Развитие на туризма в България 1990 - 2003 г.

[Mozo]

УВОД

Целта на настоящата дипломна работа е да се направи статистическо изследване на някои аспекти в динамиката на туризма в България за периода 1990 – 2003 г.
Основните задачи на дипломната работа са разгледани в отделните й глави.

В ГЛАВА I са разгледани проблемите и задачите на българската туристическа индустрия в светлината на програмата на правителство “България 2005”. Описани са основните предимства на туризма в България и развитието на материално – техническата база. Разглеждат се възможностите за балнеолечебен туризъм в различните краища на страната.

В ГЛАВА II са описани някои статистически методи за изследване на развитие. Разгледани са по – подробно методите за измерване на трайната тенденция в развитието (тренда), както и методите за измерване на сезонните колебания, касаещи настоящото изследване.

В ГЛАВА III се изследва динамиката на туристическите посещения в България на фона на общия брой посещения у нас. Получени са конкретни оценки за посещенията на чужденци общо и с цел туризъм. Описан е анализът на сезонните колебания на посещенията с цел туризъм по месеци за периода 1999 – 2003 г.

В ГЛАВА IV се изследва динамиката на посещенията на българските туристи в чужбина, съобразно общия брой на пътуванията на българските граждани в чужбина.

В ГЛАВА V се правят някои съпоставки на посещенията на български граждани в страните от ОНД за 2003 г. към 2002 г., анализират се данните за туризма през първото полугодие на 2004 г. и се правят някои прогнози за развитие на туристическия пазар.

В заключението са обобщени получените резултати от изследването и са очертани основните насоки за развитие на туристическия отрасъл в България.

ГЛАВА I. РАЗВИТИЕТО НА ТУРИЗМА В БЪЛГАРИЯ

1.1.Проблеми и задачи на българската туристическа индустрия

Туризмът е водещ отрасъл в националната икономика и ефективен инструмент за социално –икономически растеж. България разполага със значителен туристически потенциал. Съществуват благоприятни условия за развитие на всички съвременни видове туризъм.
Предимствата на българския туризъм са географското положение на страната, климата, съчетан с минерални води, пясъчна плажна ивица и разнообразния планински релеф, уникалните културно –исторически забележителности и съхранените етнографски особености и традиции, изградената туристическа база и кадровия потенциал, както и наличието на ресурсно осигурени и неизползвани свободни територии в екологичночисти райони.
Въпреки това налице са все още проблеми, задържащи развитието на туризма в България. Към тях се отнасят:
• Съществуващата диспропорция в изграждането и концентрацията на туристическата база, която е в едната си част физически и морално остаряла
• Сериозното изоставане в развитието на националната и регионалните инфраструктури и използването на съвременни транспортни и комуникационни средства, информационни и резервационни системи;
• Все още слабо развитите дейности по националния маркетинг и рекламата, както и координацията на национално и регионално ниво между местното самоуправление, частния и държания туристически сектор и браншовите асоциации и сдружения;
Задачи от националната програма на правителството 2001 г.-2005 г.:
• Изготвяне на механизъм за цялостна оценка на приноса на туризма в икономиката на България;
• Разработване на национална стратегия и политика за развитие на туризма. Насърчаване развитието на туристическите региони с цел преодоляване на диспропорцията в географията на туризма в страната;
• Въвеждане на работещ механизъм за ефективно координиране дейността на всички министерства, агенции и браншови организации, които имат отношение към развитието на туризма в Република България;
• Изготвяне на единен национален план за маркетинг и реклама на туристическия продукт, оптимизиране на националната система за туристическа информация, усъвършенстване организацията на националната реклама на страната в чужбина с цел повишаване на нейната ефективност;
• Развитие на инфраструктурата (заложено като основна приоритетна програма на правителството), разработване на единен координиран план заедно с ресорните министерства за подобряване и доразвиване на инфраструктурата с цел оптимизиране възможностите за развитие на модерен туризъм;
• Постепенна либерализация на режима на лицензиране и категоризация на туристическите обекти, както и включване на браншовите организации в категоризацията и лицензирането им. Облекчаване на визовите формалности при организирания туризъм с цел стимулиране на продажбите на туристически услуги;
• Създаване на стимули за диверсификация на туристическото предлагане с цел повишаване качеството на туристическия продукт. Насърчаване развитието на балнеоложки, конгресен, културен, екологичен, селски и други видове специализиран туризъм. Развитие на летния планински и спортен туризъм. Създаване на стимули за детски и ученически отдих и туризъм;
• Повишаване качеството на туристическите услуги. Координиране взаимодействието между Министерството на икономиката, образованието и науката, НСТ и представители от бранша при изготвяне и съгласуване на национални и международни програми, касаещи обучението по туризъм. Целта на тази стъпка е непрекъснато повишаване квалификацията на заетите в туризма и информиране за най-новите световни тенденции в тази област;
• Подобряване на статистиката за туризма чрез разработване на програма за синхронизиране на граничната и хотелската статистика с изискванията на Европейския съюз в тази насока.
1.2. Предимства на туризма в България

България се счита за привлекателна, но недостатъчно популярна страна. Нашата страна се утвърди като зона на стабилност в Югоизточна Европа, гарантираща безопасност и комфорт на своите гости. Разликата в цените на услугите, предлагани в България, в сравнение с цените в местата с постоянно живеещи туристи, е твърде благоприятна.
Основните предимства на българския туризъм са:
- живописна и разнообразна природа;

- близост до основните пазари;

- безопасност;

- климат, благоприятен за здравето;

- богатото културно –историческо наследство;

- съхранени традиции, обичаи и фолклор;

- гостоприемно население.

По продължението на морското крайбрежие ( 378 км.), са разположени почти 70 плажни територии. Планините заемат половината от територията на страната. Високопланинският релеф (повече от 1600 м. надморска височина) съставлява 5% от цялата площ. На височина от 0 до 2925 м. надморско ранище може да се наблюдават изключително красиви скални релефи, ледникови, абразивни, ерозийни и карстови форми и 4300 пещери.
Средногодишната температура на въздуха е +10.5 С.
Средната юлска температура на равнинния пояс се колебае в границите от +20 до +25 С, а високопланинската - +2.5 - +6.5 С. Благоприятният за възстановяване на здравето температурен режим на въздуха и морската вода, нейната ниска соленост, отсъствието на опасни за здравето флора и фауна и чистите плажове, обуславят популярността на Черноморското българско крайбрежие, правейки го желано място за отдих. В планините снежната покривка се задържа до 120 дни в годината, а във високопланинските райони (на височина повече от2000 м. над м.р.) – до 7 – 8 месеца.
Многочислените лечебни минерални източници са разположени предимно в подножията на живописни и планински местности.
В свое естствено състояние са се съхранили уникални природни кътчета, явяващи се днес като едни от най –богатите в Европа многообразия на животински и растителен свят. Създадена е мрежа от три национални и 9 природни паркове, 89 резервата и 2234 природни забележителности.




1.3. Балнеолечебен туризъм

Балнеолечебният туризъм е един от основните туристически продукти в България, поради значителните ресурси като горещи, топли и хладни минерални източници, лечебни лиманни месторождения на кал и т.н.; с които е много богата страната ни.
Анализите показват, че интересът към балнеолечебния туризъм в Европа постоянно расте, което в значителна степен е обусловено от демографски тенденции.
България предлага около 10 хотела от най висока категория (с повече от 3 звезди), специализирани във балнеологията и предлагащи висококачесвен продукт.

Хотел “Добруджа” – к.к. Албена

Това е най -големият балнеолечебен център на черноморското крайбрежие със съвременна база, предлагаща сауна, закрит и открит басейн, фитнес – зала и солариум. Използват се следните природни фактори: морска вода, хипотермална вода, съдържаща магнезиево- калциеви, нитратни, серни съединения и лечебна кал. Предлагат се фитотерапия и пчелни продукти. Сред обслужващия персонал има 60 лекари –специалисти.
Ежедневно се изпълняват средно 1200 лечебни процедури в това число: хидротерапия; калолечение; термотерапия с парафин; фангопарафин; пчелен восък; луготерапия – електрофоретично и компреси; масаж- ръчен подводен и апаратен; хидроджет; инхалации с морска и минерална вода, с треви и медикаменти; електро- и светолечение; рефлексотерапия – традиционна иглотерапия, електроакопунктура, лазерпунктура, виброекстензия; лечебна гимнастика; питейна терапия на травми; таласотерапия, медицинска козметика; лечение и профилактика на опорно – двигателната система, гинекологични и кожни заболявания; лечение и профилактика със два кислородо- концентратора, АУДАКС, един от които с йонизатор (от заболявания на белите дробове, имунната система, обменните процеси); заболявания на периферната нервна система и др.
Към балнеолечебния център в Албена функционира специализирана клиника по миниинвазивна и естетическа хирургия.

Целият материал: