Стопански факултет
ЕСЕ
ПО ЕВРОПЕЙСКИ СТРУКТУРИ, ИНСТИТУЦИИ И ОРГАНИЗАЦИИ
НА ТЕМА:
„ИНСТИТУЦИОНАЛНОТО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ЗА БЛАГОСЪСТОЯНИЕТО НА ГРАЖДАНИТЕ НА СЪЮЗА”
Изготвил: Цветлин Вълев
Факултетен номер: D107056
Специалност: Счетоводство и контрол
Научен ръководител: доц. д-р Емил Панушев
"Ние не изграждаме коалиция от държави, а обединяваме народите." (Жан Моне, 30 април 1952 г.)
Пълноправното членство на България в ЕС промени нашия живот. Появи се необходимост от развит граждански капацитет за ефективно влияние върху процеса на формиране на политики на европейско ниво.
С просто око се наблюдават институционалните взаимодействия в Европейския съюз, както и използването на ресурсите на гражданското общество за оказване на натиск за взимане на адекватни решения свързани с неговия живот и бит.
Докато ние сякаш на готово прескочихме една „невидима” граница и станахме европейци, то процесът по създаването и утвърждаването на Европейския съюз не е бил така лесен. Именно заради това гражданското общество в Европа е развито и има директно влияние върху институциите, което говори за израстването на европейския гражданин и възможността му да оказва влияние върху процесите в съюза.
На първо място трябва да знаем кое е основополагащото за Европейския съюз - това е Европейска конституция.
Конституцията е текст, който съдържа основополагащите правила за една държава или група от държави. Тези правила дават отговор на няколко въпроса. Как работят институциите? Как е уредено разделението на властите? Какви са допустимите средства за прилагането на политиката? Кои са общопризнатите ценности? Какви са основните права на гражданите? По своята същност Европейската конституция е едновременно договор по смисъла на международното право и конституция, защото тя съдържа присъщите на всяка конституция атрибути.
Независимо от това ние трябва да знаем, че Европейската конституция не заменя националните конституции на европейските страни, тя съществува едновременно с тях и има свой собствен смисъл и своя автономна сфера на действие. Европейската конституция е разделена на четири части. Първата определя ценностите, целите, правомощията, процедурите за взимане на решение и институциите на Европейския съюз. Тя описва символите, гражданството, демократичния живот и финансите на съюза. Втората част съдържа хартата на основните права, третата описва ресорната политика, специфичните инструменти за реализиране на вътрешната и външната политика и функционирането на Европейския съюз, а четвъртата част съдържа общите и заключителни разпоредби, включително процедурите за приемане и променяне на конституцията.
Какво е основополагащо в Европейската конституция: зачитане на човешкото достойнство, свободата, демокрацията, равенството, закона и човешките права. Обществото е основано на плурализъм, недискриминация, толерантност, справедливост, солидарност и равни права за жените и мъжете. Само страните членки, които зачитат тези ценности, могат да бъдат членки на Европейския съюз. Нещо повече, срещу всяка страна членка, която пренебрегва тези ценности, могат да бъдат предприети мерки.
До тук става ясно, че гражданите на Европейския съюз имат много права. На първо място делегирани от собствените им конституции и на второ от конституцията на Европейския съюз. А какво е изконното и най-важно от тях? Правото на избор - правото на глас. Гражданинът на европейския съюз може да гласува за парламент, президент или общински органи в собствената си страна, но може да гласува пряко и за Европейски Парламент.
Европейският съюз има институционална система, която е единствена по рода си в света. Страните - членки на Съюза делегират суверенитета си по някои въпроси на независими институции, които представляват интересите на Съюза като цяло, на страните - членки и на техните граждани.
ЕВРОПЕЙСКИ ПАРЛАМЕНТ: Европейският парламент се избира за период от пет години с общи демократични избори чрез волята на гражданите на Европейския съюз. В него са представени пан –европейски политически течения и основните политически партии от страните членки.
Парламентът има три основни функции: законодателна, утвърждаване на бюджета и контрол върху Европейската комисия.
СЪВЕТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ: Съветът на ЕС е основната институция, която взима решения в рамките на Съюза. Той се явява самото представителство на страните - членки, като събира техни представители на редовни срещи на министерско ниво. В зависимост от въпросите, които се обсъждат, Съветът се композира от съответните министерски представители от различни области: външни отношения, финанси, образование, телекомуникации и т.н. Основни отговорности на Съвета на ЕС са: осъществяване на контрол, координация, вземане на решения по икономическата, правосъдната политика, бюджета и т. н.
ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ: Европейската комисия представлява общите интереси на Съюза. Председателят и членовете на Комисията се предлагат от страните - членки и се одобряват от Европейския парламент.
Европейската комисия има следните функции: следи за договорите, представя интересите на международно ниво, носи отговорност за реализацията на бюджета, програми и т.н.
ЕВРОПЕЙСКИ СЪД: Европейският съд следи за недвусмисленото тълкуване и ефективното прилагане на правото на Общността. Европейският съд решава спорове, свързани със страните - членки, европейските институции, представители на бизнеса, граждани на ЕС.
ЕВРОПЕЙСКА СМЕТНА ПАЛАТА: Сметната палата следи за правилното финансово управление на средствата на Европейския съюз в съответствие със законите на Общността.
ЕВРОПЕЙСКА ЦЕНТРАЛНА БАНКА: Европейската централна банка реализира европейската монетарна политика, провежда валутни операции и осигурява стабилно функциониране на паричната система.
ЕВРОПЕЙСКИ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ: Европейският икономически и социален комитет представлява интересите на гражданското общество пред Комисията, Съвета на ЕС и Парламента. Комитетът консултира европейските институции по въпроси от областта на икономическата и социалната политика, като също има правомощия да поема свои инициативи и в други области.
КОМИТЕТ ПО РЕГИОНИТЕ: Комитетът на регионите има предназначението да следи за защитата на интересите на регионите и съобразяването на дейността на ЕС с регионалната и местна идентичност в рамките на Съюза. Комитетът консултира останалите институции по въпроси от областта на регионалната политика, опазването на околната среда и образованието. Състои се от представители на регионални и местни власти.
ЕВРОПЕЙСКА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА: Европейската инвестиционна банка е финансовата институция на ЕС. Тя финансира инвестиционни проекти, които допринасят за балансираното развитие на Съюза.
ЕВРОПЕЙСКИ ИНВЕСТИЦИОНЕН ФОНД: Дейности на фонда са свързани с управление на рискови капитали и осигуряване на банкови гаранции. Основна цел на Европейския инвестиционен фонд е да допринася за създаването, растежа и развитието на малките и средни предприятия в страните членки на ЕС, както и в страните кандидатки.
ЕВРОПЕЙСКИ ОМБУДСМАН: Всички граждани и юридически лица (институции и компании) на Европейския съюз имат правото да подадат оплакване към Европейския омбудсман, ако смятат, че са нарушени правата им от административен произвол от някоя от европейските институции.
ЕВРОПЕЙСКИ КОНВЕНТ: Конвентът за бъдещето на Европа е открит на 28 февруари 2002 г. Неговото предназначение е да подпомогне дебата за това какви промени очакват европейските граждани, че трябва да настъпят в бъдещия Европейски съюз. Европейският конвент има за задача да направи предложения за адаптирането на институционалната и политическата рамка на Съюза към новите условия, поставени от разширяването.
АГЕНЦИИ: Агенциите на Европейската общност са създадени, за да се разреши точно определена техническа, научна или управленска задача, която е определена със съответен акт на Европейската общност.
Характерът на институциите в Европейския съюз е строго регламентиран, но в същото време е в пълен унисон с всяко демократично начало. Гражданите на съюза се чувстват сигурни и вярват, че техните права няма да бъдат накърнени поради ясната прозрачност, етиката, плурализма, единоначалието, не накърняването на свободите и т. н. , които са защитени и от Европейската конституция.
Предвид дългия път който е изминат до създаването на Европейския съюз е нужно да си зададем въпросът: какво е „Гражданско общество” и какво на практика е влиянието му в Съюза?
Гражданското общество е онази форма на обществото, в която частният интерес и личната сфера на човека са основата на системата от отношения. Частната собственост е материалната субстанция на гражданското общество, а свободата - духовната. Социални регулатори в гражданското общество са правото и моралът, като важна роля играе моралът. Заедно с държавните институции в свободното гражданско общество действат освободени от държавна опека организации на гражданите, изразяващи техните интереси. Същевременно държавата запазва за себе си само най-главните функции, като оставя на гражданското общество възможност да се саморегулира. Тези организации регулират отношенията вътре в гражданското общество, а някой от тях служат и за връзка между структурите на държавата и тези на обществото. Но главен регулатор на отношенията между държавата и гражданското общество се явява правото, което с еднаква сила важи и за държавата и за обществото.
Познати са голямо количество проекти, които имат за цел да разгледат гражданското общество и да представят неговите възможности в Европейския съюз. Точно такъв и най-интересен е CINEFOGO (Network of Excellence „Civil Society and New Forms of Governance in Europe – the making of European Citizen-ship“) – консорциум от над 35 научноизследователски и образователни институции от 15 европейски страни и 150 изследователи (от ноември 2006 г. са поканени такива и от България ).
Този проект разглежда „природата” на гражданския сектор във връзка с демократичните промени и прехода от управлението като властови акт към управлението като процес, в който се въвличат „актьори”, не разполагащи с правителствени властови ресурси, за ролята на социалния капитал и равнището на доверие в обществото във взаимодействието между държавата и гражданските институции; за европейските институции и натиска на социалните движения върху тях.
Дискусиите за гражданското общество не са нови и винаги ще бъдат актуални. На фона на нарастващата глобализация, икономическата криза, която връхлетя икономиката на САЩ, а след това даде отражение в целия свят, за нас стават актуални следните въпроси: Добре ли ни управляват властимащите? Доволни ли сме от институциите? Какви са правата ми? Мога ли да предложа решение за проблемите, с които се сблъсквам? Чувстваме ли се спокойни за бъдещето си?
Именно истинското гражданско общество може да направи прехода от властово управление към управление чрез сътрудничество. В този процес се откриват нови възможности за ренесанс на организациите на гражданското общество и превръщането им в активен участник в процеса на управление на различни равнища.
В европейското публично пространство се разглежда като демократична форма включването на граждански структури в процеса на управление и превръщането на общности и граждански организации в негови активни субекти.
Европейското гражданско общество и отношенията с институциите на ЕС са отразени в много доклади на изследователи от различни страни на съюза. Като начало се изследват например екологични, антирасистки, религиозни, етно - регионални и други движения за това как могат да „лобират” пред институциите на ЕС (няма нищо общо с „бизнес лобиране”). На второ място се разглеждат различните граждански движения като „барометър”, т.е. чрез тях се получава информация, която помага за изработване на по ефикасна политика, от правителствата, с по-приемливи параметри за обществото. По такъв начин се засилва законността и желанието на гражданите на ЕС да са съпричастни към управлението в рамките на Съюза.
Гражданското общество е мерило и за зависимостта между равенството, корупцията, общественото доверие в обществото и влиянието на тази поредица от зависимости върху равнището на гражданското участие. Основна теза тук е равенство – неравенство в обществото и равнището на общественото доверие (социалния капитал) - зависимост, която, е пренебрегвана, но е важна, защото изследванията сочат, че именно общественото доверие е в пряка зависимост от равенството в обществото, а то се дели на две части: икономическо равенство и равенство на възможностите.
Какви могат да са моделите на взаимодействие между институциите и гражданите? Ние можем да ги разделим на два такива.
На първо място това е модел за гражданите на страните от ЕС, чиито страни са членки на ЕС до присъединяването на нови такива от бившия източен блок. При тях се разкрива и откроява така наречен „неправителствен сектор” – добре развит и ефикасно действащ в услуга на гражданите, с работещи механизми на взаимодействие с правителствени институции, бизнес общности и доброволчество. При тези страни има високо ниво на доверие между хората и доверие към институциите, както и висока степен на гражданска ангажираност! На второ място са посткомунистическите страни, при които, за разлика от първата група, има ниско доверие на обществено доверие към институциите, ниска гражданска активност и слабо участие в граждански организации. Независимо от това при втората група се наблюдава „перспективност” за гражданското общество с настъпването разгръщането и създаването на нови неправителствени организации, сдружения, сдружения с идеална цел и т.н. Това се постига чрез донорски схеми, чиито интереси са да се поощрява доброволната дейност. Независимо от това е нужно да отбележим, че в страните от ЕС, които са от първата група, която представих по горе, гражданските организации не се основават тотално на доброволчески труд, или доброволни начала, при тях можем да открием и платена работа.
Интересен „феномен” за гражданското общество и отношението му с институциите са гражданските движения. Те се различават от политическите партии тъкмо по това, че тяхна цел никога не е властта сама по себе си или обслужването на властта, а упражняването на натиск върху властимащите при вземане на конкретно решение по значим за движението проблем. Така всъщност се осъществява и коригиращата роля на гражданството спрямо държавните органи.
От раждането на идеята за Европейски Съюз, до разгръщането й и създаването на Съюза е извървян дълъг път. Волята и желанието за промяна у гражданите на Европа води хората да искат повече и да получават повече. В никакъв случай не можем да кажем, че щом съществува Европейска конституция или има вече действащи институции на ЕС битката за по-регламентиран и добър живот на нашия континент е приключила. Факторите, които влияят за това се променят, а хората желаят все повече. Човекът не е изолиран като единица, а има потенциала да гради сам своето бъдеще като гражданин на обединена Европа със своите действия и воля. Демокрацията позволява на всеки да заеме своето място в обществото и да помага със собствени сили, без да го е страх, да промени и да утвърди своето бъдеще.
Радостен е фактът, че макар и България да е от скоро в голямото европейско семейство, се забелязват наченки на зараждащо се гражданско общество, което, за съжаление, го имаме само на книга. Факт е, че българинът има голямо доверие в европейските институции, но лош момент е, че намалява доверието на нашите граждани към българските такива. Независимо от това по-трудния път от нас е извървян и перспективите за нас са добри.
ИЗПОЛЗВАНИ МАТЕРИАЛИ:
Аделина Кирилова, МИТЪТ ЗА ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО (http://www.members.tripod.com)
АСОЦИАЦИЯ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО (http://www.argobg.net)
д-р Вяра Ганчева, ЕВРОПЕЙСКИ ПЕРСПЕКТИВИ ПРЕД ГРАЖДАНСКОТО УЧАСТИЕ (http://www.omda.bg)
Е. Панушев, ИКОНОМИЧЕСКА ИНТЕГРАЦИЯ В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, 2003, Некст ЕООД, София
ИНФОРМАЦИОНЕН САЙТ ЗА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (http://www.europe-now.info)
ОФИЦИАЛЕН УЕБСАЙТ НА ДЕЛЕГАЦИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ В БЪЛГАРИЯ (http://www.evropa.bg)
„РОЛЯ И ОРГАНИЗАЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКОТО ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО“. Международна конференция в рамките на мрежа по компетентност CINEFOGO «„Role and Organization of the European Civil Society“ International Conference of the Competence Network CINEFOGO (15–17.11.2006, Roskild, Denmark)» (http://www.ceeol.com)
.....
Институционалното взаимодействие в европейския съюз за благосъстоянието на гражданите на съюза.rar- (17.18 KiB) Свалено 37 пъти