Правописни правила в българския език

[Mozo]

Правописни правила

1.Правопис на сложни думи:
1.Съществителни имена:
1.1.Слято се пишат съществителни имена, при които втората основа е главна, а първата я пояснява:
Платноходка (ход чрез платно)
Ветропоказател (показател чрез вятъра)
1.2.Полуслято:
1.2.1.Съществителните със съчинително отношение между двете основи:
покупко-продажба (покупка и продажба)
внос-износ (внос и износ)
1.2.2.Съществителните, при които първата основа е главна, а втората я пояснява:
заместник-директор (заместник на директора)
генерал-майор (генерал на майорите)
1.3.Разделно се пишат съществителните, на които първата част може да се променя по форма:
майстори зидари (майсторът зидар, майсторите зидари)
фирми първенци (фирма първенец, фирмите първенци)
2.Прилагателни имена:
2.1.Слято се пишат прилагателните, които съдържат поясняваща основа:
тъмночервен
бледожълт
великотърновски
2.2.Полуслято се пишат прилагателните имена с равноправни основи:
червено-черни (червени и черни)
бяло-зелени (бели и зелени)
1. Относителните прилагателни за принадлежност образувани с наставки „-ОВ”, „-ЕВ” се пишат полуслято и с две главни букви:
Иван-Вазов роман
Христо-Ботево стихотворение
2. Качествените прилагателни, образувани от собствени имена и наставка –СК, се пишат слято с две малки букви:
иванвазовски реализъм
христоботевска вяра
3. Прилагателните имена, образувани от числителни, писани разделни, се пишат също разделно:
деведесет и две годишен
тридесет и пет етажен
4. Прилагателните имена, образувани от числителни, писани слято, се пишат слято:
тридневен
двадесетгодишен
3.Съюзи, предлози и наречия:
3.1.Слято се пишат думите включващи предлог и наречие: наоколо, отвън, отсам, оттатък, допреди, докъм, помежду, насред, посред, накрай, откъм, открай, наясно, отдолу, встрани;
3.2.Слято се пишат съюзни думи от типа: накъдето, откак, откогато, докогато, докато;
3.3.Полуслято се пишат наречия за приблизителност и с повторена основа: горе-долу, сегиз-тогиз, бавно-бавно, едва-едва, лека-полека;
2.Променливо „Я”:
1.Пише се и се изговаря –Я, когато:
1.1.Гласната е под ударение:
мляко, сняг, грях
1.2.Следващата сричка НЕ съдържа Е, И, Ж, Ч, Ш:
мляко – млечен
сняг – снежен
грях – грешен
2.Пише се и се изговаря Е в множествено число на причастията, завършващи на Л, Н, Т:
обгорял – обгорели
огрян – огрени
разлян – разлети
изпят – изпети
3.Пише се и се изговаря Я в множествено число на причастията –Щ:
вървящ – вървящи
стоящ – стоящи
клонящ – клонящи

3.Изпадане на съгласни (елизия):
1.Вътре в думата при изговор (чрез разлагане на думата на съставните морфеми):
властник = власт + ник, горестно = горест + но
тягостно = тягост + но, артистка = артист + ка
кръстци = кръст + ци, вестник = вест + ник
2.НЕ се пише съгласната -Т- във формите на глаголите расна и пусна:
израсна, прерасна, дорасна, порасна
допусна, пропусна, изпусна
3.-Т- се пише при съответните глаголи от несвършен вид с наставка -В-
Израствам, прераствам, дораствам, пораствам
4.В края на думата изпадат само при изговор (чрез поставяне на думата в множествено число или членуване при имената от мъжки род):
власт – власти
горест – горести

4.Подвижно „Ъ” (ър/ръ, ъл/лъ):
1.В едносрични думи липсва правило:
стръв, грък, връх, глъч, плъх, плът
сърп, твърд, вълк, жълт, дърт
2.В многосрични думи:
2.1.Стои пред Р или Л, когато след тях има само един съгласен звук:
върба, гърне, бъркам, мълча, гълча
2.2.Ъ преминава след Р или Л, когато след тях има два или повече съгласни звука:
грънчар, брънка, млъкна, глътна
ИЗКЛЮЧЕНИЕ: При глаголи от несвършен вид с наставка -В-
Избързвам, опържвам, привършвам, претърсвам
5.Непостоянно „Ъ”:
1.Във форми на думата, в които звукът се запазва, се пише А:
препасан – препасани
брадясал – брадясали
2.Ако в множествено число на думата звукът изпада, се пише Ъ:
ансамбъл – ансамбли
обрасъл – обрасли
театър – театри
дълъг – дълги

6.Двойно „Н”:
1.При прилагателни имена в женски и среден род, ед. ч. и в множествено число:
1.1.Когато прилагателното в мъжки род завършва на –НЕН, пишем -НН-
есенен – есенна, есенно, есенни
камбанен – камбанна, камбанно, камбанни
1.2.Когато прилагателното в мъжки род завършва на –ЕН, пишем едно -Н-
особен – особено, особена, особени
съвършен – съвършена, съвършено, съвършени

7.Удвояване на съгласни (-ТТ-, -ЗЗ-, -ДД-):
1.При добавяне на представка, чийто звук съвпада с началния на корена (чрез разделяне на представката от корена):
ОТ-: отIтегля, отIтласквам, отIток, изIотIтатък, отIтам, отIтук, отIтогава
НАД-: надIдам, надIделея, надIдумвам
ПОД-: подIдам се, подIдържам, подIдавам
ИЗ-: изIзвъни, изIзидам, изIзаобиколя
РАЗ-: разIзелени се, разIзина

8.Отрицателната частица „НЕ”:
1.Отрицателната частица НЕ се пише отделно от:
1.1.Глаголи: не знам
1.2.Деепричастия: не искайки
1.3.Причастия, когато изпълняват служба на сказуемо в изречението:
Никой не разбрал истината.
2.Изключения: отрицателната частица НЕ се пише слято със:
2.1.Прилагателни имена: Имам неголям опит.
2.2.Наречия: Говореше неясно.
2.3.Причастия, когато изпълняват службата на определение в изречението:
Изядох незрял плод.
2.4.Някои деепричастия: недоплащайки, недооценявайки и др.
9.Членувани форми на думите:
1.Членната форма на имена от м.р., ед.ч. е Я:
1.1.При някои съществителни имена, завършващи на Й:
край-края
1.2.При съществителните имена: ден, зет, цар, крал, път, лакът, нокът, сън, кон, огън;
1.3.При съществителни имена с наставка –АР, означаващи лица:
обущар – обущаря
1.4.При съществителни имена с наставка –ТЕЛ:
писател – писателя
1.5.При прилагателни имена:
стар – стария
2.Съществителните имена от м.р., ед.ч. се членуват с пълен член –ЪТ или –ЯТ, когато изпълняват служба на подлог в изречението:
Мъжът слезе от автобуса.
3.С пълен член –ЪТ или –ЯТ се членуват имената от м.р., ед.ч., когато са именна част от съставно именно сказуемо:
Той е мъжът, който извърши престъплението.
Пред нас е лекарят, който спаси детето.
4.При членуване на имена от ж.р., ед.ч., завършващи на –Т, последната буква се запазва при членуваните форми:
пролетта
старостта

10.Имена от ж.р. завършващи на „Я”, използвани за обръщение:
1.Имена от ж.р., завършващи на –Я, когато са използвани като обръщение, се пишат с –ЙО, а след съгласна с -ЬО:
Българийо
земьо

11.Представка „ПРЕ-”:
1.Преминава не граница:
прехвърля, прескоча, премина, преплувам
2.Надхвърляне на норма:
преям, престоя
3.Повторно извършване на действието:
пребоядисам, пренапиша
4.Край на действието:
преболедувам, преброя, претегля, прежаля

12.Представка „ПРИ-”:
1.Намаляване на разстоянието между обекти: прикова, пришия
2.Еднократно или слабо действие: пригърми, пришумоли, привали
3.Начало на действието: придреме ми се, прияде ми се
13.Представка „О-”:
1.Действието е върху повърхността на обекта: одраскам, ощавя, обеля
2.Действието е върху целия обект: обера, ограбя, осоля, одирам
3.За получаване на ново качество: оздравея, обогатя, облагородя, обуча

14.Представка „У-”:
1.Действието е към центъра на обекта: убода, ужиля
2.Действието е навън от центъра: улея, убягна
3.Действието е надолу от центъра: увисна, упадна, утая

15.Прилагателни с наставка „СК”:
1.Когато наставка –СК е прибавена към дума, завършваща на С, З, Ч, Ж, Ш, съгласната С от нея се изпуска:
Париж – парижки
Витоша – витошки
Добрич – добрички
Бургас - бургаски

16.Удвояване на предлозите „В” и „С”:
1.Когато следващата дима или цифра започва с В/Ф или С/З:
във въздуха
във II век след Хр.
със смях
със 7 години по-възрастен
2.Когато върху тях пада логическото ударение:
Ще замина със или без съгласието му.
Не знаем дали той е във или извън страната.

16.Краесловно обеззвучаване:
1.При изговор в края на думите звучните съгласни се обеззвучават, но винаги се пишат звучни:
1.1.Чрез промяна на думата в множествено число:
град – градове, влог – влогове
залив – заливи, млад – млади
1.2.Чрез членуване:
град – градът, влог – влогът
залив – заливът, млад – младият
1.3.Чрез смяна на рода при прилагателните:
бърз – бърза, бързо
благ – блага, благо
млад – млада, младо
17.Уподобяване на съгласните:
1.Представки, които завършват на звучен съгласен, се пишат винаги с него независимо как се изговарят: из, без, през, раз, под, над, зад, пред, в, об;
1.2.При изговор, ако след звучен има обеззвучен, звучния се обеззвучава:
разказвам = раз + казвам
изписан = из + писан
надхвърлям = над + хвърлям
безпокойство = без + покой
2.Представките, които завършват на беззвучен са само ОТ и С;
2.1.При изговор, ако след беззвучен съгласен има звучен, беззвучният се озвучава:
отговор = от + говор сграда = с + града

18.Редукция (стесняване) на широките гласни:
1.Понякога при изговор широките гласни А, О, Е се доближават до техните гласни Ъ, У, И (търси се форма на думата, в която ударението пада върху гласната):
око – очни
ухо – ушен
мързеливци – мързел
ръка – ръчен

19.Форми за степенуване:
1.При форма за степенуване на прилагателни имена и на наречия се пише съединителна чертица:
по-красив
най-нагоре
2.При форми за степенуване на глаголи не се пише съединителна чертица:
по обичам
най харесвам

21.Прилагателни имена с главни и с малки букви:
1.С главни букви се пишат притежателните прилагателни имена, образувани от съществителни собствени имена, завършващи на –ОВ, -ЕН, -ИН:
Йовков разказ
2.С малка буква се пишат притежателните прилагателни имена, образивани от съществителни собствени имена с наставка –СКИ:
ботевски бух
Граматични правила

1.Особености на бройна форма:
1.Особености на бройната форма при съществителните имена от мъжки род:
1.1.Съществителните имена, назоваващи лица (мъже) имат само една форма за множествено число, окончаваща на –И:
двама спортисти, пет инженери
много ученици, много учители
1.2.Съществителни имена за нелица имат различия при образуването на бройна форма:
1.2.1.При числителни те получават окончание А:
пет стола, седем чина, осем прозореца,
девет компютъра, единадесет радиатора, два бора
1.2.2.При наречия за количество много, малко, толкова получават окончание И или ОВЕ:
много столове, малко чинове, толкова прозорци
много компютри, малко радиатори, много борове

2.Съгласуване на местоименията:
1.Местоименията КОЙТО, КОИТО се съгласуват с предходното съществително:
Бурята, която счупи клоновете на дъба, беше много силна.
2.Местоименията ЧИЙТО, ЧИИТО се съгласуват със следходното съществително:
Дъбът, чиито клони са счупени…
Пунктуация

1.Подчинителни съюзи:
*Подчинителни съюзи: който, чийто, какъвто;
*Относителни местоименни наречия: където, когато;
*Подчинителни съюзи: че, да;
*Въпросителни местоимения и местоименни наречия: кой, чий, какъв, кога, къде, как, защо, когато, докато, щом, след като, преди да, защото, понеже, тъй като, въпреки че, макар че, затова, дали и др.
1.Когато подчиненото изречение е след главното изречение, запетая се поставя пред подчинителния съюз или съюзна дума:
Южните студове тая зима се усилваха повече и повече от северните ветрове, които духаха непрестанно от две недели насам.
Имах чувството, че човекът зад гърба ми се усмихва.
2.Запетая се пиша пред подчинено определително изречение, въведено чрез въпросителни местоимения, наречия и частици: кой, чий, какъв, къде, кога, как, защо, дали и др.:
Даваха му съвети, какво да направи.
3.Ако пред относителното местоимение който има предлог, запетая се пише пред предлога:
Тая кръчма беше една дълбока изба, в която се слизаше по една стръмна и извита стълба.
NB: Не се пише запетая пред подчинителната съюзна дума който (която, което, които), ако подчинителното определително изречение не започва с нея, а с друга дума от състава си. В този случай се поставя запетая пред началната дума в подчинителното изречение:
Прокурорът му зададе няколко въпроса, смисълът на които беше ясен…
4.Не се пише запетая пред еднократно употребен съюз да, служещ за връзка между подчинителното определително изречение и главното:
А естествено аз нямам правото да бъда и виновен.
NB: Когато подчиненото определително изречение, въведено чрез съюза да, е след съчетание от показателно местоимение и съществително име, се поставя запетая преди да:
Тази мисъл, да помага на бедните, го вълнуваше отдавна.
5.Когато подчиненото определително изречение е между частите на главното, се огражда със запетаи и от двете страни:

Целият материал: