Природни туристически ресурси

[Mozo]

Лекция на Гл. Ас. Д-р Ем. Патарчанова

Природни туристически ресурси
Съществуват множество класификации на рекреационно-туристическите ресурси. За нуждите на практиката и обучението най-важните от тях се класифицират по следния начин:

А. По генезис. Разделят се на две основни групи: природни и антропогенни. Тяхната съвкупност по същество представлява така нареченият рекреационен ресурсен потенциал.

Б. По форма на разположение (визуално-графичен аспект), същите се поделят на: точки, линии, области (ареали).О

В. Според значението си, туристическите ресурси се поделят на световни, национални, регионални и местни.

Г. Според селищната си локализация туристическите ресурси се поделят на: селищни и извънселищни.
Д. Според собствеността. Прието е, че има три основни форми на притежание и юридическа собственост на туристическите ресурси: частна, държавна (общинска) и обществена.

Е. По транспортно обслужване. Същото е в тясна зависимост от близостта до важни административни центрове, железопътни линии, автомагистрали, плавателни реки и т.н.

Ж. По названието. Според някои автори името на туристическия ресурс може да съдържа както известна информация, така и теми, сюжети за различни анимационни продукти.

З. Според релефа на територията, в която са разположени. О
Обща характеристика на ролята на природните туристически ресурси (ПТР)
Те представляват обекти и явления от природната среда, които са атрактивни за туристите. Атрактивността в голяма степен се дължи на лечебните и рекреационни потребности, за сметка на по-слабата роля на познавателните.
Междинно значение имат развлекателните и куриозитетните, но те се отличават с по-бързо развитие през последните десетилетия под влияние на модата, подражателството, увеличаването на свободното време, стреса, бягството от динамичния градски живот.

Понятието куриозитетност се използва за оценка на ресурси с особено рядко срещани размери, форма, функции или съпътстващи митове или предания. Това ги прави уникални и изключително атрактивни.
По индиректни показатели за продължителност на престоя и брой на туристите може да се оцени, че ПТР се посещават в съотношение:
- Лечебно рекреативни пътувания - над 80%;
- Познавателно куриозитетни - около 10-15%;
- Развлекателни - около 5-10%.
- В икономически (стопански) план ПТР имат и още един важен аспект. Те осигуряват стопанска дейност, финансови приходи от елементи на природната среда, които без туризма нямат друго използване – пещери, скални фигури, плажни ивици, лечебна кал и т.н. Това се допълва от многократно доказаната им роля в съживяването, стопанския, социален и демографски прогрес на много малки градове и села, които нямат шансове за промишлено, земеделско или друго стопанско развитие.
Могат да се изброят около 10 характерни особености на ПТР, определящи тяхната туристическа същност. Такива са: капацитет, сезонност, възпроизводимост, неподвижност, разположение и т.н.

Тези особености на природните туристически ресурси могат да бъдат разделени на:
- вътрешно ресурсни (физикогеографски) особености;
- външно функционални (туристически) особености.

А/ Вътрешноресурсните (физикогеографски) особености на ПТР включват:
а) пространствен консерватизъм.
Тази особеност означава, че ресурсът е закрепен, привързан, намира се на точно определено място от територията и не може да се премества. Произлиза пряко от механизма на тяхното образуване.

От пространствения консерватизъм произлизат две географски правила:
- Първото е за периферийността на туризма.
Неговият смисъл е, че в равнинните гъсто населени области има интензивно земеделие, промишленост, транспорт, търговия, но природната среда е доста деградирана, а ПТР са ограничени с посредствени рекреационни качества.
- Второто е за разделянето на страната на три териториални части: първа, в която живее и се формира туристопотока (емитивна); втора, през която той ще пътува до интересуващите го ресурси и обратно; трета, която е цел на пътуването, защото в нея се намират атрактивните ПТР.

Целият материал: