Стресът - основен рисков фактор в нашето ежедневие

[Mozo]

Реферат

Стресът - основен рисков фактор в нашето ежедневие

Напрегнатият начин на живот в наши дни неизбежно води до стресови ситуации. В ежедневието си всеки човек се изпада в ралични ситуации, които довеждат необходимост от правене на избори, всеки от които до някаква степен е стресиращ. Стресът не може да бъде избегнат и може, при определени обстоятелства,  да доведе до нарушения в телесното и психичното ни функциониране.
Думата stress е английска и приблизително означава натиск, деформиране, напрежение. Това понятие, наложило се отначало на материалознанието, се използва за първи път от канадския лекар Ханс Селие. Чрез него той определя състоянието на физическо и психично напрежение
Стресът може да бъде определен като основен рисков фактор в нашето ежедневие. Има многобройни дефиниции за стреса. Същественото е, че избраната дефиниция трябва да отразява динамичността на състоянието. Това, което е стресиращо за един човек в определен момент от живота му, може да не е стресиращо в друг момент. Стресът може да се разглежда като баланс между изискванията от заобикалащата ни среда (стресори) и индивидуалните способности за справяне (буфери) с тези изисквания.
В съвременната психология най-общо могат да се отделят три главни насоки в интерпретация на стреса. При първата от тях стресът се разглежда като зависима променлива и се определя като отговор на организма при различни вредни въздействия. Най-известен представетел на това направление е създателят на теорията за общия адаптационен синдром Ханс Селие. Общият адаптационен синдром представлява съвъкупност от всички неспецифични изменения, възникващи под влияние на неблагоприятните въздействия и предизвикващи стереотипни реакции за преустройване на защитните системи на организма. Посоченият неспецифичен синдром, образуван от редица морфологични и функционални промени , се разгръща като един процес.
Могат да се отделят три етапа на този процес: тревога, резистентност (адаптация) и изтощаване. През първия етап се намаляват размерите на лимфните възли и изчезва мастната тъкан, образуват се язви в храносмилателните органи, намаляват липоидите в надбъбречните жлези, снижава се кожната температура и се усилва слюноотделянето. През втория етап размерът на надбъбречните жлези се увеличава и се възстановяват липоидните гранули. В етапа на изтощаване като правило организмът загива.
Съществена роля в изследванията на Х. Селие се отделя на понятието адаптационна енергия – мярата на индивидуалните възможности за поднасяне на стресови въздействия от различна интензивност.
Възгледите на Х. Селие се развиват от Л. Леви и А. Каган, които разработват теоретичен модел за установяване на различни психологически фактори, изпълняващи ролята на посредници при появата на физически разстройства. Основната хипотеза на двамата автори, развита в Лабораторията за клинични изседвания на стреса в Стокхолм, се състои в твърдението, че психосоциланите стимули са причина за възникване на физически заболявания.
При втората насока на изследване стресът се разглежда като независима променлива и се определя като характеристика на външната среда от гледна точка на стимулите, които са в някаква степен вредни или разрушаващи. Вероятно до определена граница стресът може да бъде поносим, но когато мине тази граница, се получават деформации – продължителни нарушения на физиологическите и психическите функции.
При този подход се предполага, че именно външните стимули характеризират стреса, затова той се разглежда като независима променлива.
Обособяват се стресори от обкръжаващата среда и автостресори, идващи от самата личност в зависимост от нейните индивидуални особеност, акцентуация на характера, своеобразна структурност и предразположение.
Представителите на третата насока, използваща транзакционния анализ (Р. Лазарус, Т. Кокс, К. Маккей), разглеждат възникването на стрес вследствие съществуващите особени взаимоотношения между човека и обкръжаващата го среда. При този „модел взаимодействие” стресът се определя като ответна реакция при липсата на „съответствие” между личността и средата.
Според Мак Грей степента на стреса може да се представи като функция на следните величини: осъзнато от личността изискване, което превишава възможностите на човека за неговото изпълнение и равнището на зависимост, което има за личността поставеното изискване.
При анализа на стресовата ситуация трябва да се отчита ролята на защитните процеси, породени от заплахата за личността. Върху основата на тази позиция Р. Лазарус утвърждава, че развитието на стреса се определя не само от външните условия, но преди всичко от когнитивната оценка на стресовата реакция и адекватността на механизмите за когнетивната защита.
Широко популярна е класификацият, предложена от Р. Лазарус, отделяща психологически и физиологически стрес.

Целият материал: