Смисълът на библейските сюжети

[Mozo]

СМИСЪЛЪТ НА БИБЛЕЙСКИТЕ СЮЖЕТИ

Библията е най-мъдрата,преиздавана и четена книга.Отделните й части възникват в продължение на векове,носят особеностите на времето и средата на създаването си.Независимо дали става дума за Стария или за Новия завет тази свещена за христианството книга съдържа много разкази,които имат поучително съдържаниеКато се започне от Сътворението на света и човека, и се премине през Всемирния потоп и спасението на човешкия род,строежът на Вавилонската кула,сключването на Завета между бога и хората,отклоненията от вярата и ред други истории представящо живота на древните евреи и се стигне до Новия завет,който излага основите на христианството-всичко това е поучителен разказ и основа на христианските нравствени норми.
Сюжетите на Стаярия завет се срещат и в митовете и фолклора на много народи в различни варианти.Това се дължи основно на факта,че народите преминават през сходни етапи на развитие и създават подобни едно на друго обяснения за раязвитието на света.Оттук идва и сходството на сюжетите,както и на целите,които те си поставят-да се създаде основа на базата на която човешките общности да се развиват върху принципи възприети и уважавани от всички.
Във всеки сюжет е заложена мъдрост,която впечатлява.Така например книгата Битие-Сътворенито на света обяснява космогонията.В Стария завет тя е основана на монотеизма-Бог сътворява вселената и хората чрез силата на своята воля и слово.За разлика от други религии,където сътворението се свързва с използването на някакъв материал то в Стария завет е подчертано могъществото на Божествената воля и сила-сътворението идва от нищото.Разбира се отделя се внимание на създаването на човека-венецът на божествените творения.
Първият човек е сътворен по образ и подобие божие.Той владее един съвършен и подреден свят.Дава имена на животните и растенията-тоест също е своего рода творец.Така се подчертава,че словото е мощно оръжие и инструмент за творчество.
И въпреки подобието си на Бог човекът трябва да възприеме определени норми на поведение и правила.Той е наказан първо за своята гордост при строежа на Вавилонската кула,чиято цел е да достигне небесата.Бог наказва хората да говорят на различни езици,за да прекъсне разбирателството между тях.Оттогава общуването мужду хората е сложно и ги съпътства и до днес.Човекът е сътворен и от кал и там сте се върне след смъртта.Получава се двузначност- човека е поставен наравно с небето и земята,но в същото време той е и прах в нозете на Господа.Още повече двузначност има в сътворението на Ева-създадена като Адам,но в същото време и от неговото ребро.Тоест равна му,но също така и подчинена му като плът от неговата плът.Тя жената-Ева е тази,която ще посегне към дървото на познанието на доброто и злото и ще замеси пъвородния грях.Едва с образа на Дева Мария-Божията майка много по-късно женското начало ще бъде реабилитиран частично.
Противоречиво начало е заложено и в сюжета за първородния грях.Според Библията човекът е сътворен със свободна воля и може да избира дали да твори добро и да получи за това награда или да твори зло,за което ще бъде наказан.Това е проблемът за свободната воля.Волята е съществената разлика между човека и животните.В същото време се намесва предопределението,според което нищо не се случва без божията воля.Така се появява двойнственост.Ако има предопределение свише не човека носи отговорност за делата си и не би трябвало да бъде наказван.Ако обаче тази идея бъде приета човекът ще се чувства без отговорности и ще бъде освободен от всички морални задръжки.Забраната да се яде от дървото на познанието лишава първия човек от възможността да има морален ориентир,той трябва сляпо да се подчинява.Първите хора са наказани и за това,че те пожелават да са като Бог-да знаят какво е добро и зло.Този опит за богоуподобяване е наказан жестоко-човеците изгубват своето отечество-райската градина,жената е прокълната с родилните болки,а мъжът да изкарва с тежък труд прехрана.
Именнно от изгонването от рая започва многовековното скитане на Адамовите потомци за изкупление на греховете и за да докажат ,че са достойни за нов контакт с Бога.Фаталната роля на Ева за първородния грях поставя задълго жената в подчинена позиция-лишена е да принася жертви,оспорва се способността и да живее по божиите заповеди.това всъщност е рездултат на старозаветните нравствени норми създадени в едно патриархално общество,където водеща е ролята на бащата-прародител.
Старозаветния морален кодекс поставя една от основните забрани и правила –не пожелавай жената къщата,слугата,вола на ближния си.Тоест защитава частната собственост и я предпазва от посегателства.Последователно се оформя цяла поредица от правила и изисквания към юдеите ,които остават като кодекс и при християните.В “Изход” са описани 20 основни заповеди:да се почита само един бог,да не се робува на матеиалните символи на вярата,да не се краде,лъже убива,лъжесвиделества,клевети,да се почитат родителите,да се пази чистотата на брачните връзки.Така заповедите наречени от евреите Закон стават основа на християнския морален кодекс.
Нормите за богоугоден живот са още веднъж изяснени в притчата за Моисей.Фиксирани са правилата на гражданско и наказателно право,включително законите за наследяване,лекуване,разпределяне на обществените функции.Така книгите на Стария завет съдържат напълно юдейския възглед за света,за неговата история и за нормите на живота.А пътуването на евреите в пустинята е придобило отдавна значението на символ на вечното човешко пътуване в търсене на Обетована земя на вечното щастие.Една цел която винаги е вдъхновявала човека.Поуката е,че свободата и независимостта може би наистина изискват дълго странстване,за да станат родените в робство свободни.Затова историята за пътуването на евреите към нея е история на всеки народ,на цялото човечество,на всеки човек.
Всички сюжети на Стария завет са поучителни,дават не само исторически знания за миналото,но и полагат норми на поведение,които улесняват общуването на хората с Бога и помежду им.Дават отправни точки на хората в тяхната борба за съвършенство,носят в себе си дълбок смисъл и философски заряд.