България и Европейският съюз

[Mozo]

Висше училище „Земеделски колеж”
ЦДО – гр. Велико Търново


КУРСОВА РАБОТА
по


Дисциплината: Макроикономика
Преподавател: Проф.дин. Иван Димов


на тема:
България и Европейският съюз: история, състояние, проблеми и перспективи


Разработил: Мирела Христова Джамбазова
/име, презиме, фамилия/
Факултетен №: АИД 6005

Специалност: Аграрна икономика
Курс, семестър, учебна година: I курс, II семестър, 2005/2006 год.




С ъ д ъ р ж а н и е :



I. Увод
II. Исторически стъпки и състояние по пътя към Европа
1. Начало на официалните отношения на България с Европейската общност
2. Европейско споразумение за асоцииране
3. Начало на процеса на присъединяване
4. Преговорите за присъединяване
III. Перспективи
1. За обществото ни
2. За отделния български гражданин
IV. Недостатъци
V. Заключение


















I. Увод
През периода на своето съществуване ЕС се превърна в един от важните фактори в международните отношения не само в Европа, но и в международен мащаб. Причината, поради която тази мощна икономическа групировка в Западна Европа се намира днес в центъра на съвременните международни отношения, произтича от мащабите и дълбочината на интеграционните процеси, които протичат както вътре в нея, така и от неизбежните връзки с другите страни, които все още остават извън нея.
Подобно на бившите социалистически страни от Централна и Източна Европа, България дълго време нямаше възможност да се включи в протичащите в Западна Европа процеси. Сериозни пречки за присъединяването на страната към общността на развитите държави бяха системата от диаметрално противопоставени политически, икономически и военни блокове, възникнали след края на Втората световна война, а също и идеологическото, политическото и военното противоборство на Изтока и Запада. След разпадането на Източния блок пред страни на Централна и Източна Европа се откри възможност за интегриране на стопанствата им в единната икономика на развитите държави от Западна Европа.
II. Исторически стъпки и състояние по пътя към Европа
1. Начало на официалните отношения на България с Европейската общност
България установява официални дипломатически отношения с Европейската общност на 8 август 1988 г. Този акт е последван от започването на преговори за подписване на търговска спогодба. На 8 май 1990 г. между България и ЕИО е подписана “Спогодба за търговия, търговско и икономическо сътрудничество”, която е основа за развитието на търговските отношения между страните.
2. Европейско споразумение за асоцииране
В началото на 90-те години в страните от Централна и Източна Европа протича динамичен процес на съществени политически, икономически, социални и културни промени. На 1 ноември 1990 г. България е включена в Програмата Фар и започва да получава ежегодна безвъзмездна помощ от ЕС за подкрепа на реформите и за подготовката на страната за пълноправно членство. Между май 1992 г. и февруари 1993 г. Общността открива преговори за асоцииране и на 8 март 1993 г. в Брюксел е сключено Европейското споразумение за асоцииране (ЕСА) между България и Европейските общности и техните държави членки.
Паралелно със Споразумението за асоцииране е договорено и така нареченото Временно споразумение по търговията и свързаните с нея въпроси, между Европейската икономическа общност и Европейското обединение за въглища и стомана от една страна, и Република България от друга. Временното споразумение съдържа онези разпоредби от Споразумението за асоцииране, които определят търговско-икономическите отношения. За да се предотврати излишно забавяне на влизането в сила на онези разпоредби, които засягат създаването на зона за свободна търговия, страните се съгласяват да подпишат Временно споразумение, което да се прилага преди да е приключила процедурата по ратификация.
След приключване на ратификационните процедури Европейското споразумение за асоцииране влиза в сила на 01.02.1995 г. Целите на споразумението покриват следните области:
• установяване на свободна търговия с индустриални стоки;
• взаимни преференции при вноса на земеделски продукти;
• постепенна либерализация на движението на капитали на работна сила;
• предоставянето на услуги, както и развитието на политическия диалог.
До членството на България в ЕС Споразумението за асоцииране и свързаните с него документи са законовата база за отношенията между България и ЕС и изграждат институционалната рамка на тези отношения. Споразумението за асоцииране съдържа и необходимия механизъм за прилагане, управление и наблюдение на всички области на отношенията. Институционалният механизъм, който управлява отношенията между страните, включва Съвет по асоцииране, Комитет по асоцииране и Парламентарен комитет по асоцииране.
3. Начало на процеса на присъединяване
През декември 1994 г. ЕС приема присъединителната стратегия за подготовката на асоциираните страни за членство. Основен елемент от тази стратегия е структурираният диалог, който се изразява в провеждането на редовни срещи между представители на ЕС и държавите, подписали ЕСА. През 1995 г. сътрудничеството между асоциираните страни и ЕС се задълбочава, след като Европейската комисия публикува Бяла книга за подготовката на страните от Централна и Източна Европа за интегриране в Единния пазар. В нея са посочени 23 области, в които асоциираните страни трябва да сближат националните си законодателства с общностното право.

Целият материал: