Канада

[Mozo]

Канада е най-северната страна в Северна Америка. Тя е втора по територия след Русия и една от най-високо развитите страни в света. Площта и е 9 976 100 кв.км. Населението е 32 030 000 души. Столицата на Канада е Отава. Английският и френският са официалните езици на страната. Основната религия е християнството (католици, протестанти). Валутата е канадски долар. Държавното устройство е федерация в състава на Британската общност.

Канада има излаз на три океана – Северен ледовит, Атлантически и Тихи океан. Общата дължина на бреговата линия е 24 400 км. Южната сухоземна граница със САЩ е дълга над 6400 км. На северозапад Канада граничи с американсия щат Аляска. Около 1/6 от площта на страната преставлява острови, сред тях е Бафинова земя – петият по големина остров на Земята.

Релеф
Канада има разнообразен релеф – високи планини, дълбоки долини, огромни ледени пустини, заравнени платовидни земи, обширни плодородни низини и равнини (прерии). Силно разчлененият релеф на Източна Канада е формиран основно по време на плейстоценското заледяване, когато цялата страна е била покрита с огормен континентален ледник. Във владъбнатините на земната повърхност, след оттеглянето му, се образували многобройни ледникови езера. Натрупаните морени образували заоблени хълмове. Полседвалите тектонски движения ускорили речната ерозоя – образували се многобройни прагове и водопади с огромен енергиен потенциал. Източна Канада включва три географски района – Канадксия щит, Апалачите и разположената между тях плодородна низина на Големите езера и река Сейнт Лорънс. Канадксият щит е най – старата суша на Северна Америка и заема почти половината от площта на Канада. В Източна Канада е югоизточната му част, разпложена изцяло в провинциите Квебек и Онтарио. Канадският щит представлява силно разломена и заравнена област, осеяна с хълмове и плата. Той е изграден от твърди скали, на възраст повече от 3 млрд. години. Релефът на Западна Канада е много разнообразен – от високи планини до заоблени плоски низини. Британска Колумбия е най- планинската и единствената канадска провинция с излаз на Тихия океан. От север на юг се простират две от планинските вериги на Кордирелите – Скалисти и Брегови планини. В Албърта, Съскечуан и Манитоба са разположени най-северните части на Големите равнини (прериите). Най-ниска и равнинна е провинция Манитоба, с излаз на Худсъновия залив, извстна като „Земята на 100-те езера”. В югозападната част на Албърта се спускат предпланините на Скалистите планини. В северна Канада се простират най-северните разклонения на Бреговите и Скалистите планини. В югозападният край на Юкон се извисява най-високата точка на Канада – връх Логан (5959м).

Полезни изкопаеми
Канада е сред най-богатите на природни изкопаеми ресурси страни в света. Заема челно място по запаси и добив на никел, цинк, олово и уран. Значителни са запасите от желязна руда, титан, мед, молибден, калиеви соли, азбест, а също и мед, никел, сребро, злато, платина, кобалт.


Климат
Северната част на полуостров Лабрадор има субполярен климат, а останалите части на Източна Канада попадат в умерения климатичен пояс. В атланточеските провинции, под въздействието на океана, климатът е по-мек – умерен-океански. По географско положение по-голямата част от Западна Канада се намира в умерения климатичен пояс, а най-северната – в субполярния пояс. Под влияние на другите климатични фактори в различни части на региона се наблюдават съществени климатични различия. Прерийните провинции са разположени в ниската централна част на континента, известна като „климатичния коридор” между Скалистите планини и Апалачите. По него безпрепятствено нахлуват въздушни маси както от север , така и от юг, зимата тук е студена и мразовита, а лятото – горещо и сухо. Например в най-големият град и столица на провинция Манитоба – Уинипег, средната януарска температура е 20C под нулата, а средната юлска температура е 20C (годишната температурна амплитуда е 40C). В югозападната част на Албърта, по източните склонове на Скалистите планини, топлите тихоокеански западни въздушни течения, преодоляват планинската преграда и формират топлия, сух и поривист вярър фьон. През зимата той предизвиква бързо снеготопене и незначително повишаване на температурите. Оскъдните валежи са характерни и за трите прерийни провинции (годишно между 380-400 мм), но пък се наблюдават най-голям брой слънчеви дни – както през лятото, така и през зимата. Град Естеван, в провинция Съскечуан, е определен за слънчевата столица на Канада – около 2500 слънчеви часове годишно. Омекотяващото климатично влияние на тихия океан намалява в посока от запад на изток. То е най-силно по крайбрежието на Британска Колумбия, където зимата е мека, а лятото прохладно. При Бреговите планини се проявява силен орографски ефект – по западните наветрени склонове падат обилни валежи (между 1300-3800 мм годишно). На изток, в прерийните провинции, се засилва континеталният карактер на климата. С най-типичен умерено-континентален климат е най-източната провинция на Западна Канада – Манитоба. Тук е силно изразено охлаждащото влияние на Хъдсъновия залив, наречен „хладилника на Северна Америка”. Климатът на Северна Канада е субполярен и полярен. От юг на север се редуват три природни зони – лесотундра, тундра и полярни ледени пустини. В най-северните части на канада може да се баблюдава северните сияния, причинени от сблъсъка на високоенергийните частици на слънчевия вятър с неутралните атоми на силно разредените газове в горните слоеве на земната атмосфера.

Води
Канада притежава над 25% от световните запаси на сладки води, има хиляди езера, повече от 30 са с площ 1300 кв. км. Най – големите са Горното езеро, Хюрън, Голямо мече и Голямо Робско езеро, Атабаска и др. Най-голямата река е Маккензи (обща дължина 4240 км, заедно с наличните притоци). Най-голямо търговско и транспортно значение има река Сейнт Лорънс. Тя е най-важната част от плавателният път с дължина над 4000 км, който свързва Големите езера с Атлантическия океан. Разликата в надморската височина между равнището на езерата и на реката при град Монреал е 175 м. Затова е изградена система от 15 шлюза и канала. Най- известен е величественият Ниагарски водопад, разположен между езерата Ери и Онтарио.

Целият материал: