Предизвикателствата на единния пазар пред българската икономика

[Mozo]

УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО











Р Е Ф Е Р А Т



на тема:

Предизвикателствата на Единния пазар пред българската икономика






Изготвил:
ХХХ
Спец. Mакроикономика
Фак.номер ХХХХХХ
гр.София


Предизвикателствата на Единния пазар пред българската икономика

В навечерието на присъединявате на България към Европейският съюз сме изправени пред редица предизвикателства. Наред с изпълнението на възложените ни изисквания и критерии жизнено важно за страната ни е справянето с конкурентния натиск на който ще бъде изложена икономиката на България и в частност българските фирмите. Един от първоизточниците на тези предизвикателства е Единният вътрешен пазар на Европейският съюз.
I. Единен вътрешен пазар и последици от формирането му.
Единният вътрешен пазар се създава през 1993г.. Той е израз на задълбочаващата се интеграция на страните-членки. Пазарът на ЕС е най-големият единен пазар в целия свят. На територията му развиват дейност над 6 милиона предприятия. С разширяването на ЕС се очаква броят на потребителите да достигне над 500млн, а ЕС да се превърне в най-големият износител на света с около 20% от световния износ. Очаква се търговията в рамките на ЕС да се увеличи с 9%.
Пазарът в ЕС се основава на следните принципи:
 Свободно движение на хора, стоки, услуги и капитали – това са т.нар. четири свободи на пазара на ЕС и върху тях се гради сътрудничеството между страните членки във всички области на икономическият и обществения живот
 Свободна конкуренция
 Единна валута и единна банкова система
 Обща търговска и митническа търговия
 Единна данъчна и бюджетна политика-този етап ще започне след 2007г., когато се предвижда да се въведе единно данъчно законодателство в ЕС – т.нар.Европейски данък.
Формирането на еднородно стопанско пространство рязко активизира конкуренцията между компаниите на страните-членки на общността. На тази основа протичат и ще продължават да протичат закономерни приспособителни реакции на микро равнище в интерес на оцеляването в новите условия и най-пълното оползотворяване на шансовете, които те предоставят. Неизбежният резултат от това вътрешнообщностно развитие са снижаването на продажните цени, съществено повишаване на изискванията спрямо качеството на стоките, наборът от съпътствуващите ги услуги, след продажбеното техническо обслужване и т.н.
Либерализацията на икономиката, отварянето на вътрешния пазар за конкуренцията от внос чрез премахване на вносните мита, на нетарифните бариери, ограничаването на неспецифични изисквания по отношение на стандартите, нормите за опазване на околната среда, фитосанитарните мерки и мерките за безопасност води до нарастване на конкуренцията и взискателността на потребителите, подобряване ефективността на производството на основата на иновации и намаляване на разходите и в крайна сметка – до повишаване на конкурентоспособността на фирмите, а от там и на икономиката като цяло. Намаляването на защитата на вътрешния пазар стимулира развитието на експортния потенциал на страната и води до ускоряване на икономическия растеж.
Интеграцията на българската икономика в ЕС е свързана с присъединяването на страната ни към един значително по-голям пазар. Това дава нови възможности за развитие на нашата икономика по отношение на технологиите, иновациите и реализацията на стоки и услуги. От друга страна единия пазар предполага различни правила, изисквания и висока конкуренция. Интегрирането на българската икономика към единния пазар означава приемане на изградената общоевропейска рамка, основана на концепцията за пазар без граници, свобода на предприемачеството и конкуренция.
Очакваният конкурентен натиск и новите условия на пазара на ЕС налагат редица промени в работата на българските предприятия в различни направления основни от които са производство, реализация и администрация на фирмите.
II. Програмата от Лисабон и предизвикателствата, които тя отправя към европейските фирми.
Фирмената политика на европейските фирми, а следователно и на българските такива в условията на единен пазар се предопределя както от изискванията на пазара и справянето с конкурентния натиск на този глобален пазар, така и от някои насоки за развитие залегнали в Програмата от Лисабон.
Целта на Европейския съвет от Лисабон беше не само засилване на интеграцията, а също и повишаване на конкурентоспособността в рамките на Единния пазар с оглед поддържането на по-голям избор , по-високо качество и по-ниски цени – ползи, които преминават директно към потребителя.
Основни цели от Лисабон в тази област са следните:
-либерализация на пазарите на телекомуникации, електроенергия и газ;
-либерализация на финансовите пазари;
-насърчаване на предприемачеството и развитието на малките и средни предприятия;
-насърчаване на конкуренцията и намаляване нивото на държавни помощи;
-създаване на единно европейско небе.

Ключови цели на Програмата от Лисабон са създаването на среда, благоприятстваща развитието на иновациите и използването в пълна степен на най-новите информационни технологии. Знанието и генерирането на идеи стават все по-важни фактори за генериране на богатство. Програмата от Лисабон определи като цел превръщането на ЕС във водеща световна икономика , основана на знанието.
Основни задачи в тази област са:
-премахване бариерите пред иновациите;
-създаване на информационно общество за всички.
Това са в основни линии насоките в политиката на ЕС , пряко касаещи фирмите, тяхната политика и стратегия за оцеляването им.
Другият важен фактор определящ фирмената политика са изискванията и особеностите на единния пазар.
Образуването на единен европейски пазар изправя представителите на западноевропейският бизнес пред нова ситуация – изграждането на еднородно стопанско пространство в границите на страните членки на Европейската общност, с еднакви условия на конкуренцията за фирмите от даден бранш независимо от тяхната национална принадлежност, и обективно налага изменения в бизнес стратегията с цел адаптиране към новите реалности. В цялост западноевропейските компании приемат радушно плана за изграждането на европейският единен пазар, виждайки в него реални шансове за трансформирането им в “европейски компании” с разгърната филиална мрежа в страните членки на Европейската общност, с “европейска политика” и производствена дейност, съобразена с потребностите на Единния вътрешен пазар. Естествено е да се предполага , че такива оптимистични оценки и надежди са присъщи в най-висока степен на големите компании , най-силно изпитващи върху себе си негативните последици от обособеността на националните пазари. Именно компаниите от този клас са в състояние адекватно да реагират на предизвикателствата на Единния вътрешен пазар чрез:
- преустройство на организационно-управленската си структура ;
- ускорено внедряване на технически и технологични новости;
- оптимизиране на производствената си програма ;
- бързо разширяване мащабите на производството на едни или други изделия;
- установяване на разнообразни между фирмени (капиталови и кооперационни) връзки с компании от други страни – членки на ЕО и т.н.
В същото време не бива да се подценява и фактът , че изграждането на единен вътрешен пазар поражда нарастваща тревога, главно сред фирмите от дребния и средния бизнес (каквито са повечето в България), опасяващи се масовата вълна на банкрути, която неизбежно съпътствува разгръщането на конкуренцията на ЕВП. В този смисъл е логично да се предполага, че последиците от изграждането на ЕВП на ЕО ще имат не еднозначен характер за различните категории компании.
Създаването на ЕВП има вътрешнообщностна насоченост и трябва да активизира регионалния интеграционен процес, да съдейства за оптимизирането на разпределението и използуването на ресурсите в рамките на ЕО, максимално да стимулира търсенето, а следователно и икономическия растеж в общността. Цялостната философия и логика на ЕВП, предполагащи създаването на еднородно икономическо пространство в границите на общността с еднакви условия на конкуренция за стопанските субекти на страните членки, трябва да доведат до по-нататъшно задълбочаване на вътрешнообщностното разделение на труда и активизиране обмена на стоки и услуги между страните членки, в т.ч. и за сметка на вноса от третите страни.

Целият материал: