Земетресения – характеристика. Сеизмични райони и зони в България.

[Mozo]

по

Дисциплина: Защита на населението и околната среда

Преподавател:


на тема:
Земетресения – характеристика. Сеизмични райони и зони в България. Защита на населението при катастрофално земетресение.





Разработил
Факултетен
Специалност: Стопанско управление
Курс: II курс
Семестър: III семестър



1. Характеристика

Земетресенията са природно явления, породени от внезапното и бързо разрушаване на част от земната кора. То съпроводено с появата на сеизмични вълни, пораждащи трептенията в земните пластове и повърхности. Настъпва като следствие от натрупване на напрежението и деформацията в земната кора. Областта на разрушенията се нарича огнището на земетресението. Началната точка, намираща се под земята в огнището, се нарича хипоцентър. Проекцията на хипоцентъра на земната повърхност се нарича епицентър. Земетресенията се изучават от сеизмологията.
Земетресенията представляват внезапно раздвижване на земната кора, при което за кратко време земната повърхност може да претърпи съществени изменения. Причина за земетресенията са вътрешните земни сили. Те са природни бедствия и не могат да бъдат предотвратени и предотвратени.
Земетресенията възникват в земните недра при бързото освобождаване на натрупаната там енергия. Мястото, където се освобождава енергията, става земетръсно огнище. Неговата дълбочина може да достигне до 700 км. От земетръсното огнище се разпространяват различни по скорост земетръсни вълни, които разтърсват земната повърхност и се възприемат като трусове. Колкото по-голяма енергия се освобождава, толкова те са по-силни.
В случая с вулканите или минералните извори просто гореща маса излиза от недрата на земята под голямо налягане и температура като разбира твърдите пластове пречещи на пътя и на горе при което се предизвикват трусове. При тактионските земетресения когато 2 плочи се срешнат има няколко положения да са на едно равнище и при зблъсака си да образуват планина, да минат една под друга или просто да се отдалечат една от друга и в трите случая в дадени периоди на време напрежението събрано между пластовете се освобождава под формата на трус който е резултат от наместването на земните пластове.
Силата на земетресението се оценява по енергията на излъчените вълни чрез магнитуда. Въздействията върху земната повърхност се класифицират по макросеизмичните скали. Най-слабите земетресения не се усещат от хората, записват се само от сеизмографи, а най-силните предизвикват обширни разрушения, вземат хиляди човешки жертви и могат да доведат до значителни промени в природната среда. Най-разрушителни и най-чести са тектонските земетресения с огнища в литосферата на дълбочина до 100 km. Биват още междинни земетресения - на дълбочина 100-300 km, и дълбоки - на дълбочина 300-700 km. По земната повърхност земетресенията са разпределени неравномерно. По своя произход земетресенията се делят на тектонски и вулканични. По дълбочина на хипоцентъра се делят на плитки (до 100 км), междинни (100-300 км) и дълбоки земетресения (300-700 км). Най силните и разрушителни земетресения са тектонските.

2. Сеизмични райони и зони в България.

Балканският полуостров е най-земетръсният район на Европа и един от най-активните възли на Алпо-Хималайския пояс. Отнася се към вторите по степен на опасност райони на планетата.България е разделена на 8 сеизмични зони - 6 високоактивни (Софийска, Струмска, Родопска, Маришка, Горнооряховска, Шабленска) и 2 нискоактивни (Бургаска и Видинска), обединени в 3 сеизмични района - Рило-Родопски (Струмска и Родопска зона), Средногорски (Софийска, Маришка и Бургаска) и Североизточен (Горнооряховска и Шабленска).На територията на нашата страна най-опасните сеизмични зони с възможен максимален магнитуд седма степен по Рихтер са: Кресненската, Пловдивската, Софийската, Горнооряховската и Шабленската.

Всяка една от главните сеизмични зони с регионално значение:

1. Вранчанска сеизмична зона
Добре познатата в Европа Вранчанска сеизмична зона (Румъния) има следните важни характеристики: относително дълбоки хипоцентри (80-120 km) на най-силните земетресения с магнитуди М>7.0; много широка област на макросеизмично въздействие; относително постоянен времеви интервал между силните последователни сеизмични събития; специфично разпределение по направления на плътността на сеизмичната енергия; преобладаване на относително дългопериодни честоти на сеизмичните вълни. Земетресенията от Вранчанската сеизмична зона оказват силно влияние върху българската територия.

2. Горнооряховска сеизмична зона
Разположена в Централна Северна България, тази зона може да бъде описана като линия от земетръсни епицентри по продължение на десния бряг на р. Янтра в изток-западна посока. Затихването на реализираната сеизмична енергия е много бързо на юг-югоизток и север-северозапад (фиг. 4.4) Най-силно влияние тази зона има върху територията на Централна Северна България.

3. Шабленска сеизмична зона
Епицентрите на земетресенията са разположени по продължение на морския бряг. Най-силното земетресение за последните 100 години е било М=7.2 и интензивност в епицентъра от X степен. Епицентърът е бил в Черно море, на около 10 km източно от нос Калиакра. Дълбочината му не е коректно определена и варира от 15 km до 30 km. Този факт се обяснява с блоковата структура на горната част на земната кора близко до брега. Въздействието на земетресението е било по-значимо само за района на най-източните територии на страната, а за Южна България въздействието е било от IV-Vстепен (МШК-64).

4. Провадийска сеизмична зона
Характеризира се с висока честота на слаби земетресения, чийто магнитуд рядко надминава 4.5. Тази концентрация на земетресения се дължи на солния щок, който се е внедрил в отслабената зона при пресичането на няколко разлома. Естествено около солното тяло да възникват напрежения от движението му към земната повърхност и натрупаната енергия се освобождава чрез слаби земетресения. Допълнителен фактор за нарастване на броя на земетресенията през последните 20-25 години е интензивната експлоатация на солта чрез излужване и формирането на огромни камери под земята пълни с разсол. Това ускорява тектонските процеси около солния щок, защото той става по-лек в горната си част. За сега няма тенденции да се спре експлоатацията на солта. За по-доброто изследване на развиващите се процеси е създадена локална сеизмична мрежа в района около гр. Провадия.

5. Софийска сеизмична зона
Тази сеизмична зона съвпада със Софийската котловина и обкръжаващите я планини. Епицентрите на известните силни земетресения са разположени между центъра на гр. София и югозападните околности. Хипоцентрите на земетресенията оконтурват активно разломяване на дълбочина от около 30 km. Максималната описана интензивност е X степен за епицентралната зона за земетресението от 30.09.1858 г. с оценен магнитуд от 6.6. С подобна сила е било и земетресението от 1641 г. По-късно много други земетресения с по-малки магнитуди са били записани, най-важното от тях е от 18.10.1917 г., с М=5.5 (интензивност VIII степен в епицентралната зона). Kaтo цялo, кoнфигурaциятa нa изoсeиститe мaркирa глaвнитe линии нa сeизмичнa чувствитeлнoст и aктивнoст с нaпрaвлeниe СЗ-ЮИ и ЮЗ-СИ. Изчислено е, че земетресения с магнитуд М = 7.0 могат да се очакват на всеки 800 години.

Целият материал: