Клетката е основната структура на живата материя, извършваща обмяна на веществата и репродукция. Има два вида клетки: прокариоти и еукариоти. Основните части на клетката са ядро и цитоплазма, отграничени от останалата клетъчна и междуклетъчна среда чрез клетъчна мембрана. Клетъчната мембрана е динамична структура ,която се изгражда от три основни слоя- средния липиден/ фосфолипиди и холестерол/;външния – гликолипиди и гликопротеини. Най- вътрешния слой е изграден предимно от протеини, част от тях свързани с холестерол. Клетъчната мембрана образува няколко специализирани структури ,по-важните, от които са: микровъси, реснички, стереоцилии и клетъчни контакти. Ресничките и стереоцилиите са важни двигателни ресурси на клетката. Те са особено добре развити в дихателната и половата система. Контактите между клетките са главно три вида: плътен контакт, прикрепящи контакти и цепковиден контакт. Цитоплазмата е състои от цитозол, клетъчни органели и клетъчни включвания. Клетъчните органели – мембранни и немембранни. Към мембранните – ендоплазменият ретикулум ,апаратът на Голджи, лизозоми , митохондри. В апаратът на Голджи се синтезират сложни молекули, част ,от които участват в образуването на лизозомите. Те разграждат ненужни за обмяната високомолекулни съединения и клетъчни структури, микроорганизми или вредни вещества. Митохондриите са най-големите клетъчни органели ,те доставят необходимата енергия за клетъчната обмяна. Рибозомите са малки зрънца – свободни/синтезират протеини за собствена консумация на клетката/ и свързани. Ядрото изгражда генетичния и регулаторен апарат на клетката.Основната му структура включва: ядрена обвивка, хроматин, ядърце, кариоплзма. Ядрената обвивка е изградена от две мембрани. Хроматинът съдържа геномите на клетката. Основни физиологични процеси в клетката са клетъчния метаболизъм, мембрален транспорт, клетъчно сигнализиране, клетъчно сигнализиране, клетъчен цикъл,клетъчна реактвност, движение, стареене, смърт. Обмяната на веществата в клетката е тясно свързана с клетъчния мембрален транспорт/преминаване на малки молекули и йони чрез пасивен или активен транспорт и изграждане на мембранни структури,съдържащи преносими вещества- цитоза/. Клетъчната реактивност изразява способността на клетките да реагират на променящите се явления във външната среда. Клетъчното движение отразява основна форма на съществуване на материята, пренасяща се от молекулите, изграждащи клетъчните органели, до движенията,засягащи части на тялото. Клетъчната диференциация се изразява в клетъчната специализация и усъвършенстване на отделните клетъчните популации до степен да изпълняват специфични функции. Клетъчното стареене и смърт отразява преходността на съществуване на формите на живата материя. Съществуват два процеса на клетъчна смърт, различаващи се по своя механизъм: некроза и апоптоза.
TEMA 2: Епителна и съединителна тъкан
Тъкани – струпвания на група от клетки,които са сходни; Епителната тъкан съдържа разнообразни по структура клетки и слабо развито междуклетъчно вещество.Епителните клетки изграждат епидермалната покривка на тялото,тапицират вътрешната повърхност на кухинните органи и изграждат жлезите в организма. Сетивните органи притежават специализирани епителни клетки.Епителните клетки изпълняват секреторна ,покривно-защитна, резорбтивна функция. Епителът може да бъде еднослоен или многослоен.Еднослойният епител се подразделя на: плосък, кубичен,призматичен и привидно многослоен. Многослойният епител бива преходен, многослоен плосък вроговяващ, многослоен плосък невроговяващ, многослоен цилиндричен .Жлезистият епител изгражда два вида жлези – екзокринни/отделят секрета си в система от канали / и ендокринни/отделят секрета си директно в кръвоносните съдове/ .Ендокринните образуват хормони ,които са жизнено необходими вещества в цялостната дейност на организма.Важна тяхна особеност е богатото им кръвоснабдяване от различни по произход на отделяне артериални източници.
Съединителната тъкан съдържа разнообразни по структура и специализация клетки и силно развито междуклетъчно вещество.Тя е най-разпространената тъкан в организма. Съединителната тъкан изпълнява опорна,прикрепваща, енергийна, терморегулаторна, защитна, имунозащитна и транспортна функции. Тя може да бъде подразделена на същинска и специализирана. Същинската е хлабава и плътна , а специализираната може да е разделена на мастна, хрущялна,костна,кръвна и лимфна.Основните видове съединително-тъканни клетки са: фибробласти, хондробласти, липоцити, мастоцити, плазмоцити. Мастната съединителна тъкан – основна съставка на подкожната тъкан.Хрущялната тъкан – опорно-защитна функция.Плътната тъкан – ставни капсули, мускули и сухожилия.Костната тъкан- основна опорна тъкан в организма.Кръвната тъкан е високо специализирана съединителна тъкан-еритроцити, левкоцити, тромбоцити. Еритроцити/най-многобройни/ – хемоглобин,участващ в газовата обмяна на кислорода и въглеродния двуокис. Левкоцитите изпълняват фагоцитарна и имунозащитна функция.Тромбоцитите участват активно в процесите на кръвосъсиране. Кръвосъсирането е биологична реакция, която предпазва от загуба на кръв.Кръвните групи се определят от два антигена по мембраната на еритроцитите- А и В / четири групи – А,В, АВ и О.Лимфната тъкан е подвид на кръвната тъкан ,но поради особената й имунозащитна и контролнозащитна функция може да се разглежда като самостоятелна. Лимфната течност за разлика от кръвта освен съдържание на лимфоцити съдържа повече липиди,въглехидрати и минерални соли и по-малко протеини. Чрез лимфните съдове тя се излива във венозната кръв.
Тема 3 : Мускулна и Нервна тъкан
Мускулната тъкан изгражда скелетните мускули /гладка мускулна тъкан / и миокарда на сърцето/сърдечна мускулна тъкан/. Мускулната тъкан осъществява движението на отделни части на тялото,двигателната активност на вътрешните органи и сърдечната дейност.Напречно –набраздената мускулна тъкан се състои от напречно-набраздени мускулни клетки,наречени още рабдомиофибри. Гладката мускулна тъкан,изграждаща част от стените на кръвоносните съдове и обвивките на вътрешните органи ,е изградена от гладки мускулни клетки .Те са по-малки на дължина клетки с едно ядро, разположено централно и мембранни органели.Сърдечната мускулна тъкан изгражда средния слой от стената на сърцето- миокарда.Нервната тъкан е високо специализирана тъкан за създаване и предаване на нервни импулси.Основните специализирани клетки са нервните клетки,а като втори клетъчен вид са глиалните .В зависимост от броя и полюсите ,от които излизат израстъците,ги подразделяме на многополюсни ,двуполюсни, еднополюсни и лъжливо еднополюсни. Израстъците са къси – дендрити и дълги аксони/провеждат нервните импулси към периферията на нервните клетки.В зависимост от функцията нервните клетки се подразделят на сетивни, двигателни, интерневрони.Сетивните нервни клетки със своите израстъци провеждат сигнали от външната и вътрешната среда на организма и ги пренасят от периферията до централната нервна система.Нервните рецептори улавят сетивните дразнения и ги трансформират в нервни импулси и ги предават в по-горните отдели от сетивните части на нервната система.
ТЕМА 4: Устройство на костите и ставите .
Двигателният апарат се състои от кости, стави и мускули.Костите и ставите представляват пасивната част на апарата,а мускулите ,извършващи движения в тях – активната част.Костите изграждат костния скелет.Те приемат различна форма и дължина.Костите са изградени основно от костна тъкан,но в състава им участват мастна, кръвна, хрущялна и нервна тъкан.Повърхността на костите е изградена от плътна костна субстанция.Гъбестата костна субстанция огражда елементи от жълтия или червен костен мозък.Костите са покрити от надкостница.Нарастването на костта в напречни размери зависи от този слой.Дългите кости притежават средна част- диафаза и два крайщника, наречени епифизи .Преходът между диафаза и епифаза се означава като метафиза и там се развива растежен хрущял, който е в основата на прорастването на костта на дължина.Костите се развиват по два начина . При първия процес на вкостяване обикновено плоските кости произлизат от центрове на ембрионални клетки. При втория процес костите произлизат на базата на съществуващ хрущял,в който проникват кръвоносни съдове.След процеси на постепенно разрушаване на хрущяла той бива заместен от новообразувани костни клетки и междуклетъчно вешество. Съществуват два основни вида свързвания между костите – неподвижно и подвижно свързване.Неподвижните свързвания се осъществяват чрез: плътна съединителна тъкан, хрущялна съединителна тъкан,костна съединителна тъкан. Подвижни са свързванията между две или повече кости – стави. Ставите между две кости са прости стави, а между повече от две –сложни.Те са изградени от три основни елемента: ставни повърхности, ставна капсула и ставни връзки .В зависимост от формата им ние свеждаме отделните ставни повърхности до три основни вида : сферични, елипсовидни, цилиндрични повърхности – от формата им зависи характера на движението на една става.Ставите със сферични повърхнини имат възможност да извършват шест вида движения /сгъване,разгъване,привеждане,отвеждане,външно и вътрешно завъртане/.Ставите с елипсовидни форма – 4 движения, с цилиндрична форма- 2 движения.Ставните повърхности са покрити с гладък и прозрачен хиалинен хрущял. Външният слой е съставен от плътна съединителна тъкан с преобладаване на колагеновите влакна. Вътрешният синовиален слой съдържа специализирани клетки, секретиращи слузна течност, смазваща пространството между ставните повърхности..Ставните връзки са изградени от плътна съединителна тъкан с богатство на колагенови влакна.Връзките ограничават движенията в ставите , но стабилизират ставната капсула и я подпомагат в прикрепващата й функция между ставните повърхнини.
ТЕМА 5: Кости и стави на гръбначния стълб и гръдния кош
Гръбначния стълб е изграден от 33-35 прешлени,разпределени в шийната област – 7 ,в гръдната -12, в поясната -5 , в кръстцовата -5 и опашната – 4 до 6 .
Всеки прешлен се изгражда от тяло,дъга и три вида израстъци – бодлести, напречни, ставни.Между тялото и дъгата се намира отвор.Съединените отвори на прешлените образуват гръбначния канал .Гръдните прешлени образуват стави с ребрата, кръстовите прешлени са обединени в кръстцовата кост, а опашните прешлени – в опашната кост. Прешлените се свързват помежду си чрез телата , дъгите и израстъците.Движенията между два прешлена са невъзможни поради еднаквите ставни повърхности.Те се извършват в група от прешлени, познати като прегъване,изпъване, наклонявания и завъртания.
Гръдният кош се изгражда от гръдната част на гръбначния стълб,ребрата и гръдната кост .Гръдната кост е плоска кост, притежаваща в горната си част дръжка ,последвана от тяло и накрая- мечоподобен израстък. Ребрата са 12 чифта.Те имат костна и ребрена част.Върху костната част се забелязват главичка, шийка и тяло. Първите седем ребра се залавят за гръдната кост. Тези ребра се наричат истински,останалите се наричат лъжливи,като последните два чифта остават със свободни предни краища – плаващи. Назад ребрата се свързват гръдните гръдните прешлени. При вдишване предните краища на ребрата се повдигат, а страничните се изместват нагоре и встрани. При издишване се наблюдава обратния процес.
Тема 6 : Кости и стави на черепа и долночелюстна става.
Черепните кости образуват черепната кутия ,която е здрава механична защита за главния мозък,свързаните с него сетивни органи,както и за началните части на храносмилателната и дихателна система.Костите на мозъковия дял на черепа са: тилна, клиновидна, челна, решетъчна единична кости и по две слепоочна и теминна кост. Черепните кост
Целият материал:
Пищови по анатомия.rar- (43.75 KiB) Свалено 75 пъти