Разширяванията на Европейския съюз

[Mozo]

УНИВЕРСИТЕТ ПО БИБЛИОТЕКОЗНАНИЕ И ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ
СПЕЦИАЛНОСТ “БИБЛИОТЕЧЕН МЕНИДЖМЪНТ”
ДИСЦИПЛИНА „ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ”

КУРСОВА РАБОТА
на тема
Разширяванията на Европейския съюз

Разработил:
Проверил:



Проф. Иван Белчев


София
2012


Съдържание:
1.Създаване на Европейския съюз.
2. Присъединяване на страните-членки:
2.1. Деветте членки;
2.2. Дванадесетте членки;
2.3. Петнадесетте членки;
2.4. Двадесет и седемте членки;
3.Бъдещи планове на ЕС.
4.Използвана литература.
5.Използвани абревиатури.


Европейският съюз е най-типичният модел на европейската икономическа интеграция. Преди да го представим като емблематична интеграционна общност в Европа и света ще направим опит да проследим как в течение на повече от седем десетилетия се е развивал и обогатявал най-напред този термин научносъдърцателно.
Вън от всякакво съмнение е, че историята на разширяванията на Европеийския съюз не започва с подписаният на 07.02.1992г. в Маастрихт договор за неговото създаване. Тя започва да се пише много по-рано и е най-пряко свързана с разширяванията на неговите предшественици и в същото време съставни елементи в лицето на трите европейски общности ( ЕОВС, ЕИО и ЕВРАТОМ). Това става в началото на 60-те години на пейски ХХ век и обикновено се разглежда на примера на разширяванията на Европейската икономическа общност, респективно на Европейските общности след 1967г., когато влиза в сила договорът за обединяването на техните основни институции.[1]
Всеизвестен е фактът, че тези общности се съдават последователно от 6 едни и същи западноевропейски държави. През 1951г. Франция, Германия и Италия и трите държави от Бенелюкс (Белгия, Холандия, Люксембург) създават ЕОВС, а през 1957г.- ЕИО и ЕВРАТОМ. Римският договор за създаването на Европейската икономическа общност от 25.03.1957г. е отворен за всички други европейски държави, желаещи д се присъединят към „шесторката”. Към момента на неговото подписване основното изискване з а членството в Общността е правителството в държавата-кандидатка да е демократично и плуралистично.
Въпреки отправената о инициаторките покана за присъединяване към тях и на други европейски държави, примерът им първоначално не е последван. Нещо повече. В противовес на създаването на ЕИО и за да не изпадне в изолация след като е отказала поканата, Великобритания инициира в края на 50-те години формирането на алтернативна формация под наименованието „Европейска асоциация за свободна търговия”(ЕАСТ).
Още от началото на своето съществуване ЕАСТ не се радва на такава ентусиазирана подкрепа от стран на САЩ и Канада, на каквато се радва Европейската икономическа общност. Постепенно Великобритания и другите държави от асоциацията започват да осъзнават деликатността на своето положение, поради което започва постепенна преориентация към членство в утвърждаващите се все повече и повече Европейски общности.
Първият опит за присъединяване на нови държави към ЕИО датира от 961г. Да подаде молба за членство най-напред решава Великобритания, последвана съответно от Ирландия и две от седемте членки на ЕАСТ- Дания и Норвегия. Това е изключително важен момент в историята на тези държави и особено на Великобритания и Ирландия, които са класически пример за колебливо поведение по отношение на европейската икономическа интеграция.

Целият материал: