Развитие на туризма в България

[Mozo]

Развитието ма туризма в България през годините на прехода и оценяването му като важен за икономиката на страната отрасъл определи и изграждането на стратегия. Страната ни разполага безпорно с голям потенциал за развитие на туризма – географско положение, благоприятен климат, дълга морска брегова линия и високи плани, богато културо-историческо наследство и т.н.т. и предостява рядка възможност за практикуване на всички видове туризъм. Подобряване на полотическата обстановка след разпадането на социалистическия блок дава възможност България да бъде преодкрита като нова световна туристическа дестинация. От това изниква и необходимостта от целенасочено стратегическо и устойчиво развитие на българския туризъм при съвременните политически, икономически и социални фактори и особено след пълноправното влизане на България в Европейския съюз. Липсата на такава стратегия и хауса, в който се намира българския туризам след 90-те доведе и до няколо сериозни проблема :
• прекомерното и неконтролирано застрояване на Черноморието, балнеоложките и планинските курорти;
• нарушаване на принципите на устойчиво развитие – безотговорно използване на природните ресурси, замърсяване на околна среда в туристическите курорти и др.;
• слаба координация на държавните ведомства по отношение на производството, организацията, управлението и продажбата на туристически услуги (продукти);
• недостатъчно развита национална и регионална инженерна инфраструктура за удовлетворяване на съвременните потребности на туристите (пътища, летища, електричество, водоснабдяване, канализация и др.);
• неефективна маркетингова, рекламна и пазарна политика особено по отношение на някои нови и бивши утвърдени външни пазари;
• липса на добра координация между туристическите предприятия и ефективен контрол за повишаване на качеството, разнообразието и намиране на специфичността на българските туристически услуги и тяхната конкурентоспособност на пазара;
• недостатъчна образователна и практическа подготовка и квалификация на управленския и обслужващия персонал в туризма.
Това спира нормалното развитие на туризма и ако скоро не бъдат предприети мерки то съществува реална опасрност да се изгуби контрола вурху отрасъла и той да се превърне в нерентабилен, а страната да загуби позициите си на дестинация. Понастоящем почти не съществува държава, която да развива активен и устойчив туризъм без наличието на обобщаваща национална стратегия, касаеща както развитието на специфичните форми на туризма (еко, балнеоложки, културно-исторически, селски и др.), така и развитието на отделните региони, общини, курортни селища и места. Анализът на българския туризъм показва, че по отношение на конкурентноспособност, качество и разнообразие на услугите и утвърдени дестинации на международния пазар, българския туризъм се намира под средното равнище на развитите туристически държави. Необходимостта от сериозни и реално изпълними стратегически виждания за перспективно и устойчиво развитие на българския туризъм е наложена от следните съображения:
1. Целесъобразно и контролирано използване на природните, географските, социално-икономически и други ресурси в съответствие с препоръките на световните организации (ООН, Световна организация по туризъм – “Програма за развитие на туризма”, приета през 2004 год. в Пекин), Европейския съюз и други неправителствени организации. Това касае опазването и развитие на природната среда, културно-историческото наследство, традициите и обичаите на местното население и т.н.
2. Осигуряване на реални финансови средства за развитие на националната, регионална и местна инфраструктура за нуждите на туризма и за развитие на отделните форми на туризма – морски, планински, културно-исторически и познавателен, СПА – туризъм и балнеология, селски, екологичен, ловен туризъм и др.
• Създаване на специализиран държавен орган по туризъм с управленски и координиращи функции. Този орган трябва да изработва планове, стратегии и концепции, залягане на конкретни средства в годишния бюджет з този орган.
• Изискванията на Европейския съюз са свързани със засилване ролята на регионалните структури, общините и кметствата в туристическата индустрия, както и със създаването на съвети за разитието на туризма към съответните общини.
3. Очевидна е необходимостта от прецезиране влиянието на държавните и общински регулатори на туристическите предприятия – категоризация, регистрация, данъци, такси, и др. не на последно място, значение има и въпросът за ДДС, данък печалба, патентния данък, средствата за инвестиции и иновации, средствата за обучение и професионална квалификация и др., които и в момента се обсъждат от Правителството и Народното събрание.
4. Неправителствените организации и сдружения в туризма следва да се утвърдят като коригиращ и пълноправен партньор на държавния орган по туризъм, изразяващи волята на предприемачите в туризма, които осигуряват приходи за държавата. На тези организации е необходимо да се дадат необходимите пълномощия за категоризация на туристическите обекти, регистрация на туроператорите и турагентите, контрола по качеството и разнообразието на услугите, обучението на кадрите и т.н.
Основните принципи на разработената стратегия са:

1. Значително повишаване на конкурентоспособността на българския туристически продукт, на туристическите услуги на отделните дестинации (курорти и селища) на международния туристически пазар и превръщане на България във водеща туристическа дестинация.
2. Реалност и динамичност на стратегията. Тя е обвързана организационно, управленски, финансово, кадрово и с контролни показатели. Тя е отворена и динамична и може ежегодно да се корегира с цел търсене на нови иновационни решения.
3. Тя е обвързана с плановете за развитие и стратегиите на общините, кметствата и отделните форми на туризма. Това означава, че тя има за цел основно да развие отделните дестинации и форми на туризма (по места) и да стимулира развитието на икономиката на отделните региони, общини и кметства и икономическата изгода на местното население. В разработването на стратегията важно място се постава и на основните цели които трябва да се постигнат чрез нея. Основните са;
Първа, На основата на ефективното използуване и съхраняване на наличните природни, географски, културно-исторически, туристически и други ресурси и в съответствие с тенденциите на развитието на международния туризъм да се прилагат ефективни научно-практически маркетингови решения за повишаване на конкурентоспособността и перспективно утвърждаване на България на европейския и световния туристически пазар.
Втора, Утвърждаване принципите на туристическото гостоприемство и пазарните механизми на национално, регионално и местно равнище за предлагане на качествени, атрактивни и разнообразни туристически услуги.
Трета, Значително повишаване на приноса на туризма във валутните постъпления на брутния вътрешен продукт на България, както и за повишаване на икономическите показатели на туристическите селища и жизнения стандарт на местното население.
Пироритети на стратегията са България да се превъне в конкурентноспособна дестинация чрез повишаване качеството на туристическия продукт, по активна реклама и маркетингова дейност; прилагане на ефективна управленска структура за координация на дейността на държавните органи и браншови неправителствени сдружения в туризма за икономическо стимулиране на предприемачеството и частния туристически бизнес в туризма; подобряване на качеството на обучението и професионалната квалификация на туристическите кадри на всички нива – обслужване, маркетинг, управление и др; подобряване на инфраструктурата и т.н.
Следващата част от стратегията за развитието на туризма у нас е анализ на конкурентите. Съвременната международна туристическа индустрия се развива в сложна политическа, икономическа и засилваща се конкурентна среда. Европа е най-значителната дестинация на туристическите пътувания. През 2006 г. – 51.9 % от световните пътувания и около 50% от световните приходи от туризма се реализират в стария континент. Средният ръст на увеличаване броя на туристите през 2006 г. в сравнение с 2005 г. е 3.9%. Социологическите проучвания показват, че преките конкуренти на България по регионален, продуктов и ценови критерий са: Гърция, Турция, Румъния и Хърватска. Заедно с това следва да се отчита и конкуренцията на силно развитите туристически държави – Испания, Италия и т.н.
На първо място Гърция. Тя притежава изключително разнообразна природа, подходящ климат за морски туризъм, съхранени паметници на древна култура и история; добре позната туристическа страна с подходяща инженерна и туристическа инфраструктура; ежегодна рекламна кампания; над 30 туристически представителства в чужбина; утвърдени пазари в близките и далечни страни (напр. САЩ, Япония); добра практическа подготовка на кадрите; стабилна държавна подкрепа за развитие на отрасъл (инвестициите за следващите 6 години ще надхвърлят 20 млрд щатски долара). Слабостта в развитието на туризма в южната ни съседка се изразява в еднотипност като предлагане и туристически продукти, ежегодно завишаване на цените, особено на допълнителните услуги; известно изоставане в обновяването и развитието на хотелиерската база (особено в Северна Гърция).
Силните страни в туризма на Турция са богатството от природни, културни и исторически забележителности, отделяне на значителни средства за туристическа реклама в чужбина (над 65 млн. щ. д. от държавата за 2005 г. и още толкова от частния бизнес); добра инфраструктура и база. Нестабилността в политическото положение на страната може да са причина за отлив на туристи от Турция и това е шанса на страната ни да привлече част от тези туристи.
Добра данъчна политика;значителен рекламен бюджет за промоция на страната в чужбина; изградена работеща мрежа от туристически офиси на основните пазари (страни) са силните страни на Румъния. Все още обаче съществен проблем пред страната са ниско качество на обслужване и недостатъчно развита инфраструктура.
Хърватия е страна с изключително многообразие на природни дадености; близост до централно- и западноевропейските пазари; добре развита инфраструктура, силна рекламна кампания и действия за насърчаване на продажбите в т. ч. дотации за рекламата на чуждестранните туроператори и др. Слаба черта е че, хотелската база не се подобрява със същите темпове, с които нарастват цените, обслужването на персонала не е на много високо ниво, малка плажна ивица и каменисти брегове на островите.
Анализа за развитието на туризма в последните години показва че отрасъла се развива сравнително динамично. При относително ниския брутен национален продукт, туризмът се утвърди като сериозен икономически отрасъл на българското стопанство. Този извод особено се потвърждава от резултатите за периода 2000 – 2006 г., когато броя на туристите и валутните приходи нарастват ежегодно от 5% до 15% (през 2006 г. – 6.64 % в сравнение с 2005 г.), при среден световен темп 3-5%. Това потвърждава необходимостта от перспективно и устойчиво развитие на българската туристическа индустрия и особено съчетаването на държавните координиращи решения с възможностите на частната предприемчивост. По официални данни на 2006 год. за платежния баланс на страната от БНБ, приходите от международен туризъм (без транспорта) са 2 061.4 млн евро, което е с 5.45 % повече в сравнение с 2005 год. Разходите за пътувания на български граждани в чужбина са 1 174.5 млн евро (+ 4,64%), а положителното салдо е 886.9 млн евро. Към 01.01.2007 г. в туризма работят пряко близо 110 000 граждани и около 140 000 други участват косвено в продажбите на стоки и услуги на туристите.
Над 17 000 семейства работят в собствени хотели, ресторанти, като туристически оператори и агенти, т.е. 10% от активното трудово население. По този показател се доближаваме до такива туристически държави като Гърция, Португалия, Испания и др. По неофициални данни средната месечна заплата на работещ в туризма е над 400 лв. Около 20% от заетите в туристическия отрасъл получават средномесечна заплата над 1000 лв. Към 01.01.2007 г. повече от 98 % от туристическите обекти (с изключение на тези на БТС, ПРО ЕАД, Орбита и др.) са частна и акционерна собственост. Над 100 000 български граждани са акционери в туристическите обекти. Само за последните няколко години в България са построени над 60000 легла в нови и реконструирани хотели. Почти 90 % от съществуващата база е реновирана и обновена. Хотелите със звездна категоризация от три, четири и пет звезди са вече над 80 % от общата леглова база у нас. Р България в момента разполага с над 220 000 легла в елитни хотели и около 150 000 легла в семейни хотели, пансионати и т.н. Трябва да отбележим, че само през периода 2005 – 2006 год. са открити повече от 60 хотела по Черноморието с над 25 000 нови легла, а в планинските райони – 30 хотела с близо 10 000 нови легла .
Освен това туризмът спомага за развитието и на други отрасли на националната ни икономика – строителство, земеделие, транспорт.
По официални данни през 2006 г. Р. България се посещава ежегодно от 7,5 милиона чужденци. Над 4.2 милиона от тях пътуват с туристическа цел. По този начин туризмът спомогна на страната ни по-бързо да се приобщи към европейските и световните качествени стандарти и европейските ценности на живот.
Реалният анализ на резултатите от туризма показва, че в Р България все още не се реализира мащабна национална, регионална и местна политика за организация и управление на перспективен и ефективен отрасъл, който да ни причисли към високо развитите туристически държави, с подобаващо място на международния туристически пазар. Пред страната стоят някои основни въпроси за разрешаване: неконтролируемото стоителство в курортните селища и особено по Черноморието, липсата н координация между държавните и местни оегани на управление довежда до противоречия между икономическите и социални фактори и опазването на околната среда и културно-историческото наследство; не добре изградена инфраструктура; ниско качество на предлаганите услуги; основно се разчита на морския туризъм и не се използва потенциала с който разполага страната за развитие на другите видове туризъм; липса на достатъчно обучени кадри.
Реализацията на стратегията за туризма е свързана и с някои подобрения, които трябва да се изваршват по изградената вече база в отделните курорти и разкриване на нови възможности вкючителни и там където има потенциал, но той още не е използван.
Безпорно морския туризъм е най-добре развития у нас с най-много првлечени туристи и изградена база, но са необходими още няколко мероприятия, които да превърнат курортите ни в истински оазиси. Нови възможности пред морските курорти може да са развитие на балнеоложкия, обособяване на обекти с по-високи доходи, развитие на конгресен, делови, културно-познавателен, селски и еко туризъм. Като нововъведения могът да се обособят културно-исторически селища и ловни места.
Развитието на планинския туризъм е свързано с утвърждаването на Боровец, Банско, Пампорово, Витоша и т.н. за ски туризъм, летен ваканционен и еко туризъм; създаване на подходящи туристически маршрути; въвеждане в скплоатация на атрактивни влакчета.
Големи възможности и ма страната и в областта ма културно-исторически туризъм. Определяне на маршрути, изготвяне на каталози, организиране на фестивали на булгарския фолклор и т.н.
По същия начин може още да се желае и от другите видове туризъм, които се развиват в страната като селския, балнеоложки, конгресен, религиозен и т.н.
Нарасване на популярността на страната също трябва да залегне в програмата за развитие на туризма. Повишаване на степента на информираност за България като страна с подходящи възможности за развитие на летна и зимна почивка, с богата и древна история и култура, голямо историческо и архитектурно наследство, с красива разнообразна и съхранена природа.
Не без значение е и това страната да започне да се посещава от по-платежоспособни туристи. До сега практиката показва че страната се посещава шредимно от хора средна калса или по-ниско. Именно за това е необходимо предлагания продукт у нас да е на нивото на най-развитите страни по света. Освен това трябва да се затвурдят позициите на страната като дестинация в страни като Германия, Бенелюкс, Франция; възвръщане на позициите в страните Русия и Украйна, както и сред тези от Централна и Източна Европа и Балканите. Повишаване на равнишето на информираност като акцента се поставя върху културно-историческото наследство на България и планинския туризъм по отношение на презокеанските пазари – САЩ, Япония, Канада.
В резултат на детайлно изследване естеството на българския туристически продукт и направените разсъждения, можем да заключим, че дестинация България трябва да се позиционира като страна:
• с най-атрактивните курорти на Черноморието и зимни курорти на Балканите;
• предлагаща разнообразен туристически продукт през цялата година;
• с богато културно-историческо наследство;
• в която доминира хармонията между красивата природа, изградената материално-техническа база на туризма, обичаите, традициите на местното население, в съчетание с вкусна кухня, ароматни вина и други напитки.
Съвсем ясно е, че страната не може сама да се справи с развитието на туризма ето защо е важна да се даде стимул за бъдещите инвеститори. Отдаване на концесии на плажни ивици и минерални извори, данъяни облекчения; част от таксите които държавата взема да се отделят в специален фонд. Очевидно основно направление на цялостната туристическа дейност и политика през периода 2007 – 2013 г. следва да бъде повишаване на образователното ниво на населението и професионалната квалификация на туристическите кадри по приемане и обслужване на туристите и утвърждаване на принципите на гостоприемството във всички сфери на обслужване и ниво на държавните структури – национално, регионални и местни.
Средствата, които трябва да заделя страната трябва дасе разпределят по следния начин: повече средства за развитие на инфраструктурата и опазването на околната среда, подружка на досегашната инфраструктура- пътища, летища, канализация и т.н.; модернизация на существуващата база; повече средства за маркетинг и реклама.
Като заключение може да се отбележи, че определянето на туризма като стратегически за развитието на страната отрасъл е осъзнато отдавна. Изготвянето на стратегия за неговото рзвитие е само критерия който да се следва, но най-важно е държавата чрез своята последователна политика да не допуска всичко това да остане само на хартия и туризма да се развива в правилна посока, а не в него да цари хаос по подобие на много други неща в държавата.