***

[Дамян Гочев]

да те изживея в утрото...
родена за любов под слънцето...
нека аз да те намеря,
да те срещам на завоя,
да притихнеш във водата,
да летя над теб в синевата...
луната сребърна да те обгърне,
да ме изплачеш във сълза гореща...
не зная, може би в нощта греховна...
не мога този пъзел сам да подредя,
но не бягам,
не съжалявам
и се бунтувам,
и се противопоставям,
защото съм жив, защото тук оставам,
мечти не ще заменям!

вървя след слънцето с надежда,
вдишвам аромата
и следвам твойта сянка,
измълчавам любовта,
но вярвам,
и дишам,
и да те издумам мога
само в тез’ слова:
любов до изнемога...
неизказан миг във времето, в една частица време,
да те греша - просто с теб да живея!

по текст на Лина Ойлче - Номад

[шони]

Една чудесна лирическа изповед