Вътрешни болести

[Mozo]

1. Предмет на вътрешните болести. Етиология, патогенеза, клиника

Предмет на вътрешната медицина са болестите на вътрешните органи на човека и тяхното лечение с консервативни методи.
Етиология :
а) химични - промишлени отрови, храни, лекарства, алкохол, наркотици
б) биологични - бактерии, вируси, паразити
в) психични – стрес, уплаха
г) вродени, наследствени
д) социално обусловени
Много често причините остават неразкрити.
Патогенеза: Механизъмът на възникване и развитие на болестта бива: неврогенен, психогенен, имунен, нарушение в регулацията на обменните процеси.
Клиника: Клиничен метод изразяващ се с разпит на болния и близките му / анамнеза/, установява се сегашното му състояние /цялостен преглед и обективни изследвания/, проследява се хода на болестта.








2. Методи на изследване на болните. Анамнеза,
физикален преглед



Анамнезата е данни, които болния или неговите близки ни съобщават за неговото заболяване. Не трябва да се подценяват, защото могат да ни насочат към евентуалната диагноза. Взема се информация за минали заболявания, фамилна анамнеза от рода на диабет, ХБ, язвена болест, туберкулоза. Битови и трудови навици, вредни навици алкохол, цигари. Жените задължително се разпитват за менструалния цикъл.
Статус : Оглед- Ръст, походка, телосложение, видима възраст, цвят на лицето, форма на главата, очните ябълки /изпъкнали-екзофтално или нормално разпол./, дъха, оглед на гръдния кош, корем, крайници. Палпация /опипване/-температура, влажност на кожата, лимфни възли /увеличени/, гърден кош, коремни органи-ръба на ч.дроб, болезненост. Перкусия /почукване/- директна - с върха на пръстите и индиректна - между пръстите и тялото се поставя другата ръка. Бива повърхностна и дълбока. Аускултация /преслушване/ на б.дроб, сърце, черва. Бива директна - при допиране на ухото до съответния орган и индиректна - чрез стетоскоп.
Правят се следните изследвания : взема се кръв , ЕКГ, Ехография, рентгенография, ЯМР, скенер, функционално изследване на дишането, коронарна ангиография.
На базата на всичките изследвания се поставя диагнозата и се назначава лечение.
5. Симптоми и синдроми при заболявания на дихателната система
Най-честите оплаквания са кашлица, храчки, кръвохрак, гръдни болки, задух, втрисане, температура, изпотяване, лесна умора, отслабване.
При заболяванията на дих. с-ма везикуларното дишане (образува се в алвеолите при опъване на техните стени при вдишване) бива:
Остро-при бронхити
Отслабено-при стеснение на ларинкса, трахеята, бронхите, при тумори, сраствания.
Изострено издишване-при бронхиална астма, емфизем.
Хриповете са винаги патологично състояние. Те се образуват в трахеята, бронхите, в белодробните кухини. Могат да са сухи – при астма, влажни – при белодробен инфилтрат на белодробен застой.
Крепитации-нежен пукот, който се чува при вдишване, когато стените на алвеолите са слепени.Чуват се при пневмонии, белодробен оток и застой.
Кръвохраченето е признак за патологичен процес в трахео-бронхиалното дърво, в белодробния паренхим -тумор, туберкулоза, застой в малкия кръг на кръвообращение.
Рентгенографията има важно значение за диагностиката на заболяванията на ДС.
Ампутационен (ограничаващ) синдром-характеризира се с намаляване на всички вентилаторни показатели-статични и динамични.
Обструктивен (запушващ) синдром-близки до нормата статични(ВК, ТБК, ОО), но намалени динамични.
Смесен-съчетава белезите и на двата.
ВК-витален капацитет-най-големия обем въздух, който може да се издиша при максимално вдишване.
ТБК-тотален белодробен капацитет-макс.количество въздух в б.дробове при макс.вдишване.
ОО- остатъчен обем-въздухът, който остава в б.дробове след макс.издишване.
Динамични: ФЕО-форсиран експираторен обем-въздуха, койтоможе да се издиша за 1сек.
ММК-максимална минутна вентилация-въздухът, който се издишва за 1мин.



6. Остър трахеобронхит

Определение: Остро възпаление на бронхите. Инфекцията е вирусна-грипни, пара-грипни и бактериална. Запрашеност на въздуха, простудни фактори.
Наблюдават се: хиперемия, ексудация, повишава се пропускливостта на тъканите, увел.функцията на жлезите /хиперсекреция/, вследствие на което в лумена на бронхите се отделя секрет, който полепва по лигавицата, поради което бронхите се стесняват. Затруднява се белодр. вентилация /затруднено издишване/ удължава се издишването. Бронх. лигавица е зачервена, оточна. Секретът запълващ бронхите е слузен, гноен. Наблюдава се излючване на ресничестия епител на бронхите.
Кл.картина: Инфекцията започва от горе на долу- от остър ренит, изразяващ се с водниста секреция от носа, запушване на носа, задруднено дишане, кихане. Инфекцията се спуска към фаринкса- раздразнено гърлото, болки при преглъщане. Ларингит-пресипналост на гласа, афоничен, дразнеща, лаеща кашлица. Трахеит- раздразнение в гр.кост, парене, мъчителна кашлица. След това достига бронхите. Температура 37-38С, кашлица и храчки. В началото е суха, а по-късно става влажна с отделяне на храчки, които са слузно-гнойни. С прибавяне на бактериална инфекция-може да станат гнойни. При аускултация-изострено везикуларно дишане с удължено издишване, със сухи свиркащи хрипове.
Изследвания: кръв- вирусна инф.-СУЕ нормално, няма левкоцитоза, има левкопения, лимфоцитоза.; храчка – за флора и антибиограма.
Лечение : медикаменти-антипиретици, капки за нос, отхрачващи, АБ.


7. Пневмонии

Определение: Остро възпалително заболяване на б.дроб, което засяга предимно алвеолите или интерстециалната тъкан на б.дроб.
Първични пневмонии ,при които не е установено др. белодр. заболяване. Те биват:
а) Бактериални-от пневмококи, стрептококи, стафилококи, ентерококи.
б) Вирусни и микоплазмени- грипни, парагрипни, вируси на морбили, варицела.
Вторичните пневм.-причинени от друго първично заб.на б.дроб, вследствие смущения в белодр. кръвообращение-белодр.застой, оток, инфаркт или промени в бронхиалната стена-бронхостенози, бронхиектазии.
Аспирационни пневмонии- вследствие на аспирирани тела-при давящ се човек.
Токсични - вдишване на токсични газове.
Разпростанението става по бронхогенен път- инфекцията от горните, слиза до долните дих. пътища като се засяга кашличния рефлекс, движението на ресничестия епител на бронх.лигавица, фагоцитиращите св-ва на макрофагите и левкоцитите. Хематогенен път- при сепсис. Пневмониите се разделят на :
1.Лобарни /крупозни/ -при засягане на цял лоб
2.Сегментни – ангажиране на няколко сегмента от един лоб
3.Лобуларни /бронхопневмония/ –ангажират се един или няколко лобула от един сегмент, но не целия.

Целият материал: