Електролитна дисоциация. Хидролиза на соли

[Mozo]

Електролитна дисоциация.Хидролиза на соли


1.Теоритична обосновка

Същността на електролитната дисоциация на водни разтвори се заключава в следните основни положения: при разтваряне във вода електролитите (киселини,основи и соли) се разпадат спонтанно на положително и отрицателно. Заредени йони-катиони и аниони. Електролитите се разпадат в различна степен в зависимост от природата и концентрацията на електролита, природата на разтворителя и температурата на разтвора. Под действие на постоянен електричен ток катионите се придвижват към катодар а анионите-към анода.
Степен на електролитна дисоциация. Опитните данни за електропроводността на електролитите показват, че за даден момент само част от молекулите на електролитаса дисоциирани на йони. Степента на електролитна дисоциация показва каква част от всички разтворени молекули на електролита са разпаднати на йони:=n/N*100%.В зависимост от степента на електролитната дисоциация на 0,05 разтвори електролитите се делят на силни ( 30%), средни(=3-30%) и слаби(3%).
При разтваряне на сол във вода солта се дисоциира и получените йони взаимодействат с йоните на водата. В резултат на това взаимодействие може да се получи слабо дисоцииращо сер малко разтворимо или газообразно вещество. В тези случаи дисоционното равновесие на водата се размества и в разтвора преобладават H3O+ или ОН- йони, което променя реакцията на разтвора. Химичната реакция на обменно взаимодействие между йоните на солта и йоните на водата, в резултат на което се получават киселини и основи, се нарича хидролиза. Процесът е равновесен и обратен на процеса неутрализация.

2. Начин на работа:

ОПИТ 1:
Електропроводността на различните електролити може да се изрази чрез големината на електричния ток,протичащ през водни разтвори. В пластмасова чашка сеналиват последователно водни разтвори н захар, етилов алкохол, глицерин, амоняк, CH3COOH,CuSO4, H2SO4, NaOH, NaCl и вода . Електродите се потапят в измервания разтвор, апаратът се включва в ел. мрежа с напрежение 220V. Протичащия в различните електролити ток се отчита от амперметъра в mA. Всички опити се провеждат по един и същ начин, с тази разлика, че при всеки нов опит се сменя разтвора в чашката.

ОПИТ 2:
Хидролизата на дадена сол се установява чрез промяната на химичния характер на водния разтвор на солта. Този характер се изразява чрез т.н. водороден показател (рН).
За целта се използват разтвора на следните соли: К2CO3, NaCl, Na3PO4, AlCl3, CH3COONa, CH3COONH4.
В отделните гнезда на порцеланова плочка се поставят 10 капки от даден разтвор. Към всеки разтвор се добавят по 1-2 капки универсален индикатор. Оцветяването в отделните разтвори се сравнява със съответните стойности на рН взети от таблица.

ОПИТ 3:
В две епруветки се поставят съответно вода и алкохол. След това към тях се прибавя CuSO4-меден сулфат. Наблюдава се дали протича реакция.

Целият материал: