Фонетика

1. Предмет, задачи и значение на фонетиката. Видове дялове, фонетични единици – фонетика- гр ез и дял на езикозн, изучаващ зв стр на ез. Предмет – говорния строеж. Задачи: да изучи говорния ез; суперсегментните ед-ци, правоговора, правилното произношение, помага за изработка на правоговорните норми.
Видове фонетика – зависимост от описанието на фонетичните елементи
- обща - занимава се с общите пробл на зв стр
- частна - звуковия строеж на даден език,
*описателна (синхронна) зв с-ма на опр етап
*историческа (диахронна) развитието в ист план
- контрастивна - звуковия строеж на езика от близки или от далечни езици.
*описателна
*историческа
- експериментална - не се разбира като отделен вид фонетика, вкл. средствата и методите за изследване на артикулац, акустич и ф-ционална стр на гов ез
Дялове на фонетиката
– същинска фонетика – материалната реализация
- Фонология – сегментните ед (гласни и съгласни) и суперсегм ед (ударения и интонация)
- Силабика – сричката
- Акцентология – ударението
- Прозодика – интонацията
- Ортоепия (правоговор) – нормите на книжовното произнош и книж правоговор.
Фонетични единици
-сегментни единици – свързват се една с др и изграждат звуковия поток в линеен ред, да се отделят и изговарят самостоятелно.
*звук - най-малкия градивен, фонетич елем на сричката, произнесен с 1 артикулац
*сричка - мин произносителна част на думата, образувана от зв, изговаряна с 1 тласък на издишната възд струя.
*фонетичната (акцентната) дума - част от речевия акт, обединена от едно условно ударение.
*синтагма(речев такт) - част от зв ред на фр, х-теризираща се с интонация на незавършеност и ограничена с по-кратки паузи. Това са дума или словосъчетание.
*фразата a- част от зв поток на фонетич текст, х-теризиращ се интонационна оформеност и логическо ударение. Това е изречение.
*фонетичния текст- -голямата фонетична единица, чийто съставки са фразите.
- персегментни (подсегментни) – наслояват се под линейния фонетичен ред. Нямат линейна членимост, не могат да се изговарят самостоятелно; обединяват еднородни сегм ед и ги свързват в 1 по-голямо единство
- суперсегментните – отлич белег на дадена сричка в думата
- ударението
- паузите - кратко или продължително задържане и прекъсване на речевия поток.
- интонацията - ритмо-мелодична организация на речта

2. Артикулационен аспект на говорния звук
Говорни органи –с тяхна помощ се осъществява говорния процес. От лингвистично гледище, в зависимост от ролята им в звукообразуването:
- дихателен апарат - бели дробове, трахея и бронхи, да достави материала за образуване на звука под ф-мата на издишна въздушна струя
- фонационен апарат - вкл. гръкляна и гласилките, да озвучи издишната въздушна струя, в резултат на което се получава гръклянов глас наречен осн. тон.
- артикулационен апарат(учленителен апарат) - 3 празнини гърлена, носна и устна
Артикулационен механизъм – озвучаването на издишната въздушна струя във фонационния апарат под действието на гласилките се нарича фонация. Получава се осн. тон, който е индивидуален, защ зависи от големината, дебелината на гласилките. Ф-циите на осн. Тон
- да служи за образуването на звуковете в над гръклянните празнини;
- оформя суперсегментните единици, ударения и интонация, защото се изменя по сила и височина Дообработването на издишната струя в устанат кухина при което се получава звук се нарича артикулация. При гласните устната празнина действа като резонатор и осигурява свободен път на издишната въздушна струя чрез движението на дейните органи в/у недейните. Образува се характеристичен шум, който оформя съгласни, необходими три елемента:
- издишна въздушна струя
- фонация
- артикулация
Антиципация на говорните органи – изпреварване в артикулацията при което следходен звук влияе в/у артикулацията на предходен.

3. Гласни. Класификация от артикулационен и акустичен аспект.
І. Различия м/у гласни и съгласни от артикулационен аспект
*По дейността на устната кухина
- Гласни – действа като резонатор, осигурявайки свободен път на издишната възд струя
- Съгласни – създава пречка по пътя на издишната въздушна струя.
*По силата на издишната струя
- Гласни – с по-слаба издишна струя
- Съгласни – с по-силна издишна струя защото тя преодолява пречката по своя път.
II. Слухови различия.
- Гласни – по-чисти тонове
- Съгласни – шумове – звукове с малка звучност.
Характерни особености на гласните – гл се артикулират в устната кухина, която променя своя обем и големината на устният отвор. При артикулацията звучат два тона:
- Основен - образува се във фонац апарат, индивидуален е, защ се определя от големината и дебелината на гласилките.
- Характеристичен - се образува в устната кухина и височината му зависи от обема и отвора й. За всеки гласен той е различен и по него гласният се определя като самостоятелен звук.
В слухово отношение те са чисти музикални тонове. Вокалната с-ма на СБКЕ вкл. 6 гласни.
Гласна = основен + характеристичен тон.
Артикулационно гледище :
1. мястото на артикулация в устата: - предни (и е); задни (ъ-а, у-о)
2. частта от езика, който извършва артикулацията – предноезични (и-е); заднезични (ъ-а, у-о).
3. ширината на прохода м/у езика и небцето – тесни (и, ъ, у); широки (е, а, о)
4. дейността на устните – лабиални (у, о); нелабиални (и, ъ, е, а)
5. издигането на езика – високи (и, у); средни (е, ъ, о); ниски (а)
6. дейността на мекото небце – устни (орални); носни (назални) – всички са орални.
Акустично гледище:
1. височината на характеристичния тон – високи (и, е); ниски (ъ-а, у-о)
2. характеристичния тон и въздействието което оказват на предходния съгласен
– меки - с висок характеристичен тон и омекчаващо на предходния съгласен (е, и )
- твърди – нисък характеристичен тон и не действат омекчаващо на предходния съгласен (ъ-а, у-о)

4. Съгласни.Класификация. - артикулират се в устната кухина, където дейните органи, езикът и устните, създават пречка по пътя на издишната въздушна струя, която я преодолява и се образува характеристичен шум.
При артикулацията на всеки съгласен, той е различен, типичен само за него и по него съгласния се оформя като самостоятелен звук. Съгласните са сложни звукове, едни от тях се състоят от характеристичен шум, а други характеристичен шум и осн. тон. Осн. тон не е чист защото гласилките не са добре опънати. . Има 39 съгласни
Съгласни = характеристичен шум + осн. тон.

Целият материал: