Факултативна дисциплина

[Mozo]

ексикография / речници


*речникова статия

1.Етимологичният речник на българския език – БАН
2.Многотонен тълковен речник
3.Речник на чуждите думи на Стефан Младенов
4.Речник на новите думи и значения
5.Речник(за анализ) на Найден Геров
дадена дума – преписваме статиите , хронология , типове информации , варианти на думата и т.н. + теория 3-те въпроса(лекции)

Предмет на лексикография и типове речници

1.Лексикографията е самостоятелен теоретико-приложен дял на лексикологията . Той се базира на същинската лексикология. Има за цел да събере и да покаже лексиката на българския език . Речникът е кодифициращ и съдържа лексикална норма . Начина на изработка трябва да стъпи върху теоретична база как да бъде изработен . Предговора на речника съдържа принципите , които автора ще следва .
Речниковата типология – обща класификации на общата лексикография. Разлики:
-енциклопедии – описва явлението , което назовава думата
-лингвистични речници – описват думите в езика
В лингвистичните речници – няма собствени имена.
В енциклопедиите – са основна част от речника ,собствени имена.
2.Типология на лингвистичните речници
а)описателни – описват даден ъгъл от думата , произход , синонимия на тази дума.В описателния речник има елементи на нормативност , има задължителна речникова статия.
б)нормативни – правописният и правоговорният речник , показват как трябва да се пише и говори , формира езиковата култура .
в)пълни – речник практически не може да се направи , трябва да обхваща всички налични езикови единици . Може да се направи на език , който е мъртъв , защото не може да се развива.
г)непълни – всички речници на живите езици за непълни
д)общи- семантичен обхват на речника дали той подхожда избирателно или всички думи обхваща . Класическият общ речник е Тълковният речник – няма избирателност на думите . Всички други са специални .
е)специалните речници – описва част от лексикалната система и описва само нея
ж)едноезични и многоезични
многоезичните – двуезични – превод,обучение на чужд език
з)с метаезик и без метаезик
метаезика – обяснителната част от речника , авторовото обяснение на езика
без метаезик – само думи , правописен , правоговорен , анонимен ....
и)азбучни и тематични речници
Нашите речници са подчинени на азбучния принцип . Още през Възраждането от руската традиция,създава утвърдена система . Формален принцип, той не може да създаде представа за системност на лексиката .
Тематичните речници – целта е да се представи вътрешната организация , начина на организиране , мрежата , отношения , които има м/у тях . На български език няма тематичен речник , има само англ.-бълг. И италиан.-бълг. Речник.


Видове речници

1.Тълковен речник
Първият български Тълковен речник е издаден в Москва 1889г. Той е от 2 тома, авторът е А. Дювернуа (“Словарь болгарского языка”, Москва 1889 г.)източници : фолклора, диалектите , разговорната реч и др.източници новата преса . Речникът съдържа 20 хил.думи . Той може да се определи и превода , дават се и руските синоними .
Речникът на Найден Геров излиза в Пловдив 1895г.-1904г.съдържа почти 80 хил.думи „Речник на българския език“.Съсредоточен основно в/у устна и диалектна реч. Примерите са изцяло от фолклора . В негo няма термини и книжовна лексика .

Целият материал: