Определения:
- „Стилът е осъзната и функционално обусловена вътрешно обединена съвкупност от начини на употреба, подбор и съчетаване на средствата за речево общуване в сферата на един или друг общонароден, общонационален език, съотносителна с други такива начини за изразяване, които служат за други цели, изпълняват други функции в речевата обществена практика на даден народ”
Виктор Виноградов
- „Под речев стил разбираме исторически променливи функции и експресивни начини на езикова употреба в определена област от човешката дейност, осъществени, чрез съответната на целта избрана и закономерно систематизирана съвкупност от лексикални, граматични и фонетични средства.”
Елизе Ризел
- „ Функционалния стил е исторически променлива, относително затворена система от езикови средства на фонетично, лексикални, морфологично и синтактично равнище, обединени от способността да реализират определени езикови функции в съответствие с целите и задачите на езиковото общуване в рамките на определена социална сфера, противопоставена на друга такава система в рамките на националния език в определен етап от неговотo развитие. Селекцията и комбинацията на езиковите единици се осъществява в типични композиционно-речеви форми, съответстващи на характерния начин за възприемане на действителността при извършване на конкретния вид обществена дейност (наука, изкуство, управление и др.).
М.Велева
Езиковите функции са водещи. Спрямо тях избираме езиковите средства, които организираме в композиционно-речеви форми ( пр: пътепис (тук описанието - стилово водещо); роман (тук – повествованието))
В съвременната стилистика проявите на стила се свързват с конкретен текст, но предварително определят съществуването му (на стила) в пределите на дискурса като ясно очертават зависимостите : дискурс/ стил; дискурс/ текст и текст/ стил.
Дискурс: Система от речеви актове, които могат да обслужват дадена сфера (пр: политически дискурс). Съществена съставка на социокултурното взаимодейств3ие, чиито характерни черти са интересите, целите и стиловете.
Стилистиката: дисциплина, която не само описва възможните типове вариране в различни типове дискурс, но и си поставя задачата от една страна да обясни връзките между различните случаи на езиково вариране , а от друга - индивидуалните и социални контексти . Стилистиката описва вариантите в езика, а теорията за дискурса предполага изследване на отделните стилови варианти в определен тип дискурс. Пр: описанието може да бъде психологически, пейзажно и др., което зависи от социалния контекст.
Текст: Сложно комуникативно събитие, обвързано със ситуацията на производство и рецепция, както и с общите социокултурни характеристики на участниците в комуникативната ситуация. Винаги е предварително известно какви действия и събития се описват в дискурсите на различните жанрове, което донякъде ограничава тематичния репертоар на различните дискурси.
Стил: В този аспект стил е измерение, което пресича всички нива на дискурса, съответно и на текста и в никакъв случай не е ориентирано към отделното текстово ниво (морфологично, синтактично и тн.). Със стила са свързани и смисловите отношения между текстовите конституенти (елементи), както и със способността на всеки елемент да изразява количество смисъл и той да се влива в общия смисъл на текста. Т.е. стилът е обвързан с перспективата на изображение, със социокултурния контекст, с отношението автор – текст – читател или с всичко, от което зависи изборът на текстоизграждащи елементи които от своя страна са и елементи на стила на текста.
Когато се прави стилистичен анализ не изследваме само езиковите нива, а цялостното изграждане на образа на автора, който не е идентичен с реалната личност…
В художествения текст стилът на текста е еквивалент на неговото мисловно съдържание той е концептуална матрица на създадения със слово текстов свят, защото стилът предполага подбор и комбинация на езикови единици от различни езикови равнища и подредбата им по различен начин, с оглед на оценките и въздействията , планирани от автора. От постиженията на стила зависи в каква степен един текст, с претенции да е художествен, се вписва в литературната, съответно в естетическата комуникация. От това зависи и доколко, чрез естетическата продуктивност на езика, е създаден един затворен в себе си свят, светът на художествената фикция, който е дълбоко емоционално обагрен, съществува като действителност в самия език и чрез него, и съобразно стиловия регламент, всяка езикова единица функционира в текста със специално ситуационно значение, или като елемент от стройна йерархическа система, като същевременно отхвърля всяко насочване към конкретна извънезикова действителност. Т.е. стилът е модел, който създава със средствата на езика по определени стилов модел конкретен тип текст, където езикът се преструктурира по определен начин – всяка езикова единица може да се използва с определена естетическа функция.
Целият материал:
Стилистика.rar- (13.71 KiB) Свалено 57 пъти