Европейските фондове и селско стопанство

[Mozo]

1. Увод
Въпросът за същността на Европейския съюз не е намерил своя еднозначен отговор до днес. От една страна ЕС е международна организация, която обаче се отличава с редица специфични особености, разграничаващи я от класическия модел на останалите международни организации. От друга страна, макар страните-членки да са прехвърлили на ЕС част от своя суверенитет, той не е наднационална "супердържава".На базата на огромната информация, която ни се предоставя за същността на Европейския съюз и която е вече всекиму известна, би трябвало да споменем няколко основни момента. Разбира се първо трябва да споменем началото на Европейския съюз, което е поставено на 9 май 1950 г. с декларация, изготвена от Жан Моне, с която се предлага Франция и Германия, както и други държави, които имат интерес, да обединят добива и преработката на въглища и стомана. Датата е специално избрана - навършват се точно пет години след края на Втората световна война. На тази дата традиционно се чества Деня на победата на съюзниците от антихитлеристката коалиция. Не след дълго обаче 9 май става Ден на Европа, един от символите на ЕС. Така на 18 април 1951 г. в Париж Франция, Германия, Италия, Нидерландия, Люксембург и Белгия подписват Договор за създаване на Европейска общност за въглища и стомана.
Днес броят на държавите-членки в ЕС е 27. В това число попада и България, която става пълноправен член на Съюза на 1 януари 2007 г. - дата, която ще остане незабравима в българската история. Няколко са моментите, допринесли значително за постигането на тази цел. Нормализацията на търговско-икономическите отношения на страните от Централна Източна Европа с ЕС, които преди 1980 г са били на много ниско равнище, се отразява благоприятно на страната ни. Ключово място заема подписването на дългосрочни спогодби за търговия, търговско и икономическо сътрудничество. Подобна споразумение сключва и България през май 1990 г. Европейската Икономическа Общност не само изпълни поетите от нея задължения по тези спогодби, но и предсрочно отменя специфичните количествени ограничения за внос на стоки от СЦИЕ. Българските усилия за осъществяване на радикални икономически реформи се подпомагат от ЕИО и чрез програма ФАР при определини условия, като отпусканите средства се насочват към насърчаване на частния сектор, селско стопанство, енергетика, опазване на околната среда, здравеопазване и др. За България важно значение има и споразумението за асоцииране, което тя сключва през март 1993 и което влиза в сила едва през февруари 1995г. Целите са: постигане на тесни политически отношения межде Страните, постепенно създаване на свободна търговия между общността и България, разширяване на търговията и динамично развитие на благосъстоянието на българина, създаване на основа за сътрудничество и привличане на средства за България, осигуряване на подходяща основа за интегриране на страната ни в Общността. Стратегията на ЕС е разширяването на изток, което е свързано с редица особености. Ключов момент за асоциираните страни от ЦИЕ е предприсъединителната стратегия, която включва кото свой съществен елемент финансовото съдействие от страна на ЕС (План 200, ИСПА, САПАРД). ЕС осигурява финансова подкрепа чрез структурните фондове и Фонда за сближаване, Европейската инвестиционна банка и др. Финансирането е ориентирано към ускоряване и конкурентноспособност в развитието, поддържане на икономически растеж и повишаване на заетостта с оглед постигането на следните основни цели:
• развитие и структурно приспособяване на региони в Общността с изостанало икономическо равнище и обновяване на изоставащи промишлени райони
• разрешаване на проблема със заетостта и повишаване на жизненото равнище, адаптиране към промените в промишленото производство и в производствените системи
• насърчаване на земеделското развитие и структурното производство на регионите и приспособяване на селскостопанските структури към реформата на селскостопанската политика
• финансиране на проекти в областта на околната среда и транспортната инфраструктура.
Както вече споменахме, един от начините за финансова подкрепа е чрез т.нар. Структурни фондове. Структурните фондове и Кохезионен фонд на ЕС представляват обобщаващо наименование на няколко фонда, които са създадени по различно време и с различна цел от ЕС, насочени са към специфични области, но действат съвместно. Нека да насочим вниманието си към политиката на ЕС в областта на селското стопанство.
2. Обща селскостопанска политика на ЕС
2.1. Същност на Общата селскостопанска политика
Общата селскостопанска политика на Европейския съюз води началото си от 1958 г с приемането и предлагането на документ, съдържащ сериозни предложения за Общата селскостопанска политика, като всичко се основава на принципите на единния пазар. Тази политика е насочена към подкрепа на вътрешните цени и доходите в рамките на Европейската общност, което се постига като чрез интервенция и външна защита, така и чрез различни видове помощи и плащания за производителите и преработвателите на селскостопанска продукция. Това от своя страна води до по-високи вътрешни цени от тези на световния пазар. Целта на аграрната политика е постигането на ефективно функциониране на пазара на селскостопански продукти, недопускане натрупването на излишъци и преодоляването на различията в социалното развитие на селскостопанските райони. През 1985г се създава т.нар. Зелена книга, съдържаща основните насоки в развитието на Общата селскостопанска политика. С нея започва и реформата, чиято цел е стабилизиране на селскостопанските пазари. Важно място в Зелената книга заема структурната политика в селското стопанство, т.е. режимът на отпускане на инвестиционни средства и стимулирането на производителите в депресивните райони. За поддържане конкурентноспособността на селскостопанската продукция важна роля играят и мерките за подпомагане на средните и дребни производители. За общата аграрна икономика от особено важно значение е разширяването на ЕС на изток и мястото, което той заема в производството и търговията със селскостопанска продукция – ЕС заема челното място по внос на селскостопанска продукция и второ място по износ на селскостопански стоки. Неразделна част от Общата селскостопанска политика е и риболовът, който е доминиращ отрасъл в много национални икономики. За българия селското стопанство е един от водещите отрасли, където заетите работни места са над 20% от работната сила в страната, докато средно за Европа заетите в селското стопанство са около 5%. Най-важните направления, към които се насочва страната ни, са свързани с аграрната реформа, повишаване производителността на труда, подобряване качеството на селскостопанската продукция, квалификация на необходимите кадриразумни цени за производителите и др.
Общата селскостопанска политика на ЕС се описва в най-голямата по обем в законодателството на ЕС преговорна глава за членство – глава 7 Земеделие. Разпоредбите на чл. 32-38 от Договора за създаване на Европейската общност регламентират Общата селскостопанска политика. Около половината от бюджета на ЕС е предназначен за ОСП. Основните принципи, по които се създава и функционира в класическия си вид Общата селскостопанска политика (до реформата през 1992 г.), са както следва:
• единство на аграрния пазар;
• общностни преференции;
• финансова солидарност.
Принципът за единство на пазара означава, че селскостопанските продукти като всички останали стоки могат да се движат свободно, без всякакви ограничения на територията на вътрешния пазар на ЕС. Прилагането на този принцип води до премахване на пречките в търговията със земеделски продукти между страните-членки. Единството на пазара предпоставя единни цени на селскостопанските стоки, които се определят от Съвета по предложение на Комисията за всяка пазарна година в паричната единица на Общността – еврото. Те се определят така, че да бъдат малко по-високи от средния размер в Общността и значително по-високи от световните. Това са цени, гарантирани чрез интервенционни механизми вътре в Общността и защитени от евтин внос или недостатъчно търсене на външния пазар.
Принципът за общностни преференции се изразява в еднаквите преференции за произведените в която и да е точка на ЕС земеделски продукти. Той означава, че продукцията на Общността винаги е защитена от конкурентен внос от трети страни, както и от отклонения в световните цени, и е предпочитана пред чуждата продукция. Чрез експортно-импортни мерки се дава предимство на стоките, произведени в общността. Например: променливи импортни мита, експортни субсидии. Принципът за финансова солидарност означава, че всички селскостопански разходи се поемат от бюджета на ЕС. Всички държави-членки солидарно участват във финансирането на ОСП, а набраните средства се изразходват независимо от това, коя страна в какъв размер ги е предоставила. Това се осъществява чрез специален фонд – Фонд за ориентиране и гарантиране в селското стопанство (FEOGA).
Членството ни в Европейския съюз означава стабилност на доходите за фермерите, както и финансова подкрепа за тях. Те ще се увеличават, докато достигнат пълен размер в следващите 10 години. Осигурява ни се достъп до пазарите на сегашните страни-членки – един ценен пазар. Членството означава и достъп до фондовете за развитие на селските райони и модернизация на фермите. Фондове ще помогнат и за разнообразяване на мерките, като например инвестиране във фермите и хранителната промишленост, ранно пенсиониране, залесяване на земеделска земя, подкрепа за реконструкция на фермите и др. За България това е възможност за получаване на инвестиции, включително и в земеделието и преработващата промишленост, което е основа за икономически растеж. Усвояването на законодателството на вътрешния пазар на ЕС в сектор “Земеделие” със задължителните по-високи санитарно-хигиенни условия ще допринесе за повишаване на качеството и конкурентноспособността на земеделската продукция от България. Присъединяването на България към ЕС ще позволи на производителите и търговците на земеделска продукция, вместо да боравят с много и различни правила, да се съобразяват само с изискванията на пазара на ЕС, за да продават свободно своята продукция на единния пазар на ЕС. Реформата на Общата селскостопанска политика на ЕС е приета през май 1992г и базира доходите на земеделците не върху цените, а върху контрола на продукцията. Новостите в нея са свързани с препоръки и предложения за:
• постепенно намаляване на цените на селскостопанската продукция с цел изравняването им със тези на световните пазари;
• контрол върху продукцията чрез ограничаване използването на производствените показатели;
• изплащане на компенсаторни помощи, които покриват загубите от намалените цени и контрола на продукцията.
Реформата се характеризира с предвижване от ценовата политика на политика на подкрепа.
2.2. Партньорство за развитие на селските райони

Развитието на селските райони е важно измерение на политиката. Селското и горско стопанство са от първостепенна важност за ползването на земята и управлението на природните ресурси в селските райони на Съюза, както и като платформа за икономическото разнообразяване в селските райони. Те са основен източник на доходи за населението в тези райони. Извеждайки като основен фокус в последната фундаментална реформа на първи стълб в Общата селскостопанска политика от 2003 и 2004 г., за новия финансов период ще бъде политиката за развитието на селските райони.
Политиката за развитие на селски райони ще решава въпроси в следните области:
• Икономически: селските райони се характеризират със значително пониски от средните доходи, застаряващо работоспособно население и по-силна зависимост от основния сектор в тези райони – земеделието.
• Социални: в селските райони има повисока безработица. Ниската гъстота на населението и обезлюдяването в някои райони също могат да увеличат риска от проблеми като липса на основни услуги, социална изолация и ограничен кръг от възможности за заетост.
• Екологични: неефективно и неустойчиво използване на природните ресурси:ерозия, замърсяване, изоставени земи. Необходимо е селското и горско стопанство да бъдат развивани по посока на опазването на селската и околната среда, за да се постигне подходящ баланс на дейностите извършвани в тези райони и да се запази и подобри екологичния ресурс.
Доклада за финансовите перспективи за периода 2007–2013 г. определя три основни цели /оси/ на политиката за развитие на селските райони:

• Увеличаване на конкурентоспособността на селскостопанския сектор посредством подкрепа за преструктуриране (конкурентоспособност);
• Подобряване на околната и селска среда, чрез подкрепа за управлението на земите (в това число действия за развитие на селските райони, свързани с местата по програма Натура 2000);
• Подобряване на качеството на живот в селските райони и насърчаване на диверсификацията на икономическите дейности чрез мерки, насочени към селскостопанския сектор, както и към други селски дейности (общо развитие на селските райони).
Реформата на ОСП за новия програмен период предвижда помощта за селските региони да не се финансира от Структурни фондове, а чрез новосъздадения Европейски селскостопански фонд за развитие на селските региони(ЕССФРСР), който съчетава селскостопанска и неселскостопанска подкрепа за селските региони.
Европейският селскостопански фонд за развитие на селските региони ще допринася за насърчаване на устойчивото развитие на селските райони на територията на Общността в допълнение към политиката за пазарна подкрепа и политиката за подкрепа на доходите на ОСП, политиката за сближаване, както и общата политика за рибарство.
Първата важна крачка е привеждане на политиката за развитие на селските райони към единната рамка за програмиране и финансиране на програмите.
Консултирането със заинтересованите страни относно разработването, прилагането и оценката на националните стратегии и програми, интегрирането на подхода „отдолу-нагоре“ на „ЛИДЕР“, обменът на добри практики и работата в мрежа ще спомогнат за гарантиране на структуриран диалог, който стои в основата на доброто управление.
Заедно с увеличената яснота по отговорностите на страните членки и ЕК за финансовото управление, предложените промени подобряват значително прилагането и управлението на политиката за развитие на селските райони.
Приет е Национален стратегически план за развитие на селските райони /2007-2013г/, където е описана стратегия за развитие на селските райони на ЕС /приема се от Съвета и се формира базата за националните стратегии за развитие на селските райони на страните членки/. След консултации със заинтересованите страни, националните стратегии за развитие на селските райони адаптират приоритетите на ЕС към националната ситуация, определят ключовите резултатни показатели и демонстрират допълването на програмирането за развитие на селските райони с други политики на ЕС, особено с политиката за сближаване.
Основните характеристики на новата политика за развитие на селското стопанство са:
• един финансиращ и програмиращ инструмент – Европейският земеделски фонд за селскостопанско развитие (EARDF)
• нов стратегически подход към селскостопанското развитие с ясен фокус върху приоритетите на ЕС
• засилен контрол, оценка и отчитане и по-ясно разпределение на отговорностите между страните членки и Комисията.
• по-силен подход „отдолу нагоре”: страните членки, регионите и местните групи ше имат по-голяма власт за приспособяване на програмите към локалните нужди
По всяка тематична област страните членки могат да планират съвкупност от мерки. Условията, по които мерките могат да бъдат прилагани, са опростени и позволяват подходящото им интегриране за постигане на по-общи цели.
По ос 1 – конкурентоспособност на селското и горско стопанство – стратегията за преструктуриране е изградена върху мерки, свързани с подобряване на човешкия капитал, материалните (физическите) активи и качествените аспекти на производството, което ще позволи постепенно преустановяване на прилагането на някои мерки, ползвани в момента от новите страни членки.
Задължителен елемент за стратегията по ос 2 – околна среда и управление на земята – е прилагането на мярка „агро-екология“. Съществуващата мярка за необлагодетелствани райони е предефинирана дотолкова, доколкото е засегнато определянето на границите на междинните зони (частично основани на социално-икономически данни, които в много от случаите са остарели). Новото определяне на границите трябва да се основава на продуктивността на почвата и климатичните условия и важността на използването на екстензивни селскостопански практики за управление на земята, ниската производителност на почвата и лошите климатични условия, като се посочат трудностите за поддържане на селскостопанската дейност.

Общо условие на ниво бенефициенти за ползване на мерките по ос 2 е спазването на европейските и национални задължителни изисквания, които се отнасят съответно за дейностите в селското и горско стопанство.
По отношение на ос 3 – общо развитие на селските райони – предпочитаният метод за реализация е чрез стратегии за местно развитие, насочени към субекти на под-регионално равнище, като са разработени или в тясно сътрудничество между националните, регионални и местни власти, или са проектирани и осъществявани чрез подхода „отдолу-нагоре“ като се използва практиката на „ЛИДЕР“ (избор на най-добрите планове за местно развитие, изготвени от местни инициативни групи, които представляват публично-частното партньорство). Възможно остава и хоризонталното прилагане на някои мерки по ос 3.
От общия бюджет на ЕС за развитие на селските райони за периода 3% ще се пазят като резерв, който ще бъде преразпределен през 2012-2013 г. за страните членки с най-добре представили се оси „ЛИДЕР“.
Политиката за развитие на селските райони трябва да придружава и допълва политиките за пазарна подкрепа и за подкрепа на доходите на ОСП, и по този начин да допринесе за постигането на целите на политиката.
Важно е да се знае, че действията на Общността трябва да допълват действията, провеждани от страните членки или да се стремят да допринесат за тяхното осъществяване. Партньорството трябва да бъде подсилено чрез участие на различен тип партньори при пълно спазване на институционалните компетенции на страните членки. Дейностите, подкрепени от Европейския селскостопански фонд за развитие на селските райони, трябва да бъдат в съответствие и съвместими
с останалите политики на Общността, както и в съгласие с цялото законодателство на Общността. В действията си за подкрепа на селските райони Общността ще има грижата да насърчи премахване на неравенствата и постигане на равенство между жените и мъжете, в съответствие с чл. 2 и 3 от Договора.
Анализите и проучванията на селскостопанския сектор показват, че с разширява-нето на ЕС, в новите страни членки се премахват последните търговски бариери, останали след прилагането на Европейските споразумения и прилагане на ОСП.
Изследванията показват, че влиянието върху ЕС-15 ще бъде ограничено поне през
първите години след разширяването, поради две основни причини. Първата причина е свързана с качеството, което все още изостава в новите страни членки. Другата причина са намалените ценови различия между ЕС и новите страни членки. Очаква се развитието на производството и търговията в новите страни членки да се влияе по-скоро от промени в производството, отколкото от прилагането на ОСП, с изключение на много ограничен брой продукти.
Инвестициите за развитие на икономиката в селскостопанските райони и общ-ности са особено важен фактор за повишаване на атрактивността на селските райо-
ни, за насърчаване на устойчивия растеж и за създаване на възможности за разкриване на нови работни места, особено за жени и млади хора.
Запазването на разнообразието на селските райони и поощряването на услугите, базирани на многофункционално земеделие, имат все по-голямо значение за качеството на жизнената среда в селските райони. Управлението на прилежащата към земеделските стопанства среда и горските райони трябва да запази и подобри състоянието на природата и културното наследство на Европа, особено в по-отдалечените селскостопански области.
3. Цели и инициативи на структурните фондове на ЕС
Структурните фондове са основни финансови инструменти на политиката на ЕС и разполагат с около 1/3 от бюджета на Евросъюза. Основават се предимно на базата на провежданата политика за сближаване, която се изразява в трансфер на ресурси между страните-членки чрез бюджета на ЕС за подкрепа на икономическия растеж и устойчивото развитие чрез инвестиции в човешкия и физическия капитал на по-бедните региони и страни. Целта й е повишаване на конкурентноспособността за постигане на самостоятелно развитие на регионите и страните. Чрез своите инструменти политиката финансира действия само в области, в които се осъществяват национални публични разходи. За периода 2007-2013 г бюджетът на политиката за сближаване е предназначени за подкрепа на развитието на регионите и за стимулиране на заетостта. Могат най-общо да се формулират 3 основни цели:
• развитие на прогресивно по-бавно развиващите се региони и на районите с изключително ниска плътност на населението – 70% от финансовите помощи са насочени към области с изоставащо развитие, в които живее 22% от населението на Съюза;
• икономическо и социално преобразуване на регионите в структурна криза – 11,5% от финансирането е за тези региони, където е съсредоточено 18% от населението на Съюза;
• развитие на човешките ресурси – 12,3% от финансите са насочени за модернизиране на обучаващи системи и създаване на заетост.
Съществуват и четири инициативи на общността, за които са заделени 5,35% от средствата на структурните фондове: Interreg III, Urban II, Leader +, Equal. Освен това съществува специална схема, която покрива преструктурирането в рибарския сектор в районите извън първата цел (0,5%) и се създават условия за иновационни дейности за насърчаване и експериментиране с нови идеи за развитие (51%).
Спазват се няколко основни правила в процеса на програмиране, управление, изпълнение, наблюдение и оценка на финансираните от структурните фондове дейности:
• Принцип на партньорство, изискващ прозрачност на представените от партньорите мнения и предложения още в началото на програмиране и в процеса на изпълнение, наблюдение и оценка на финансираните от структурните фондове дейности;
• Принцип на координация, гарантиращ съгласуваност и последователност на различните становища и приоритети, както и преговори за постигане на съгласие между участниците. При програмирането и управлението трябва да се гарантира координацията между структурните фондове, Европейския земеделски фонд за гарантиране на земеделието, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейски фонд по рибарство и другите съществуващи финансови инструменти – Европейска инвестиционна банка, Европейски инвестиционен фонд;
• Принцип на децентрализация, с който се делегират права по управлението на структурните фондове и Кохезионния фонд от Европейската комисия на страната-членка;
• Принцип на допълняемост, с който се изисква средствата от структурните фондове да не заместват националните източници на финансиране, а само да служат като допълнение към средствата, заделяни от страните-членки за структурни действия;
• Принцип на съгласуване, който изисква финансираните от структурните фондове мерки и действия да са съобразени с разпоредбите на европейското законодателство;
• Принцип на съвместимост, гарантиращ съответствието между стратегическите насоки на общността и местните приоритети и политики.
Тъй като средствата от структурните фондове са насочени към различни области, тук ще проследим същността на отделните фондове и ще обърнем внимание на фондовете, финансиращи селското стопанство. Може би тук е мястото да се отбележи, че всеки един от структурните фондове и оперативните програми, могат да бъдат използвани за финансиране на селското стопанство, в зависимост от това с каква цел се изискват субсидиите – за опазване на околната среда при извършване на дейности в селското стопанство /напр. наторяване/, за подобряване на инфраструктурата, за квалификация и обучение на персонала в селското стопанство и т.н.
3.1. Структурни фондове – селско стопанство
Участието на България в Структурните фондове на Европейския съюз след нейното присъединяване ще допринесе за ограничаване на различията в икономическото и социално развитие между отделните региони в България и между България и останалите страни-членки на ЕС. Присъединявайки се към ЕС, България ще има възможност да ползва средства от Структурните фондове и Кохезионния фонд (КФ) на ЕС за развитие на инфраструктура, инвестиции в създаване на работни места, подпомагане на групи в неравностойно положение, проекти на местно ниво, подпомагане на малки предприятия, развитие на риболова и селското стопанство в изоставащи райони (като допълнение към Общата селскостопанска политика). Докато Структурните фондове финансират многогодишни програми за развитие, създадени съвместно от регионите, страните-членки и Европейската комисия, то Кохезионният фонд финансира пряко индивидуални проекти, насочени към подобряване на околната среда и развитието на транспортните връзки.
Създадени са и се прилагат към настоящия момент и четири т. нар. Общностни инициативи, чрез които се цели насърчаване на трансграничното, транснационалното и междурегионалното сътрудничество, решаването на проблеми в областта на градското и селското развитие, на неравенството и дискриминацията на пазара на труд. Всичко това е насочено към постигане на хармонично, балансирано и устойчиво регионално развитие и по този начин – и на по-добър живот за всеки гражданин на ЕС.
3.2. Разлики между предприсъединителни и структурни фондове

Като една от страните-членки на Европейския съюз, България полу¬чава възможност да усвои до 7 млрд. евро за пери¬ода 2007 – 2013 г., които да инвестира в различни приоритетни области, записани в седемте опера¬тивни програми (ОП). Условията за получаване на субсидии от Структурните фондове и Кохезионния фонд са нови за страната ни, но опитът, придобит с усвояването на предприсъединителните фондове, ще бъде полезен.
Съществуват няколко съществени разлики между предприсъединителните фондове и структурните фондове. За разлика от предприсъединителните инструменти, при Структурните фондове страните-членки задължително поемат предварителния контрол върху избора на проекти за финансиране, одобря¬ването на тръжни документи и сключването на договори. Максималният процент на финансовото подпомагане от Кохезионния фонд за даден проект е 85%, докато по ИСПА беше 75%.
Предприсъединителните инструменти са изключи¬телно проектно ориентирани. Структурните инстру¬менти са изключително програмно ориентирани и всеки кандидатстващ с проект трябва да доказва, че допринася за постигането на общата цел на съответната програма и по-конкретно -за изпъл¬нението на някой от нейните приоритети.
При предприсъединителните инструменти има авансови плащания в рамките на помощта от ЕС, одобрена за даден проект. При Структурните фон¬дове почти цялата част от плащанията трябва да се извършва от държавата или от самия бенефици¬ент, след което ЕС ще възстановява допустимите извършени разходи.

Целият материал: