Обща регионална политика на европейския съюз и приобщаването на България към нея

[Mozo]

КУРСОВ ПРОЕКТ ПО
“ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ”

Тема: Обща регионална политика на Европейския съюз и приобщаването на България към нея

Изготвил:

София

Независимо че в преамбюла на ДЕИО държавите-членки са заявили твърдата си решимист "да укрепват единството на техните икономики и да осигуряват тяхното хармонично развитие посредством намаляването на различията, съществуващи между различните области и изостаналостта на по-слаборазвитите области", за обща регионална политика по това време / 1957г. / е рано да се говори. Едва десет години по-късно, в края на 60-те години на двайсти век, Комисията на Европейските общности прави предложение на Съвета на министрите за разработване на специална политика за регионалното развитие , а в края на 1970г. се постига съгласие между всички държави-членки на ЕО за ориентиране на тази политика. За целта се прави преформулиране на задачите, най-вече на Европейския социален фонд / ЕСФ /, който както е известно, заедно с ФЕОГА е съсдаден с Римския договор / ДЕИО / . Дефинирането и официалното признаване на ОРП се осъществява обаче едва с Единния европейски акт/ 1986г. /, след катонапрактика общността е реализирала значителен брой инициативи в тази област.
Аргументите в полза на укрепването на икономическото и социално сближаване в Европейската общност / Европейския съюз / са свързани най-вече със съществуващите в нейните рамки икономически и социални различия. Едва ли е нужно да се напомня, че такива различия се наблюдават още при учредителите на ЕОВС, респективно на ЕИО и ЕВРАТОМ. Слаборазвити селски райони има в Южна Италия и Сардиния, в Корсика и отвъдморските територии / департаменти / на Франция. Индустриални зони със западнали производства и висока безработица могат да се срещнат в Северна Франция и Белгия.
Като сериозно предизвикателство за по-нататъшното развитие на регионалната политика на общностно равнище безспорно се явяват последвалите две разширявания на ЕО. Най-напред при т.нар. "Северно разширчване" към към Общността се присъединяват Великобритания, Дания и Ирландия. След това при " Южното разширяване " в ЕО влизат Гърция, Испания и Португалия. Сред тях се намиратчетирите най-слабо развити държави в Общността, респективно по-късно и в Евросъюза до последното му разширяване - Ирландия, Гърция, Испания и Португалия. Немалък е "приносът" в това отношение и на обединението на Германия в началото на 90-те години на двайсти век.
Най-общият извод, който се налага, е, че общата регионална политика на ЕО / ЕС / започва да се разработва в края на 60-те и началото на70-те години на двайсти век, като членският състав на ЕО вече е нараснал достатъчно, разширили са се границите на общия пазар, осезаемо започват да се проявяват първите по-сериозни регионални дисбаланси и различия в заетостта и доходите. Макар че тази политика е една от най-важните политики на ЕС и до днес в първичното европейско законодателство тя продължава да се разглежда под наименованието " Икономическо и социално сбижаване". В Договора за създаване на Конституция за Европа формулировката вече е разширена като освен икономическото и социалното е включено и териториалното сближаване в рамките на ЕС.
Общата регионална политика е строго целева политика. Тя следва широк кръг от цели, няколко измежду които са от първостепенна важност. Това са: осигуряване на разнообразни финансови стимули за развитието на по-бедните региони в Евросъюза; координиране на регионалните национални политики на държавите от Евросъюза; гарантиране на тясна връзка между механизмите на регионалната и други политики на Евросъюза. Понастоящем тези цели са актуализирани и се свеждат до постигане на конвергенция, регионална конкурентноспособност и регионално сътрудничество.
Реализирането на целите на общата регионална политика се осъществява посредством"
финансовото съдействие на структорните фондове;
Европейската инвестиционна банка
други съществуващи финансови органи и актове / ресурси /
Сред изброените средства структорните фондове са основните финансови инструменти за субсидиране на регионалната политика. Определянето на техните задачи, приоритетни цели, организация и групиране се осъществява с единодушие от Съвета на Европейския съюз по предложение на Европейската комисия, след одобрение на Европейския парламент и консултация с икономическия и социален комитет и Комитета на регионите. Основното им предназначение е да оказват помощ за икономическото и социалното сближаване между отделните региони в държавите-членки или между ясно оформили се полюси в рамкита на Европейския съюз.
Целеполагането при структорните фондове става с регламенти , в който в изключително голяма степен е отчетена спецификата на съответния период. Така например за периода 1995-1999г. това са:
Цел 1. Насърчаване на развитието и структорното приспособяване на региони с забавено развитие / бенефициенти са региони с ниско жизнено равнище, с БВП на човек от населението под 75% от средния за ЕС /
Цел 2. Подпомагане на региони / индустриални зони / с промишлен упадък.

Целият материал: