Туристически ресурси на гр. Велики Преслав

[Mozo]

СЪДЪРЖАНИЕ:

1. Географско положение и териториален обхват

2. Възникване, име и развитие на Велики Преслав в миналото

3. Особености на природните туристически ресурси
3.1. Туристически ресурси на релефа
3.2. Климат
3.3. Води
3.4. Растителност
3.5. Животински свят

4. Особености на антропогенните туристически ресурси
4.1. Културно-исторически ресурси
4.2. Изуствени туристически ресурси

5. Рекреационни функции на Велики Преслав
5.1. Вид на курорта
5.2. Природни предпоставки за развитието му
5.3. Курортни сгради и съоражения
5.4. Брой и разпределение на летовниците по сезони и от къде идват
5.5. Туристическо значение на селището

6. SWOT – анализ

7. Приложения

8. Използвана литература













1. Географско положение и териториален обхват:
Град Велики Преслав е разположен в Североизточна България, в югозападната част на област Шумен. Астрономическото географско положение на града е 43.15N географска ширина и 26.817Е географска дължина. На север и изток граничи с община Шумен, на югоизток – със Смядово, на югозапад – с Върбица и на запад с община Търговище. Връзката на града в южна посока се осъществява през Ришкия (890 m надморска височина) и Върбишкия проход (396,6 m).
Населението наброява 7 527 жители. Тя е трета по брой население в област Шумен след общини Шумен и Нови пазар. Обхваща 12 населени места – 1 град и 11 села.
Центърът на град Велики Преслав отстои на 17 km от областния център – гр. Шумен, на 378 km от столицата – гр. София, 103 km от регионалния център - гр. Варна, и на еднакви разстояния (130 km) от най-близките пристанища на р. Дунав – гр. Русе и гр. Силистра.
Град Велики Преслав заема площ от 76.763km2.

2. Възникване, име и развитие на Велики Преслав в миналото:
Градът е възникнал през първата половина на 9 век по време на управлението на хан Омуртаг като военен лагер с укрепен дворец и гарнизон. Княз/цар Симеон I премества столицата на Първото българско царство във Велики Преслав, разположен 3 км от старата столица Плиска.
Преслав става втората столица на Първото българско царство през 893 г. Година предшествана от бурни събития- войни, покръстването на българите от Борис І, реакцията на болярите и опита за реставрация на езичеството от Владимир- Расате наследника на Борис І.Окончателно късайки с езичеството Преславският събор провъзгласява българския език за официален в богослужението, нова столица Преслав и високообразованият Симеон за български княз. Така година след година на мястото на съществувалия още от времето на хановете Крум и Омуртаг военен лагер- аул израства българската столица. Разположена на приблизително 3,5 км2., оградена на запад от хълма “ Зъбуите”, вписана на юг до Преславска и Драгоевска планина, на изток от поречието на р. Тича / Камчия / и на север до южните части на сегашния град. Като столица на силна и могъща държава градът е опасан от високи крепостни стени, които ограждали територии условно наречени Външен и Вътрешен град с височина не по-малко от 10 м. Археологическите проучвания на терена успоредно и в близост до южната стена на вътрешния град разкриха и трета стена, която вероятно е подсилвала отбраната на цитаделата през различните периоди на съществуването на града. В четирите си посоки стените завършват с кръгли кули, а портите от север, юг и изток са се издигали във височина на почти 14 -15 м. с масивни почти квадратни кули, затварящи тунел с двойна дървена и спускащи се две железни врати. Тази мощна укрепителна система е добре охранявана от силен за времето си военен гарнизон разположен отвътре в непосредствена близост до крепостната стена. Вътрешната крепостна стена огражда представителните светски и църковни сгради- жилищната и тронната палата на дворцовия комплекс и с пряка връзка на с дворцовия манастир на северозапад, с владетелската базилика, патриаршеският комплекс, административната сграда, красивият южен площад с казармите, водното огледало /фиала/, църквата, болярското имение на югозапад. Всичките тези сгради и комплекси, свързани с добре поддържани улици и площади, водоснабдени с невероятна и от днешна гледна точка канализация за питейна и отходна вода. И нещо рядко срещано в тогавашния средновековен свят- бани с басейни отоплявани с топъл въздух по специални тунели и керамични тръби /хипокаустово отопление/. А в затвореното пространство между вътрешната и външната крепостна стена от север, юг и изток издигат множество жилища, болярски имения, манастири и църкви станали последен дом на известни и почитани боляри, духовници и държавници или просто на обикновени хора. Сред тях като невероятен бисер току над самата река блести Кръглата / златна/ църква- от българският княз на име Симеон около 907 г. Под кръглия и наос и дванадесетте белокаменни колони пред нишите, в малкия, красив атрий /двор/ пред дълбокия кладенец и пред “окото на бога” вероятно българските царе и управляващи фамилии са вземали важни решения за съдбата на българската държава.
Воювайки непрекъснато с Византия и други народи преславските царе и най-вече Симеон непрекъснато черпели опит от техните достижения не само в строителството, но и в писмеността, науката, културата, игрите и забавленията, ревностно поддържат християнството. ” Златният век” на България дава в изобилие шедьоври на архитектурата, каменната пластика, ювелирното изкуство, инкрустациите, мозайките дърворезбата… А керамичната иконопис с живия си рисунък остава ненадмината. Десетки години в столицата Преслав идват дипломати, лични пратеници на императорите, търговски представители, хора на изкуството, висши духовници. Всеки един от тях засвидетелствува уважението, а и респекта на своята страна.Така столицата Преслав стъпка по стъпка израства и достойно съперничи на Константинопол- столицата на хилядолетната империя Византия.
И както често се случва в историята след годините на разцвет идват и съдбоносни години. Такива за Преслав и България са 969-971 год. Крепостта е превзета от киевският княз Светослав в 969 г., а в 971 година император Йоан Цимисхий налага своята власт над нея и България. Наследникът на цар Петър и внук на цар Симеон - Борис ІІ, заедно с брат си Роман и “ съкровищата на българите” са отведени и отнесени във Византия. Преслав вече е Йоанопол. Така столицата от крепост с дебели стени, увенчани със зъбери, постепенно се превръща в “добре населен град от средна величина”. Успешното въстание на братята Асен и Петър срещу Византия през 1185-1187 г., като че ли за кратко възвръща величието на старата столица. По-големият брат Петър се заселва и заживява в Преслав. Няколко века по-късно през 1388 г. турците превземат и разрушават града. “ Ески Стамболук” както го наричат те остава увековечен по картите, пътеписте и хрониките на географи и пътешественици. Красота потънала в мрака на късното средновековие. Селото е било с това име до 1878 година, когато бива преименувано Преслав. Едва през 1993 година, градът си връща името Велики Преслав.

Целият материал: