- Дечица сега бай Спиро ще ви разкаже за епичните битки на връх Шипка!
И бай Спиро започва:
- То даскалице, к'во да ти кажа! То беше през лятото ама вальеше един такъв ситен дъждец и така беша разкаляло навсякъдье и са пързуляше, ама са пързуляше значи мамата си джас ти казвам. То са пързуля ама те поганците таковото лазят нагорье по хълма мамата си джас ти казвам. И по едно време гледам един излази право срщу мене ама аз съм са прикрил и той ма не вижда. И са огледа огледа, па си извади онази работа и взе да пикай. Тъй де напънало го отвътре някак. Аз викам ша ми пикаеш! И му викам "Стой!" да го сецна демек, а той се сецна и взе, че пушна! Ама аз се наведох и фишекът мина изотгоре ми. Аз пушнах и той падна-а-а-а! Той падна, ама таковата му не пада ша знаиш! Викам си "ша му се сера на таковата". И рекох да му се сера на таковата ама то нали са пързуляше значи ...
Даскалицата, адски притеснена от предположенията си свързани с очакваната развръзка го прекъсва:
- Бай Спиро, а ти сънуваш ли моменти от тези героични битки, в които си участвал?
- Ам чи сънувам ма даскаличке, как да не сънувам. Вървя си аз със знамето през гората и изведнъш гледам срещу мене лети фишек! Аз в ляво и фишекът вляво, аз вдясно и той вдясно и бам уцели ма и са отвори една рана мамата си джас ти казвам! К'во да прая, к'во да прая, хванах знамето и почнах да късам. Късам знамето блъскам в раната, късам знамето блъскам в раната тая рана все по-голяма става. По едно време бабата ме бута "Бе Спиро! Не стига, че накъса чаршафа ми къде го навря бре!"
