
В повечето от учебниците и различните помагала по теория
и методика на физическото възпитание, физическата култура се разглежда като едно от основните понятия на теорията на физическото възпитание. На много места се подчертава, че последната изучава физическата култура и спорта и закономерностите, на които се подчинява процесът на физическото усъвършенстване на човека (вж. Попов, 1976, с. 7; Щерев, 1977, с. 7 - 10; Рачев, 1991, с. 10 и 1988, с. 17; Малчев и др.,
1998, с. 5 - 7).
Същевременно по-нови теоретични разработки разкриват, че основните проблеми в областта на физическата култура се разглеждат от обособилата се през последните десетилетия Теория на физическата култура (вж. Матвеев, 1983, с. 3 и 1984, с. 9, 27, 30, 45).
Теоретическите проблеми на физическата култура се разглеждат не само от европейската наука. Анализите на съвременните социологически литературни източници по проблемите на културата показват, че повечето изследователи признават трудностите при точното определяне на тази категория.
P. D. Schafer е един от малкото специалисти в САЩ, които разглеждат диференцирано физическата култура, като част от общата култура. В други аналогични разработки физическата култура се отъждествява с физическото възпитание, спорта и физическата рекреация. Това означава, че теоретическите концепции относно физическата култура също не са сформирани в ясна теория, а са ориентирани преимуществено към физическото възпитание и спорта. Така например R. Howell посочва, че в САЩ 614 средни и висши специални заведения осъществяват подготовка на специалисти в областта на физическото възпитание, като сред множеството теоретически курсове заслужава внимание дисциплината "Социално-културни аспекти на физическото възпитание". Що се отнася до философските основи на разнообразните теоретически концепции за физическото възпитание в САЩ - J. A. Baley и A.D. Field, F. E. Leigler и други признават крайната нееднородност и аморфност на светогледно-методологическите позиции, от които произхождат различните концепции (вж.Schafer, 1976; Howell, 1977, с. 34; Baley и Field, 1970, Leigler, 1980, с. 37).
Функциите на физическата култура се разглеждат в две големи групи. Към първата - специфични функции, се отнасят специфичните образователни функции, специфичните приложни функции, спортните функции и специфичните рекреативни и оздравително-рехабилитационни функции. Втората група, по принцип, обхваща всички общи функции, присъщи на културата като цяло. Към тях се отнасят, в частност, естетическите, нормативните и информационните функции.
Според Л. П. Матвеев специфичните функции на физическата култура като цяло се съдържат, преди всичко, в нейните свойства, позволяващи да се удовлетворят естествените потребности на човека от двигателно натоварване. Това създава условия за оптимизиране на физическото състояние и развитие на организма, съчетано с непрекъснато укрепване на здравето и обезпечаване на физическа дееспосбност, необходима в живота (вж. Матвеев, 1983, с. 57 - 61). В това направление се осъществяват редица изследвания за отрицателното влияние на прогресиращата механизация, автоматизация и кибернетизация върху жизнеспособността на човека. Обездвижването (хипокинезия) води до съответна степен на обезсилване (хиподинамия) и намаляване потенциала на функционалните системи. Това състояние на организма, известно като “болестта на века” е обратимо и преди всичко се влияе от системни занимания с физически упражнения, спорт и туризъм. Не напразно се изтъква значимостта на двигателната активност, а в тази връзка още в древността Аристотел е казал, че “нищо така не изтощава и не разрушава организма на човека, както продължителното физическо бездействие!”
Специфичните образователни функции на физическата култура се изразяват в общата система на образование за перманентно формиране на жизнено важни двигателни умения, навици и свързаните с тях знания (т.е. като фактор на физическото образование).
Специфичните приложни функции са изразени преди всичко в качеството на фактор на физическата култура за професионално-приложна физическа подготовка за трудова дейност.
Спортни функции. Те са изразени най-ярко в сферата на елитния спорт, където се преследват високи постижения. Физическата култура тук е фактор за достигане на максимални резултати, непосредствено свързани с възможностите на човека.
Днес преимущественото използване на физическата култура в сферата на организация на свободното време и в системата на социалните възстановителни мерки изразява специфичните рекреативни и оздравително-рехабилитационни функции. Тя се прилага като действен фактор на борбата с умората, за удовлетво-ряване на емоционални потребности и възстановяване на временно загубените функционални възможности на организма.
Общите функции на физическата култура се класифицират като естетически, нормативни и информационни.
Естетическите функции на физическата култура са свързани непосредствено с нейните свойства, които позволяват на хората да удовлетворяват своите потребности в усилията за постигане на физическо съвършенство и здраве.
Естетическата ценност на красотата на телосложението,
хармонията на телесното и духовното развитие, съвършенството на движенията и много други качествени характеристики се отнасят до физическата култура. Л. П. Матвеев изтъква, че не случайно “... тя получава широко отражение в различните видове изкуство и сама придобива редица признаци на изкуство (особено в сферата на спорта)”.
Нормативните функции на физическата култура са тясно свързани с практиката. За обществено приложение се разработват и въвеждат различни норми. Те имат регламентираща и оценъчна функция по отношение на държавните (национални) стандарти за физическата дееспособност (годност), критерии за нормиране на физическото натоварване, нормативни показатели за спортните постижения и много други.
Информативната функция на физическата култура се състои в натрупването, разпространението и предаването на ценните сведения за човека и неговите възможности, както и формите, средствата и методите за тяхното увеличаване. Във физическата култура, и преди всичко, в спорта за високи постижения, много науки откриват за себе си нови факти и закономерности.

Целият материал: