ИДЕЯТА ЗА ГЛОБАЛНОСТ И ИЗМЕРЕНИЯТА

Глобализация е събирателен термин, обозначаващ серия от икономически, социални, технологични и политически процеси, проявяващи се във взаимовръзките и отношенията между отделните държави, организации и хора. По своята същност промените са свързани с всеобщо разпространение и взаимопроникване на идеи, капитали, технологии и културни особености на световно ниво. Процесът се възприема като премахване на границите и разстоянията като фактор на развитие в световен мащаб.
Глобализацията е процес със спорен ефект. Налице са различни гледни точки и позиции за ползите и вредите от разрастващите се размери на глобализацията. Противниците на глобализацията организират редица прояви, съпътстващи важни международни форуми.

Видове глобализация
• Глобализация на икономиката — световни процеси в изменение на финансовите пазари, търговските и производствените ниши. В резултат географските граници и правителствата практически не контролират масовото си производство и потребление. Появят се принципно нови политически интереси, контролирани от неправителствени институции. Във връзка с масирания антиглобализъм мултинационалните компании използват термина глокализация (неологизъм от „глобализация“ и „локализация“) за изтъкване на съобразяването им с местните исловия.
• Компютърна глобализация — процес на адаптация на компютърния софтуер с цел използването му в различни страни по света. Наблюдава се уеднаквяване на лингвистичните, маркетинговите и програмните усилия по света. Софтуер тип G11N.
• Глобализацията като универсален процес — естествен процес на миграция на всякакви видове ресурси по света: парични, човешки, производствени, икономически и др. На определен етап се развива информационно общество, по-слабо податливо на управление.

Основи икономически черти на съвременната глобализация
• Свободна търговия.
• Свободно движение на капитала.
• Просто преразпределение на различни отрасли на промишлеността между различни страни.
• Ръст на влияние на финансовия капитал, сравнен с търговския и промишления.
• Увеличение на потребителските кредити.
• На фондовите пазари «финансови инструменти» (като национални валути, застраховане и др.) преобладават над стоките.
• Намаляване данъците набизнеса (за сметка на увеличението на данъчната конкуренция между страните).
• Отслабване на отделните страни.
• Създаване на международни организации, например МВФ, Световна банка, СТО и др.).

Глобализация, Антиглобализация и Антиамериканизъм

За глобализацията говорят често и подробно икономисти, политолози, социолози, културолози и политици. За едни глобализацията е благо, за други е проклятие. За едни тя води до процъфтяване на нашата планета, за други до нейната гибел. Очевидно е, че налице са сблъсъци с противоречия, защото и двете засягат интереси. Няма никакво съмнение, че глобализацията носи определени придобивки. Но за някои те са големи или много големи, а за други малки, практически незабележими, или са съпътствани и от големи загуби на доходи, на престиж, на влияние. Кой обаче би поел риска да се откаже от част от благоденствието си днес, за да живее по-добре утре?
Проблемът е в това, че са нужни много вложения за енергоспестяващи производства, за рекултивация на замърсени площи, но и за достъпно и качествено образование и здравеопазване, и още, и още. Всичко това струва пари откъде да дойдат те? От тези, които имат много? Или от тези, които имат малко? А как да се обясни все по-силно разрастващата се война срещу глобализацията? Война не в преносен, а в буквален смисъл, физическа, а не теоретична; сблъсък по улиците, а не сблъсък на идеи, тъй като демонстрантите, формиращи ударните групи, поддържани от неправителствени организации, обсаждат сградите и градовете, където заседават международните форуми ?
Това са само част от многото сериозни въпроси, над които всеки един от нас трябва да се замисли. Нека да започнем търсенето на отговори на тези въпроси с един бегъл опит да внесем яснота по използваните термини и понятия, защото поне част от проблема на досегашните дискусии е в това, че има стотици определения на глобализацията. Обикновено основанието за присъдата над глобализацията е, че тя ще подчертае неравенството и ще утежни бедността. Истинската причина, която стои зад желанието тя да се отхвърли или контролира, е, че в настоящия си модел глобализацията се идентифицира с капитализма и с пазара, които от своя страна в настоящия контекст се свързват с американското надмощие.
Вярно е, че в миналото единствените резултати, които тя донесе, са: икономически спадове, мизерия сред хората, техническа изостаналост, произтичащи от политически тирании. Тази констатация е валидна както за социалистическите комунистически режими, така и за хитлеристкия националсоциализъм, който, да не забравяме, също се мислеше призван да се разпростре на цялата Земя и като начало в Европа. Дирижираният глобализъм винаги е бил подстрекател на човешки катастрофи или в по-малко лошите варианти - на икономически затъвания, много по-болезнени за народите, отколкото най-лошите капиталистически неправди.
Може ли глобализацията да бъде вредна заради единствения факт, че понастоящем се смесва с американизацията? Трябва ли да не се отбелязва успехът след 50-те години на миналия век, когато световното производство нараства многократно, а обемът на износни стоки - десетократно? Трябва ли да се зачертаят преките инвестиции в чужбина, движещи сили в развитието на изостаналите държави, под претекста, че в голямата си част са американски? Аз твърдя категорично, че това, от което страдат слаборазвитите страни, е недостигът на глобализация; тъй като тя на практика е все още твърде фрагментарна, голяма част от обмена и инвестициите са осъществяват днес между Европейския съюз, Северна Америка и Западния Пасифик на Азия.
Не подлежи на дискусия, че световното надмощие на Съединените щати от много години поставя останалите страни пред непознати проблеми във всички области, включително и в областта на културата. Но това е резултат от исторически процес, разпрострял се почти век. Трябва да се анализират съответните детайли, за да се прецени рационално новата ситуация и да се използва позитивното в нея, а не да се коригират крайностите, когато те вредят на балансираното и уравновесено управление на световните дела. Но злопаметността, която се бори с всяко решение, дори когато то е добро, само защото е американско, може единствено още повече да отслаби страната, която приема американофобията за водеща.
Държавата, която споделя подобна неразумна импулсивност, губи своята сила и става антипатична за много други страни, които нямат нищо американско, още по-малко американофилско. Ако има универсална аксиома, приемана за вярна дори от привържениците наглобализацията, тя е, че "разривът между богати и бедни се задълбочава", или още, че "бедните стават все по-бедни, а богатите - все по-богати". Аз бих коментирал тези твърдения с един прост математически пример.
Между обществата, както и между индивидите в границите на едно общество пропастта между богати и бедни може да расте и въпреки това жизненото равнище на бедните да нараства. Ако в едно развито индустриално общество за 10 години годишният доход на глава от населението нарасне от 20 000 на 30 000 долара, т.е. с 1/3 и в същото време годишният доход на едно по-слаборазвито общество нарасне със същата пропорция, примерно от 3000 на 4500 долара, разликата между двете общества ще се увеличи. Преди тя е била 17 000 долара, а след това - 25 500. Наистина, неравенството ще се задълбочи. Но равнището на живот на по-бедното общество все пак се е подобрило, което е ясно разбираемо за членовете му.
И така, глобализацията - чрез всички тенденции в технологичното развитие, в действието на пазарите, в политическите процеси и в развитието на културата - поставя много големи предизвикателства към националните общества, в това число и към България. Очевидно е, че ние няма да можем да използваме възможностите, които се разкриват пред нас, ако самите ние нямаме собствена стратегия, която да отговаря на нашите потребности, да използва конкурентните ни предимства и да преодолява конкурентните ни недостатъци спрямо други страни. Защото главният фактор за оцеляване и развитие в глобализирания пазар днес е конкурентоспособността. Трябва още в началото да подчертаем, че това не е водеща характеристика както на повечето произведени в България стоки и услуги, така и на самата ни икономическа система.
Ясно е, че европейската перспектива е ключова за страната ни. И не само защото ще станем част от най-големия вътрешен пазар на планетата, но и защото ще станем част от един уникален политически и икономически модел. Европейският модел, съчетаващ материално качество на живота, демократично участие, социална сигурност и шансове за образование, доказа силата си. Това е модел, който във времената на глобализация дава най-добри шансове за развитие. Европейските общества не се примиряват с крещящи различия в доходите и със социална изолация - нещо, което изглежда обичайно на други континенти.
За финал на моя възглед върху многостранният проблем за глобализацията искам да отбележа надеждата, сещайки се за известната поговорка, че "надеждата умира последна": дано България максимално използва шансовете на глобализацията и да сведе до минимум произтичащите от нея рискове, защото, както с право се казва, ако ние не използваме глобализацията, тя ще използва нас.

Моето мнение :

Глобализацията е спорна тема, но значението на тази тематика е безспроно, и то не само за политическото образование. В дебата за глобализацията се засягат в тяхната същност основполагащи въпроси на политиката - за демокрацията, за легитимността или за отношението спрямо икономиката.

Въпросът за ролята на обществената комуникация, който придобива все по-голямо значение за политическото образование, може да бъде развит на основата на тази тематика. Като все още ново, но вече широко разпространено понятие глобализацията се използва в смисъла на различни интереси. По-доброто познаване на дискусията за глобализацията ще помогне не само за по-доброто разбиране на тези процеси. В крайна сметка при разглеждането на темата за глобализацията става дума за дебата по основните въпроси на бъдещето, към които трябва да е ориентирана политиката, както и образованието.