Рециклиране на автомобилни гуми

[Mozo]

Един от видовете битови и промишлени отпадъци, които се натрупват в огромни количества, са техническите каучукови отпадъци. Основният дял от тези каучукови отпадъци са износените и стари автомобилни гуми (около 90%). Каучуковите отпадъци практически не се разрушават и не се разлагат под действие на климатичните фактори и затова трябва да бъдат преработени или унищожени. Старите автомобилни гуми са най-голямата крупнотонажна продукция, съдържащи полимерни отпадъци, които практически в природата не се разлагат. Целесъобразно е тези отпадъци така да бъдат преработени, че едновременно с решаването на екологичния аспект на проблема, да се получават и топливно-енергиини и суровинни ресурси. Преработката (унищожаването) на старите негодни автомобилни гуми е една от най-важните и проблематични екологически проблеми на нашия век. Горящата автомобилна гума на открито няма да впечатли почти никого, но ако анализираме накратко списъка на продуктите (силно токсични и канцерогенни органични съединения), които се отделят при изгарянето и попадат директно в атмосферата, то извода е еднозначен: бифенил, антрацен, флуороантен, пирени и мн.др. Изхвърлените навън или закопани под земята гуми се разлагат в естесвени условия повече от 100 години. Контактът на тези, разлагащи се гуми, с дъждовните и подпочвените води води до отмиването и попадането в тези води на много органически токсини. Например: дифениламин, дибутилфталат, фенантрен и др. Поради тази причина от началото на 2003 година Европейския съюз приема решение за забрана на изгарянето и закопаването под земята на автомобилни гуми.
Всяка година в световен мащаб се образуват (изхвърлят) 50 милиона тона стари и негодни авто гуми. От този обем само около 23% се преработват чрез изгаряне (пиролиза) с цел получаване на директна енергия (основно в циментовите заводи), механическо раздробяване и получаване на каучукови гранули за обработка на пътища и др. Останалите 77% не се преработват поради отсъствие на рентабилни методи. Тези стари и негодни авто гуми се натрупват в стопанствата, автосервизите, промишлените предприятия, както и в частния сектор. Трябва да се подчертае, че амортизираната и негодна автмобилна гума, представлява ценна вторична суровина, съдържаща около 45-55% каучук, 25-35% технически сажди (пълнител и пластификатор) и около 8-13% висококачествен метал (корд). Следователно икономически ефективната преработка на автомобилните гуми от една страна решава екологическите проблеми, а от друга обезпечава висока рентабилност на преработващото производство. В България количеството на старите и негодни гуми, които се изхвърлят годишно е около 50 000 тона.

Методи за преработка на автомобилни гуми


Основно методите за преработка на гуми могат да се разделят на химически и физически. В момента в световен мащаб се използват следните методи за преработка:

Пиролиза (топлинно разлагане)
Процесът протича при температура 400-600°С в отсъствието на кислород, при което се осигурява протичането на дълбоки деструктивни промени. Технологията обезпечава получаването на около 35-40% мазут (котелно гориво), твърд въглеводороден остатък или сажди( около 20-25%), вторично желязо- металокорд (5-10%) от общото количество суровина и висококалориен пиролизен газ. Част от този газ се използва обратно за автономна работа на реактора, а остатъка се доизгаря във факела до безвредни газове, които се отделят в атмосферата. Производствения процес е построен по схемата << затворен цикъл>> и е практически безопасен от гледна точка на екологията. Освен това още едно предимство е, че процесът е непрекъснат в продължение минимум на 90-100 дни, след което се спира за 2-3 дни профилактичен преглед, общо за една година може да се работи не по-малко от 340 дни.
Технологично описание на процеса:
Суровината се събира и траснспортира до склада. Преди рязането се контролира за наличие на метални дискове и ако има такива, те се отстраняват и гумите се подлагат на механична обработка (рязане на по-малки фрагменти). Готовата суровина се зарежда в бункера на реактора и се загрява първоначално посредством електрогенератор до температура 450-550°С. В следствие на разлагането се образуват пиролизен газ, течна фракция, твърд въглводороден остатък (сажди) и металокорд. Пиролизният газ частично се подава (връща) в реактора за поддържане на необходимата температура, а остатъка се доизгаря във факела на реактора до най-обикновени газове (азот, водород, кислород, въглероден двуокис, влага, следи от метан, етан и бутан). Твърдият остатък след периодично изваждане от реактора се подлага на магнитна сепарация с цел отделянето на металния корд от саждите. Течната фракция (мазут), металокорда и саждите се складират в съответните складове.

Целият материал: