Кинезитерапията при ендопротезиране на тазобедрена става

[Mozo]

ІІ.СПЕЦИАЛНА ЧАСТ
ІІ.1. ЛИТЕРАТУРНА СПРАВКА ВЪВ ВРЪЗКА С НАСОКИТЕ, ЗАДАЧИТЕ И СЪДЪРЖАНИЕТО НА КИНЕЗИТЕРАПИЯТА В РАННИЯ СЛЕДОПЕРАТИВЕН ПЕРИОД СЛЕД ЕНДОПРОТЕЗИРАНЕ НА ТАЗОБЕДРЕНА СТАВА.
В съвременната литература има единомислие и съгласие при болшинството от авторите по отношение на задачите на кинезилечението в този период.
Обобщено те се свеждат до:
Ранно извеждане на болния от оперативната травма и превенция от пневмостатични усложнения чрез дихателна гимнастика и обща тонизация. -Ранна подготовка за вертикализация и осъществяването на ранно прохождане с помощни средства с цел подпомагане на самообслужването в тоалет, хранене и лична хигиена.
Профилактика или борба със застойните явления в оперираният крайник против дълбоки тромбоемболични усложнения.
Въпреки, че има значителен брой становища във връзка с кинезитерапията в този ранен период, все още няма отговор или съгласие по отношение начините за решаването на тези задачи. Повечето от авторите описващи рехабилитацията на ранния период след ендопротезиране твърдят, че кинезитерапията е много важен и основен фактор в този процес. , Стоянова Сл.,1978г., Eftkhar, 1978г., Ogivlie и Higgins, 1982г. и др. Sikorski в 1984г. твърди че на ранната кинезитерапия може да се разчита даже повече отколкото на антикоагулантите . Ogivlie и Higgins ,1982r. оставяли болните си само на кинезитерапия без антикоагуланти. В 1992 Forcide и Ling, както и Westrich в 2000г. Правят съобщения с подобни твърдения
Редица автори обаче се страхуват в този ранен период да оставят болните само на кинезилечението, поради което търсят комбинации от различно въздействие.
Прегледът на основните насоки на различно комбиниране може да се обобщи така:
1. Комбинацията от ластични чорапи, аспирин и-кинезитерапия интраоперационем и пост-операционем: Chlupata, Andrtova в 1993г.,-Sarmiento и Goswani в 1999г., Bueher и съавт. 1999г.
2. Комбинация от дихателна кинезитерапия и-неинвазивно интермитентно компресиращо-механично устройство наречено FLOTROW, което-създава пасивни движения на стъпалото на-неоперираният крайник по време на операцията и-на двете стъпала след операцията: Sorensen,-Jorgensen в 1981 г.
3. Комбинацията от активна кинезитерапия за-стъпалото на оперираният крайник и пневмо--компресивно приспособление /ботуш/: Fordice и-Line, както и Wesrich в 2000г. В тази връзка-Sikorski още в 1984г.твърди, че хепариновите-антикоагуланти и нтермитнтна маншетна-компресия могат да забавят дълбоките-тромбоемболии /ДТЕ/, но това не променя-честотата им. Той заключва още, че данните от-всички механични средства, които предизвикват

мускулна контракции по пасивен път са неубедителни. Ние се солидаризираме с такава позиция защото е много по - лесно тези контракции да се осъществяват по активен път от самия болен.
4. Комбинацията от ластични чорапи и-електростимулации интраоперационем: Faghri и-съавт. 1997г. ; Santori и съавт. 1994г. , които-твърдят че артериално - венозната-електроинпулсивна помпа е по-ефективна от-хепариновите антикоагуланти. :Stanks и съавт.-,1992г. ; Prevot и съавт. 1998г., които потвърдили-благоприятните резултати от електростимулацията-на Mollard и съавт.,1985г.
5. Използването само на механично средство-наричащто се ARTROFLOW съобщено само от-Chilarecki и съавт. от 1995г., което всъщност е-ритмично надуваем крачол упражняващ-контролируема пневмокомпресия върху неоперираният крайник в първите 24 часа и върху двата крайника до края на 48-мия час. Той съобщава, че по този начин е успял да свали честотата на ДТЕ до 3.6% на голям лечебен материал.
6. Използването на комбинацията: хепаринови антикоагуланти, компресивни ластични чорапи и кинезитерапия, но без да се характеризира каква по - точно: Mando и съавт. 1996г, ; Bueher и съавтори 1999г. Вторият авторски колектив избрал 199 болни с тотално ендопротезиране на ТБС. Наблюдавали относителен риск от проксимална дълбока венозна тромбоза след без циментно ендопротезиране, като започнали обременяването-след 6-тата седмица в сравнение с другата част от-болните, които започнали да обременяват веднага.-Данните показали, че честотата на ДВТ е-значително по - малка при болните започнали-обременяване веднага. Всички болни използвали

дозирана компресия чрез чорапи и аспирин като тромбемболична профилактика. Скринингьт бил осъществен чрез ултразвукография. 7. Използването само на кинезитерапия: През 1976г. Стоянова Сл. се обявява за ранна имобилизация на оперираният крайник, за голяма компетентност и прецизност за воденето на кинезитерапията. Тя разделя следоперативното третиране на три варианта: основна схема, ускорена схема и забавена схема. При основният вариант болните са в леглови режим за около 2 седмици, а прохождането става между 15 и 20ти ден след операцията. При ускорения вариант оперираната става се мобилизира в трите равнини още в първите дни след операцията, а прохождането става между 2-рия и 10-тия ден след операцията. При забавения вариант прохождането става след 30 - тия следоперативен ден. Средната продължителност на основната програма бил 28 дни, на ускорената 20 дни, а на забавената 45дни. През 1992г. Sikorski оповестява:" На ранната кинезитерапия може да се разчита много повече отколкото на антикоагулантите." На същото мнение са Bramckel 1989г. и С1апсу,1989г.
Има и автори, както например Mando и съавт,1996г., който считат, че водеща роля в борбата с венотромбозата се пада на хепариновите препарати от най-новите поколения в комбинация с ластични компресия. За кинезитерапията те споменават, че тя също трябва да се използва, но не я характеризират, нито говорят за дозировка или видове контракции,които да се използват.
В литературата най-големи са различията по отношение на честотата на ДТЕ-/дълбока тромбоемболия/ Ние считаме, че това се дължи на големи различия в методите на превенцията.

Значителна роля, според нас играе доказването или неуспехът да бъде доказана скритата тромбоемболия.
През 1992r.Forcide и Ling цитират Berganis, че през 1983г.съобщава за 70% честота, a Haris през същата година за 23% честота на ДТЕ.
През 1984г. Sikorski съобщава за 6% белодробен емболизъм. Stank* и съавт., през 1992г., като използвали артериално-венозна импулсивна система при 82 болни не установили дълбока тромбоемболия при нито един от тях, а при други 81 болни, при който не била приложена A-V система, ДТЕ била 23%.
Mollard и съавт. ,1985г. твърдят, че прилагали само електростимулации интраоперационем и в следващите 10 дни намалили честотата на ДТЕ с 16%. От тази декларация става ясно, че тази честота трябва във всички случаи да е била по голяма, щом е била намалена.

Целият материал: