Културно-историческо наследство

[Mozo]

С В У Б И Т
Гр.София


Катедра „Информационни фондове на културно-историческото наследство”


Курсова работа



Конвенции в областта на културата и културно-историческото наследство.



Изработил: Проверил:
Катя Божидарова Димитрова доц.д-р Б.Хинкова
ИФ на КИН, задочна форма на обучение
№ 80кр



Конвенция за опазване на нематериалното културно наследство


Опазването на фолклора като част от националното културно наследство и културната ни идентичност е изведено като една от целите на държавната културна политика. Като член на ЮНЕСКО, България е сред страните, подписали приетия на XXV-та Генерална конференция Международен документ „Препоръка за опазване на фолклора" и споделя виждането за необходимостта от предприемане на конкретни мерки за опазване и популяризиране на националната традиционна култура и фолклор.
За координиране усилията на страната ни и в отговор на многократно заявеното желание за партньорство на водещите национални институции към Министъра на културата бе създаден Национален съвет по нематериалното културно наследство. Съветът е със статут на експертно-консултативен орган към Министъра на културата. Основната му функция е да подкрепя усилията на министерството при прилагането на приетата на последната Генерална конференция на ЮНЕСКО „Конвенция за опазване на нематериалното културно наследство". Предвид поетите от страната ни международни ангажименти в областта на опазването и нематериалното културно наследство, както и работата по подготвяния Закон за културното наследство предразполагат Съветът да се превърне в действащ орган, който да подпомага Министъра на културата при реализирането на държавната политика в тази област.






Според конвенцията ,"Нематериално културно наследство" означава обичаите, формите напредставяне и изразяване, знанията и уменията, а така също и свързаните с тяхинструменти, предмети артефакти и културни пространства, признати от общностите, групите, а в някои случаи отделните лица като част от тяхното културно наследство. Това нематериално културно наследство, предавано от поколение на поколение, се пресъздава постоянно от общностите и групите в зависимост от тяхната обкръжаваща среда, тяхното взаимодействие с природата и тяхната история и формира чувството им за самобитност и приемственост, като по този начин способства за насърчаване на уважението към културното многообразие и творчество на човечеството. По смисъла натази конвенция за нематериално културно наследство се приема само това нематериално наследство, което съответства на съществуващите международни нормативни актове по правата на човека и което отговар на изискването за взаимно уважение наобщностите, групите и отделните лица и за устойчиво развитие.
Държавите - страни по конвенцията са задължени: да предприеме необходимите мерки за осигуряване опазването на нематериалното културно наследство, което има на своята територия; в рамките на мерките по опазване, да идентифицира и определя различните елементи на нематериалното културно наследство, което съществува на нейната територия, с участието на общностите, групите и съответните неправителствени организации.
За да осигури по-голяма нагледност на нематериалното културно наследство,
да съдейства за по-дълбокото осъзнаване на негово значение и да насърчава
диалога в дух на културното разнообразие, Комитетът по предложение на съответните държави страни съставя, обновява периодично и публикува
Представителен списък на нематериалното културно наследство на човечеството.

Целият материал: