Теми по аналитична химия

[Mozo]

№1
Аналитичната химия е наука,която се занимава с принципите и методите на химичното характеризиране на в-вата/атоми,йони/.Съобразно с двустранния характер на задачите,които има да решава,а.х. се разделя на две основни части-качествен и количествен анализ.
Качествения анализ има за цел откриването и идентифицирането на съставките, изграждащи анализираната проба.Определят се абсолютните количества на тези съставки в пробата или съотношинията, в които те се намират пом/у си. Данните се обозначават със символите на установените в пробата компоненти, докато резултатите от кол.анализ се представят с числени стойности.
А.х. заема съществено място сред разделите в химията.Синтезирането на нови хим.съединения са типични примери на основни видове хим.дейност,немислима без методите и средствата на а.х.Известно е и нейното значение за естествените науки като геология,биология,медицина,биохимия и др. Науки като история и архелогия използват все по-широко методите на а.х.Важно място заема в цялостния стопанския живот. Контролът в/у хр.продукти, водите и замърсяването на околната среда и ефективната борба от голяма степен зависят от развитието на количествения анализ.
Все по-често се правят проби с 1мг, 0,1 мг и дори по-малко.
Във важни стопански клонове като например металургията или хим.промишленост се изисква бързи и експресни методи за анализ.В това отношение взимат автоматизацията на анал.методи за да може тя да дава бързи и ниски себестойности на анализите.За масови анализи например в геоложките проучвания или при аналитичния контрол на едротонажните непрекъснати производства изисква хиляди проби за няколко компонента.Затова а.х. има богат спектър от методи, които имат разнообразни по-характер с-ва на в-вата-химични,оптични и др.
Анализирането на проба от конкретен природен или синтетичен материал изисква правилен подбор на най-подходящ аналитичен метод с оглед целите на анализа и изискванията по отношение на течност,чувствителност,бързина и себестойност.
Класификация.Многообразието на използваните а.м. налага въвеждане на систематика,при която посредством на тази база можем да разделим методите на а.х. на три основни групи-химични,физикохимични и физични метода.
Химичните методи се основават на използването на определени хим. Реакции за целите на качествения и количествения анализ.Тук влизат методите на качествения анализ, основани на характерни аналитични реакции,както и методите на количествения анализ използващ с-ва които са в предмета на класическия кол.анализ.
Физикохимичните методи използват разнообразни с-ва, които определят валентните електрони.Тук се използват и методи които измерват ектрохимични параметри,оптични с-ва,свързани със специфичното поглъщане и излъчване на светлина ,кинетични и термодинамични характеристики.Подобни методи са електрохимичните/електрогравиметрия, потенциометрия/,опитичните/атомноемисионен и атомноабсорбционен анализ/,кинетичните/каталиметрия/.
Физичните методи използват с-ва,несвързани с валентните електрони на атомите,като излъчване и поглъщане на електромагнитни лъчения ,дължащи се на преходи на електрони от вътрешните ел.нива, поглъщане и излъчване на лъчения, свързани с ядрените процеси.Такива методи са ядрения магнитени резонанси
Др.класификация на анал.методи се базира на големината на пробата ,която се подлага на анализ.Това са макро-,полумикро-,микро- и ултрамикрометоди.Полумикро- са тези,при които теглото е в границите на 0.01-0.1г., докато микрометодите използват в интервала 0.001-0.01г.С още по-малко тегло са тези на ултрамикро-.
Според съдържанието на компонентите си те могат да се разделят и на няколко групи.Главни компоненти са чието съдържание на компонентите надхвърли1%, а второстепенни-тези които компн.са в границите на 0.01-1%.такива съставни части са известни като микрокомпоненти или следи.
№4
Значителна част от реакциите не протичат докрай. При смесване на еквивал.кол. от реагентите те участват пом/у си не изцяло, тяхната конц.намалява сомо до достигане на определена величина, след което спират процисите в с-мата. Причината з а това е че продуктите от своя страна си взаимод. при което се образуват изходните в-ва. Такава с-ма се намира в състояние на хим.равновесие. реакцията която отразява противоположните взаимод.протичащи в с-мата се нарича обратима и се означава с две противоположни стрелки.
Fe2+ + Ag+ ↔ Fe3+ + Agº
Обратимата може да протича наляво или надясно при подходящата промяна на някои конц. на участващите в-ва. Например :
Р + Т → С
Скоростта, с която реагират в-вата Р и Т, зависи от честотата, с която се срещат частиците в с-мата и удара м/у тях да доведе до хим.взаимод. и получаване на С. При постоянна темпер. и налягане скоростта на образуване зависи от честотата и е пропорционална на моларната конц. на Р и Т.
υ = k.[P]p . [T]t

Целият материал: