Спиране и прекъсване на давностни срокове

Бургаски Свободен Университет

КУРСОВА РАБОТА

Тема: Спиране и прекъсване на давностни срокове

Изготвил: Проверил:
Силвия Петрова Чинтулова Проф. Д-р Русчев
Гр.3, Спец. Право
Задочно обучение
Ф.№ 08123084

Бургас 2010

УВОД

Терминът „давност” е от руски произход и означава отколешност, отдавнашност, преминало време. В речниците за български език се отбелязва нейния произход от руски език и се посочва като юридически термин със съдържание – срок, след изтичането, на който се добива или изгубва някакво право. Проследим ли съвременното законодателство ще установим, че законодателят твърде често използва термина давност. Терминът давност има богато юридическо съдържание, поради което съществуват различни видове давност. При анализ на видовете се констатират следните сходства:
1. Наличието на определено от закона време;
2. Неосъществяване на субективно право (публично или частно) през това време;
3. Отпадане на принудата при осъществяване на субективното право;
В българското законодателство погасителната давност като институция на частното право основно се урежда от чл.110 – чл.120 от ЗЗД. Паралелно и други закони съдържат разпоредби за нея. Българското законодателство не дава определение на погасителната давност. Чл.1 от ЗДавн (отм) определяше давността като „средство за освобождаване от едно задължение, чрез изтичане на известно време и под определени от закона условия”. Погасителната давност може да се разглежда като:
1. Правна институция;
2. Юридически факт;
3.Субективно право.
Правните норми, които уреждат погасителната давност са императивни. Заинтересованите страни не могат да удължават или съкращават предвидения от закона срок, освен ако законът изрично предвижда такава възможност.
Като обект на правната нука институцията погасителна давност се изучава в общата част на гражданското право. Това определя и нейното отношение към останалите клонове на частното право. Общите разпоредби на погасителната давност намират винаги приложение, стига в закона да не е предвидено друго.
Законът определя продължителността на срока в години или месеци. Той не може да се определя едностранно или по съгласие на страните по правоотношението. Сроковете започват да текат от момента, предвиден от закона и се считат настъпили с изтичането на последния ден на срока. Изчисляването му става по правилата, предвидени в чл.72 ЗЗД.
Погасителната давност има в основата си срок. Срокът има различно значение в гражданското право.

СПИРАНЕ НА ПОГАСИТЕЛНАТА ДАВНОСТ

Като юридически факт, елемент на погасителната давност е времето. Като физическо явление то тече непрекъснато и неумолимо отброява секунди, минути, часове, дни, седмици, месеци, години, векове. Не го спират природни и човешки катаклизми.
Чл.115, ал.1 от ЗЗД предвижда кога не тече погасителната давност.
Изброяването на фактите в чл.115, ал.1 от ЗЗД е изчерпателно. Други основания, които спират течението на погасителната давност могат да се предвидят само със закон.
Макар и изчерпателно изброени в чл.115, ал.1 от ЗЗД тези факти не са единствени. Българското законодателство познава и други факти, които спират течението на времето на погасителната давност. Давността се спира и с нарочен закон за мораториум. Такъв закон се приема при изключителни обстоятелства, засягащи обществото – военни действия, природни бедствия и др.
Спирането на погасителната давност е логично продължение на принципа – давност не тече срещу този, който не може да действа. Субектът на правото се намира в такова положение, че той не действа поради физическа невъзможност, морални съображения или обстоятелства, поставящи обществото и субекта като негов член в изключително положение.
............................

Целият материал: