АДРЕСАТЪТ КАТО КОМУНИКАНТ

[No Limit]

АДРЕСАТЪТ КАТО КОМУНИКАНТ

Адресатът е комуникантът,който получава информацията.Той е един от важните компоненти в структората на комуникативния акт.Без него няма комуникация,няма обмен на информация в структората на речевата ситоация.Адресатът очаства еднакво с адресанта.Същевременната на наука признава ,че адресатът има активна роля в хода на целия комуникативен акт.Ако отречем ,че опитния адресант подготвя комуникативния акт дълго преди началото му,то действието на адресата върху речевата ситоация започва още в подготовката. Адресатът също има комуникативна стратегия и определена роля.Комуникативните стратегии на адресата са разпределени в две големи групи:
-Делитбен белег е уведомен ли е предварително адресатът за предстоящия комуникативен акт и в зависимост от този белег се различават две групи:
1.Комуникативни стратегии при неучакван комуникативен акт.
2.Комуникативни стратегии при очакван комуникативен акт.
3.Неучакван комуникативен акт-никой няма право да при нуди адресата да участва в неочаквано за него комуникативни актове.В този случай той не е сварзан с адресата и негов личен избор е да реши дали да се включи в акта. Начините да се откаже от предложения комуникативен акт е като използва клишето.”Аз предпочитам да не говоря по тази тема”. Доброволното участие на адресата в неучаквания за него комуникативен акт е абсолютен закон и ако комуникацията действително го спазва комуникативните неуспехи ще се избегнат. Речевата практика показва,че на този закон адресатът не обръща внимание.Започва речевото взаимодействие и си спомня за него само тогава когато е допуснал комуникативна грешка.Достатъчно основание за решението на адресата да не участва в речевата комуникация е признанието за липсата на собствена комуникативна сиситема.”Речев модел не сам подготвил”. Да се участва в комуникативния акт без каквито и да е стратегии означава да се наруши едно от фундаменталните подготвителни условия на речевата комуникация. В неучакваните комуникативни актове да се изисква от адресата комуникативна стратегия за всеки случай,не е сериозно. Но адресата се очаква точна самооценка на възможнстите му.Опитния адресат ще удоми от каква степен ще партнира комуникативния акт. В момента на разнознаване адресатът и адресантът решават въпроса правилно ли е избрал своя събеседник,то адресата решава до колко адресантъ е негов партньор. Добрия адресат няма да се почувства добре в разговор който не е уверен или не добре подготвен по предмета на обсъждане.Специализираните разговори наситени с научна терминология протичат винаги с уважение към учасниците които не са специалисти или специалисти в други научни сфери.Обаче колкото по малко е специализирация характер на диалога толкова повече са желаещите да участват на равни начала.Обяснението трябва да потърсим в това,че дадени научни дисциплини се отнасят до всекидневната ни дейност. При общуването не трябва да се използва терминологията. В началото на комуникативния акт е много трудно да се определи до колко специален характер ще носи речевото взаимодействие,за това първата стратегическа задача на адресата е да разбере на какво ниво в проблематиката се подготвя с него да взаимодейства адресантът.Добрият тактически приум на адресата е да даде възможност на адресата да прояви речевата си инициатива колкото тои определи за необходимо. Така адресатът преценява подготовката на адресанта и определя своето участие в комуникативния акт. На този етап на взаимодействие въпросът който решава адресата е дали речевата инициатива,ше принадлежи не само на адресанта или от време на време ще бъде и негова въз основа на това адресатът избира своята позиция в комуникативният акт да бъде само слушател: да бъде събесдник или критик.

Комуникативни стратегии при очакване на комуникативни актове в тази група комуникативни актове речевите ситоации се разпределятв две подгрупи. Първата подгрупа включва комуникативни актове предлагани от адресата.Втората подгрупа включва комуникативни актове обявени с помоща на адресанта.
Комуникативните актове в тези подгрупи се различават същевременно в първата група и се включват вариращи комуникативни стратегии,а във втората неизменни комуникативни стратегии.Комуникативната стратегия на адресата в очакваните комуникативни актове включва следното:
Сериозна предварителна подготовка на комуникативния акт,анализ на собствената презопозиция и определяне на позицията на слушател,на събедник или критик.Заявки за продължителност на речевата комуникация и мотивировка на отказ на мотивировка за речево взаимодействие.
Говорещият има пряка комуникативна цел да даде препоръка за лице,но подменя с речева коствена тактика.Препоръката му се основав на твърдението на друг. Косвената речева тактика се определя като комуникативна цел.Говорещият не желае да поема отговорност за своята препоръка.Искренно казано просто се позовах на разпространено мнение.

3-ти модел”Иван говори,че сте безчестен”. Говорещия има пряка комуникативна цел да осъди злословието на Иван,но подменя с коствена речева тактика.Съобчава факта на адресата на Иван. Тя е с определена комуникативна цел. Говорещия не желае да клюкари.а