Митът за Сизиф

[Mozo]

„Самата борба на порива към върховете е достатъчна, за да изпълни човешкото сърце. Трябва да си представяме Сизиф щастлив.”

Албер Камю – „Митът за Сизиф”

Колко често се питаме: ”Какъв е смисълът на живота?”, „Защо съм тук и какво трябва да правя?...” Страшното е, че много хора дори не ги е грижа за това – те го приемат като даденост, дори не се интересуват, не питат, не задават въпросите си –но пък и защо да го правят, след като това няма да им донесе нищо полезно, нищо материално. Те просто избират, бих казала, да живеят, но всъщност само съществуват – в незнание и безсмисленост. Избират да вършат ежедневните си занимания, ден след ден, година след година, в абсурдността, наречена свят.
Точно за това пише и великият френски философ Албер Камю в есето си „Митът за Сизиф” – за абсурдността на главния герой Сизиф, за силата на волята му, за желанието му не просто да съществува, но и да живее, и като цяло за абсурдността на живота.
Сизиф е наказан от боговете безкрайно да бута един камък – станал неговият най-добър приятел и едновременно най-върл враг, към върха на една планина. Човек и природа се сливат в едно. Силата на Сизиф, излъчвана от цялото му тяло, напрегнатите му ръце, покрити с пръст, рамото, на което е подпрял грамадния камък, потта, стичаща се по лицето му, решителността в очите му – всичко това е не толкова описание на физическата сила на героя, колкото силата на неговата воля.

Целият материал: