Хайде на Марс

[Mozo]

ХАЙДЕ НА МАРС
( Таню Иванов Танев, Варна/Възраждане )

Написледък се зашумя твърде много за изпращането на Земни научно изследователiски екип на планетата Марс. Много фантастични разкази, хипотеза са свързани с твърдението, че на Марс не само има условия за живот, но и го има, съществува. Много от заснетите райони на планетата, създават илюзията, че има скални рисунки и фигури, сътворени от интелектуално същиство, дори се счита за Човешко или най-малкото за Човекообразно такова.
Нека представим параметрите на трите планети: Земя, Венера и Марс, които ще ни послужат по-нататък за сравнение и разсъждение за възможноста за заселването на Земни жители на планетата Марс.



Сравнение между Венера и Земята

Общи параметри:
Венера
Земя
Марс
Маса (10^24 kg)
4.8685
5.9736
6,4185×1023 кг
Обем (10^10 km^3)
92.843
108.321
1,638×1011 км ³
Екваториален радиус (км)
6051.8
6378.1

3402,5 км

Полярен радиус (км)
6051.8
6356.8
3377,4 км
Елипсовидност
0.000
0.00335
0.007 36
Плътност (кг/м >3
5243
5515
3,934 g/cm³
Повърхностна гравитация(m/s^2) (g)
8.87
9.78
3,69 м/s²
Наклоненост на 177.36
орбитата (град.)
23.45

1,85061°


Кои от горепосочините параметри са от значение за Земния човек, ако би се преселил на Марс. Първия от тях, особенно важен, това е Гравитационното ускорение, което е 3,69 м/сек 2 , сравнено със Земното – 9,87 м/сек 2 , или 0,37 процента от Земното, тоест близо три пъти по-малко.
Това говори за по-слаби Енергийни процеси във вътрешноста на Марс; Масата на Магмата, в която се извършват тези процеси е много по-малкаот Земната Съответно, вътрешната максимална температура е по малка. Марсианското твърдо ядро е с голям Радиус – счита се между 1300 до 2000 км, което отнесено към Радиуса на Планетата е твърде голям. Планетарна кора е дебела– от 57 до 125 км, докато Земната е около 40 км. Като се извади сумата от Радиусите на Ядрото и дебелините на Кората от Планетарния радиус, то би имало Магмен слой с дебелини:
максимална – 2050 км = 3400 – ( 1300 + 50 ), минимална – 1275 км = 3400 – ( 2000 + 125 ),
съответно средна – 1660 км.
Като сравним със Земната Магма – дебелина около 5000 км, при Планетарен радияс от 7300 км и тази на Венера – 4750 км,, при Планетарен радиус от 8050 км., става ясно, че Марс е застиваща планета и не би трябвало да се очаква зараждане на нов Биологичен живот, а ако има такъв, той се приспособява към бавното „умиране” на планетата.
Тъй като засега, все още не е създадена ракета или какво да е друго устройство, с достатъчно резервни енергийни възможности, които да могат да връщат Космонавтите обратно от други планети, обратно на Земята, изпратени за проучване на тези планети, е ясно, че изпратените космонавти на Марс, ще останат до края на живота си на нея.
Според медицински наблюдения над космонавтите с продължителен престой ( 6 до 8 месеца) в Космическото пространство , се оказва, че са загубили част от Костната си система, вследствие на по-малката гравитация – в някои случаи до 20 процента. А това са здрави членове на екипажите.

Целият материал: