Коя книга четете в момента?

[Mozo]

Тежко е

[Mouse]

На Маркъс Блейк - "Атлантида: откровението"

Непознат за мен автор, но книгата е добра. Ако съдя по заглавието и съдържанието - трябва да има още две части.

[Nevena82]

Една година в Париж! Това е сбъдната мечта на Ан, която от дете е очарована от Франция и нейните език и култура и разбира се, от френската кухня. Като съпруга на дипломат Ан е живяла на различни места по света, но нейната първа любов е Франция и възможността да бъде в Париж със съпруга си я прави щастлива. Това, което и двамата не подозират обаче, е, че той спешно ще трябва да замине за Ирак без право на придружител от семейството. Ан страда от тази раздяла, но вместо да се отдаде на лениво униние, решава да се заеме с нещо смислено – да пътува и да изучи няколко района на Франция с най-типичните за тях ястия, и да опише преживянията си в книга. Страстна почитателка на Джулия Чайлд – също съпруга на дипломат и световноизвестна кулинарка, Ан решава да тръгне по стъпките й и умело ни въвлича в изкуството на готвенето във Франция. За нея именно храната е мостът между две култури, но книгата далеч не се ограничава само с кулинарната тема. Авторката обикаля дузина френски градове, изучава историята им, местните обичаи, храната, ресторантите. Научаваме интересни факти за копринената индустрия в Лион, за френското гюведже и старинните комунални пещи, за забравената в България супа от свински крачета. Споменава се пребиваването на Томас Джеферсън във Франция, живописните саги на множество френски кулинарни клубове, историята на бургундското вино. Описани са разговори и срещи с интересни хора, преразказани са местни легенди. Научаваме малко известни факти както от френската кухня, така и от националната история.
Към всяка от десетте глави на книгата има старателно изпробвани рецепти на характерни блюда – говеждо по бургундски, кисело зеле с наденички, палачинки. В повечето случаи това не са някакви претенциозни ястия, но те съдържат важен, чисто френски елемент, който ги прави уникални. Ан Ма буквално ни вкарва в кухнята на няколко парижки заведения, където научаваме кулинарни тайни от първа ръка. Тази завладяваща книга е предназначена за широк кръг читатели – за тези, които искат да научат повече за френската кухня, а и за всички, които се интересуват от Франция и всичко френско.

Превъзходни съставки, внимателно приготвени и изключително елегантно сервирани. Наистина апетитна книга

[Mozo]

Звучи интересно

[Mozo]

Александър Дюма - Кралица Марго.

[Kotkata68]

"Животът според Любка" - Лори Греъм

Анотация:

Офтопик:

Бъз Уекслър е ловец на таланти за прочуто студио, тя е известна с това, че може да надуши коя група пъпчиви пубертети ще стане следващият международен хит. Бъз върши работата си от 25 години и се смята за най-добрата, носят се слухове, че ще й връчат престижната награда за цялостно творчество. Едновременно с това у нея непрекъснато живее сянката на страха: тя е на 42 години, според шефа й – преклонна възраст дори при положение, че Бъз щедро се възползва от всичко, което й дават пластичната хирургия, козметиката и фармацията, към които тя добавя хранителен режим от кофеин, никотин, кокаин и амфетамини.

Когато й предлагат да придружава вокален състав български жени на възраст от 45 до над 60 години в турнето им из Великобритания и Щатите, тя не знае как да реагира. „Уърлд мюзик” е следващият хит” – уверяват я. А тя си мисли: –„Уърлд мюзик” е далечната пустиня на „Комет аудио”. Някакъв си Улан Батор, мама им стара”.

Но когато чува как пеят „Планинските баби”, Бъз остава смаяна. Всъщност, смайва я всичко: пеят без репетиции - просто едната подема, а останалите я следват, така са правили през целия си живот и не разбират как изобщо е възможно да живееш без да пееш. „Нима английските жени не пеят, докато прибират овцете в обора?”; имат непозната за нея, но отрезвяваща и реалистична жизнена философия и най-важното – лека-полека я смъкват на земята и без самата тя да усети, помагат й да осъзнае колко важно е човек да има и непреходни ценности.

Неофициален лидер на групата е Любка (от заглавието). Тя говори някакъв английски, научен от учебника и от американските филми, но откъслечно, заради непрестанните спирания на тока в България. Другите са също живописни фигури. Дора няма зъби. Няма и куфар, а е навлякла една върху друга всичките си дрехи, за да не вземат да й ги откраднат. Затова пък Кичка непрестанно краде. Всичко, което не е заковано за пода по хотелските стаи, потъва в куфара й. Съпругът на Цвета я е набил хубавичко, преди да й позволи да замине на турне, а Станка е съпровождана навсякъде от двама бодигардове, понеже е баба на мафиот, действащ из Англия. Хуморът обаче остава в рамките на добронамерения тон и при всичките си чудатости българските баби успяват да станат симпатични на Бъз и на читателите.

Освен Бъз, историята на промоционалното турне е разказана и от Олга – преводачката на групата, с мозък, напълно промит с комунистически максими, макар че дните на „Другаря Живков” отдавна са отминали. Английският на Олга е пълен с екзотични грешки, показващи колко малко е научила езика, с който си изкарва хляба, но не помрачават чувството й на превъзходство над „примитивните певачки”. С типичното за нея недоразбиране как трябва да звучи изисканият английски език, тя обяснява, че Бабите „правят ненапредничава музика от стародавни времена”.
Ако вместо „Планинските баби” съпровождаше възрастни дами от някой средноамерикански щат, Бъз пак щеше да изживее културен сблъсък, но в конкретната ситуация тя трябва да се оправя направо с пришълки от друга планета. И въпреки това, по време на турнето Бъз се научава не само да яде туршия и да пие домашна ракия, с които Бабите са се запасили в изобилие. Тя се научава и на по-честно и човешко отношение към себе си и заобикалящия я свят.

[Ваня]

Реших да го подкарам по автори и естествено започвам с един от любимите ми.
Робърт Лъдлъм.В момента чета "Знакът Прометей",а след това всичко останало,което не съм чела.

[LeoZhekov]

За 1 седмица изчетох книгите "Warcraft" от 2 до 7 на хартиен носител, но за огромно съжаление други книги не са преведени на български и дори не са разпространени в българия на английски, та се наложи да си ги изтегля и да ги сложа на телефона. Прочетох 1-вата и сега съм на 8-мата Бих признал, че ми е удобно с телефона. Не е като хартията, но да. Все пак е развлечение докато пътувам в автобуса по 2 часа на ден.

[Mozo]

От седем години чета на телефон, идеално е

[Mozo]

Александър Дюма - Четиридесет и петимата.

[Nevena82]

Чета "Последното убежище" на Решат Нури, която е като обяснение в любов към театъра. Страхотни описания има вътре!

"Сега светлината падаше отстрани и можех по-добре да видя физиономията й: бе жена на около тридесет-тридесет и две години. По-точно, момиче, нещо средно между вещица и вечно дете. Като говореше, мисълта й непрекъснато прескачаше от едно на друго. Малко, топчесто носле между кръглите детински бузи, чиито крехки ноздри непрекъснато трептяха, сякаш душеше наоколо. Пълна негова противоположност бяха месестите устни, по които още не бяха изчезнали следите от червилото... По всяка вероятност, когато се любеше, този нос и тези устни въобще нямаше да въздействат зле. Но щом я прихванеше вещерството и започнеше скандал – пази Боже! И гласът й беше един такъв...
Както предположих и в началото, кашлицата, която съпътстваше смеха й, не беше болестно състояние, а вид нервен тик. Леко дрезгав, груб глас... Но щом започнеше да разказва за оставеното в стаята й дете, той придобиваше такава странна мелодичност, каквато рядко съм чувал дори от хора, споделящи впечатления за красиви неща и приятни емоции."

[BURN5]

Шестият от Дейвид Балчади
Ама щото съм дзифтар- свалям си ги от http://knigi.spasete.me/. В прозорчето, което е горе в ляво се пише името на автора, а отдолу излизат качените книги и форматите в които са.

[Mozo]

В читанката има всичко, което ми трябва

[BURN5]

Ех, Мозо, Мозоооооо.... Ама все тая читанка размяташ, пич! Има много неща, ама не и всичко. Ти и ШКОДА-та ти вършеше работа, ама взе РЕНО, нали?!

[Mozo]

Всичко има давност, няма как